Живот като на кино?! Да, това определение често се среща в реалността. Обратното обаче е твърде рядко явление на големия екран.
Oсобено когато си говорим за киното, в което върлуват най-солидните пачки - това в Холивуд.
Там, където властва хепиендът, добрите момчета обикновено ступват лошите, а принцът традиционно намира своята "хубава жена" и двамата заживяват дълго и щастливо.
Намирате го за прекалено?! Е, ако сте от точно този тип киномани, тогава сте на точното място. Мястото, в което властват екранните злодеи и неочакваният финал.
Обичайните заподозрени (The Usual Suspects)
Eдва третият пълнометражен филм на Брайън Сингър убеди всички, че мястото му е точно на режисьорския стол. Кевин Спейси пък толкова ни впечатли с израстването си от жалко и нищожно копеле в страховития и ужасяващ Кайзер Созе, че повече никога не бихме искали да го гледаме в положителни роли. Поуката - не приемайте твърде ограничено понятието "обичайния заподозрян"...
Седем (Se7en)
Молбата ни бе удовлетворена две години след появата на The Usual Suspects, когато на екран дебютира и новият трилър на Дейвид Финчър - Se7en. И макар играта на Брад Пит и Морган Фрийман да не бе за подценяване, превъплъщението на Спейси в серийния убиец Джон Доу отново бе впечатляващо. А финалът, в който превъзходството му над добрите момчета бе увековечено с нечовешките писъци на красавеца Пит, ни кара да сме сигурни, че много трудно ще забравим този филм...
Шесто чувство (The Sixth Sense)
"Шесто чувство" се класира високо най-малко поради 2 причини. Първо, извади на бял свят един талантлив режисьор с уникален подход към сюжета (М.Найт Шаямалан) и второ - откри за голямото кино един малък (единствено в буквалния смисъл) актьор като Хейли Джоуел Осмънт. Самата лента държи в напрежение до последния момент - момент, който отвори пътя на индиеца към Холивуд (за добро или за лошо). Някой от вас всъщност очакваше ли, че героят на Брус Уилис всъщност е мъртъв през цялото време?! И ние не.
Пришълецът 3 (Alien 3)
E, вероятно вече сте разбрали, че Финчър не си пада по хепиенда особено. Всъщност успешно бихме могли да цитираме голяма част от филмографията му, с която да изпълним съдържанието на този материал. Сред по-впечатляващите обаче е третата част на култовата хорър сага "Пришълецът", в която първо бяха убити (при това с доста разнообразни и кървави методи) второстепенните герои, а накрая и самата Рипли реши да сложи сама край на мъките си. Великолепно решение предвид факта, че до този момент вече беше взела да писва на всички...
Rosemary's Baby (Бебето на Розмари)
След оригиналната версия, появила през 1968 година, цифрата на тези, които сериозно се съмняват в психическото здраве на Роман Полански, неимоверно нарасна. Самата лента постави един нов реалистичен жанр в хоръра и едва ли някой е съжалявал повече за това от самия режисьор. Година след дебюта на филма семейството му бе зверски избито от сатанисти, повлияни от "посланието", закодирано (дали?) в Rosemary's Baby. Във финала на лентата пък се оказва, че Розмари всъщност е родила сина на Сатаната, като лентата завършва с този позитивен епизод. Вдъхновяващо, нали?!
Primal Fear (Първичен страх)
Уникален психологически трилър, в който Ричард Гиър и Едуард Нортън се надиграват и в сюжетната линия, и по принцип. Гиър играе добрия адвокат с голямо сърце, Нортън - нещастно и бедно момче, обвинено несправедливо в потресаващо с жестокостта си убийство. В крайна сметка обаче нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, а най-добре се смее този, който се смее последен. Като се има предвид, че накрая Гиър всъщност плачеше, всеки може сам да си направи извода...
Убийствен пъзел (Saw)
Е, тук вече си имаме цяла поредица, след която едва ли вече е останал оптимист за изхода на поредния епизод от хорър сагата. Маниакът Jigsaw, който е неизлечимо болен сериен убиец, решава да си го изкара на случайни невинни хора и да ги подложи на смъртоносна игра. Всеки, който иска да живее, се превръща в пионка и трябва да изтърпи куп физически страдания. Така или иначе гледаме много кръв, слушаме много писъци, а на финала настава абсолютна тишина. Последният да затвори вратата! Хм, учудвате ли се, че остана отворена...
Боен клуб (Fight Club)
Добре де, това ще е последният филм на Дейвид Финчър в класацията ни. Все пак обаче говорим за Брад Пит и Еди Нортън в тандем, куп брутални сцени на насилие и изключителен финал. Освен това посланието, че шизофренията може да е най-добрият ти приятел, всъщност е капка надежда за мнозина от нас, не мислите ли...
Memento (Мементо)
Ако не сте гледали този филм, определено сте изпуснали доста. Все пак именно "Мементо" бе причината продуцентите да поверят на Крис Нолан блокбъстър от мащабите на Dark Knight, а той да покаже, че е точно от хората, които "стават за тая работа". Основното, което разбираш докато гледаш лентата е, че всъщност... нищо не разбираш. И това не се дължи само на факта, че хронологията се развива от финала към началото. Накрая пък си доволен, че все още има неща, които може да те изненадат (не)приятно... или иначе казано, представете си, че цял филм търсите гадното копеле, за да откриете накрая, че това всъщност сте самият вие. Не се вглеждайте твърде дълбоко в себе си, може да не ви хареса това, което ще видите...
The Crying Game (Играчка Плачка)
Песимистът казва: по-зле няма накъде, оптимистът му отговаря - има, има. Това вероятно е най-добрият начин да опишем абсолютния ни фаворит в класацията за филмите с най-неочакван край. За The Crying Game Нийл Джордан получава Оскар за оригинален сценарий, а ние - чувството, че нещата никога вече няма да са същите. В началото филмът изглежда просто като поредната холивудска романтична история - той среща нея, влюбва се и започва да я преследва. Любовта им е велика, импулсивна, изпълнена с емоции и страст... докато не стигат до леглото. Там се оказваа, че тя не е точно тя, а представите ни за любов понякога са твърде ограничени...
Автор: Митко Попов
