Създателите на хитовия франчайз Underworld (Подземен свят) предлагат една модерна интерпретация на добре познатия сюжет за чудовището на Франкенщайн. Главната роля е поверена на Арън Екхарт (Aaron Eckhart), а режисьор на лентата е Стюарт Бийти (Stuart Beattie).
След излизането на романа Frankenstein: or The Modern Prometheus на Мери Шели (Mary Shelley) през далечната 1818 година доктор Франкенщайн и неговото създание провокират въображението на огромен брой творци и се появяват в множество сценични адаптации, екранизации и литературни произведения. Придобила почти легендарно измерение, историята е интерпретирана толкова много пъти, че би било да невъзможно да изброим всички. 
Затова ще се задоволим да споменем само няколко от значимите появи на Франкенщайн в киното, за да опресним паметта на онези от вас, които са ги гледали, и да предизвикаме любопитството на останалите. Първата реализация на историята на екран е още през 1910 година във Frankenstein. Филмът е дълъг само 16 минути. 
Двадесет и една години по-късно, през 1931 година, е създаден първият пълнометражен Frankenstein. Ролята на чудовището е изпълнена от Борис Карлоф (Boris Karloff) и всъщност именно тя го прави известен.
Един от личните ни фаворити сред екранизациите на тема Франкенщайн е брилянтната пародия Young Frankenstein (Младият Франкенщайн) на Мел Брукс (Mel Brooks). Още една лента, която си заслужава да видите, е Frankenstein на Кенет Брана (Kenneth Branagh). Най-малкото заради прекрасния актьорски състав, който освен самия Брана, включва и Робърт Де Ниро (Robert De Niro) и Хелена Бонам Картър (Helena Bonham Carter).
Без да се опитваме да го сравняваме със споменатите заглавия, I, Frankenstein (Аз, Франкенщайн) съвсем заслужено се нарежда сред интересните интерпретации на историята на Франкенщайн. Единствената връзка между класическото произведение на Мери Шели и филма на Стюарт Бийти са персонажите вдъхновили създателите на лентата. 
Идеята за I, Frankenstein принадлежи на Кевин Грийвиу (Kevin Grevioux). Име, което със сигурност е добре познато на киноманите. Грийвиу е сценарист, актьор, продуцент и автор на графични романи и един от създателите на Underworld (Подземен свят). Едноименният му графичен роман привлича вниманието на Lakeshore Entertainment, които също са ви познати като продуценти на Underworld франчайза (а наред с това и много други изключително успешни заглавия). 
След като изяснихме причините I, Frankenstein да прилича, що се отнася до визията, на Underworld, няма как да не споменем и с какво е различен. Освен че пренася един добре познат персонаж в наши дни и предлага различен поглед към историята, която сме свикнали да виждаме през погледа на създателя, а не на създанието, сюжетът на I, Frankenstein залага на различни фантастични същества, внасяйки приятно разнообразие сред вампирско-върколашките саги завледели екраните през последните години.
Режисьорът Стюарт Бийти е известен най-вече с работа си като сценарист на Pirates of the Caribbean (Карибски пирати) и не е изненадващо, че и този път освен с режисирането на лентата се е заел и с усъвършенстването на сценария. Главната роля е поверена на Арън Екхарт, когото повечето от вас вероятно са гледали в The Dark Knight, The Rum Diary и Olympus Has Fallen. 
Към каста на лентата се присъединяват и Ивон Страховски (Yvonne Strahovski), позната най-вече с ролята си в сериала Dexter, и Бил Най (Bill Nighy). Последният - повече от очаквано, тъй като е работил и преди напрактика с всички отговорни за създавнето на I, Frankenstein. Освен това няма как да не отбележем, че изпълнението му както винаги е на ниво. 
Това, което прави I, Frankenstein различен от останалите интерпретации на сюжета е, че този път историята е съсредоточена около чудовището на Франкенщайн, а не около неговия създател. Същество, което без да осъзнава, е привлякло много опасно внимание към себе си. Нападнат от демони и спасен от ордена на гаргойлите, той получава име - Адам (няма как да не забележете тънката ирония). След като оцелява повече от двеста години след като е създаден, Адам все още е единственото живо същество, което не е създадено по естествен начин. 
Неговата уникалност го прави самотен, но едновременно с това и много важен за една война, в която е въвлечен въпреки волята си и чиито изход може да определи. Адам трябва да избере страна, на която да застане, но скоро разбира, че да спечели съюзници е по-трудно, отколко да си създаде врагове.