Един необикновен град, едно малко момче и един вълнуващ разказ за драматични исторически събития. "Хроника на камък" е дълбок, колкото забавен толкова и трагичен роман, в който границата между реалност и фантазия е почти невидима.
Един от най-превежданите албански писатели – Исмаил Кадаре – е носител на множество литературни отличия, номиниран е няколко пъти за Нобелова награда за литература и въпреки че все още не е удостояван с нея, признанието, което получава от критиката и читателите по цял свят, е повече от показателно за значимостта на творбите му.Успехът обаче не е неизменна част от литературната му кариера. Първите му романи са остро критикувани и дори забранявани от социалистическия режим в родината му. В началото на осемдесетте години е обвинен в прикрита критика, забранено му е да публикува и в началото на деветдесетте емигрира във Франция.
Няма да изброяваме всички престижни отличия, които са присъждани на романите, достатъчно е да споменем, че именно той е носител на първата международна награда "Ман Букър". Колкото до политическите му убеждения и определенията, които критиците използват за романите му, в интервютата си Кадаре споделя, че не се възприема като "албанския Солженицин" и не харесва определението магически реализъм, що се отнася до стила му на писане.
И все пак още след първите страници на "Хроника на камък" ще разберете защо част от критиците го намират за уместно. Дълбоко заложени в цялостната нагласа към света на персонажите, суеверията и фолклорните вярвания се промъкват във всяка страница не толкова като фантастичен елемент, колкото като неизменна и неразделна част от тяхното съществуване. Правят се магии, гадае се, традициите са дълбоко, дори болезнено вкоренени в едно традиционно, но разкъсвано от войната общество.
Действието се развива по време на Втората световна война в малък албански град със стръмни каменни улици, в който всички се познават. През очите на разказвача, едно малко момче, проследяваме живота на града, последователно окупиран от италианци, германци и англичани. Град, в който има старици на живота, чиято възраст никой не знае, защото сякаш винаги са били стари, но чиято жизнена сила нищо не може да угаси, и старици оплаквачки, които носят тъгата със себе си. Град, който сякаш е жив. Град, в който изчезват хора, изливат се порои предизвикващи наводнения, правят се магии, водят се битки, крадат се ластици и се шепнат тайни.
"Хроника на камък" е роман с много лица. Трогателен и смешен на места, тревожен и трагичен. Деликатността, с която е поднесено случващото се, не променя неговата сериозност, защото докато малкият разказвач чете "Макбет" и крие старателно увеличителното стъкло, което е намерил сред вещите на баба си, или прави прашки с приятелите си, жените в квартала му правят пердета от старите одеяла, за да покриват прозорците по заповед на окупиралите града италиански войски, които очакват бомбардировки. А някъде между първите любовни трепети и все по-неизбежните сблъсъци с жестоката реалност детската невинност постепенно е загубена.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Хроника на камък" ТУК.
