Христо Киликчиев безспорно е един от най-опитните парашутисти днес в България. Има над 7200 скока в автобиографията си и стотици ученици, на които е предал опита си.
Освен инструктор с лиценз от United States Parachute Association, Христо има правото и сам да провежда курсове и изпити за издаването на такъв лиценз, както и да следи дали инструкторите спазват нормативите. Треньор е по AFF (Accelerated Free Fall - ускорено свободно падане), TANDEM и RW & FreeFly, както и S & TA Wind Tunnel Coach.
Голяма част от работата му като инструктор е преминала в Испания, но заради перспективата парашутизмът в България отново да заеме полагащото му се място в спорта и ежедневието на хората, Христо Киликчиев се завръща, за да стане един от основателите на Skydive Plovdiv.
Елена Георгиева: След 7200 скока сигурно ти е много трудно да опишеш първите си емоции от парашутизма, но все пак – кога и как реши да се занимаваш с това?
Христо Киликчиев: Беше през 1993 година и се бях записал на курсовете за безмоторно летене в Казанлък, но за да ги започна трябваше да имам два парашутни скока. Спомням си, че при първия застанах на вратата на самолета и се запитах: "какво по дяволите правя тук?”. Но след като скочих, тотално забравих за безмоторното летене.
.: Дълги години се занимавашe с парашутизъм в Испания. Защо реши да се върнеш и да развиваш парашутизма в България, въпреки държавната незаинтересованост към спорта, състоянието на летищата, закритите клубове?
Христо Киликчиев: България има много, много, много стари традиции в парашутизма. В музеите могат да се видят едни от първите парашути, използвани у нас още от 40-те години на 20 век - оттогава датират българските традиции!
През 60-те години в България се създават и десетки спортни центрове за парашутизъм и е имало първенство, което се е радвало на същия интерес като футболното. За съжаление след промените всичко това беше унищожено – парашутни клубове, летища...
Затова основахме Skydive Plovidv - целта ни е да възродим това, което е бил парашутизмът едно време в България, но да го развиваме с новите съвременни системи на обучение. 
"Ако имаше повече парашутисти, светът щеше да е по-добро място за живеене"
.: Това означава ли, че днес вашата цел е парашутизмът да бъде по-близък до хората по-скоро като екстремен спорт, отколкото като състезателен?
Христо Киликчиев: Двете неща вървят ръка за ръка. Един обучен от нас парашутист има всички възможности да продължи да тренира и да се състезава – в този спорт няма възрастови ограничения. В България все още има треньори по различни дисциплини, така че всичко е въпрос на желание.
Ето сега през май месец ще има източноевропейско първенство по парашутизъм в Монтана и ще стане ясно кой до къде е стигнал в развитието си. И макар че състезанието ще е само в една дисциплина, това все пак е някаква възможност за състезателния парашутизъм.
.: Широко разпространено е мнението, че парашутизмът е опасен спорт, а да скочиш от 4000 метра височина граничи със "самоубийствено безумие”. Опитай да развенчаеш този мит!
Христо Киликчиев: Ако трябва да сме реалисти, шансът да ви се случи нещо, докато пътувате към летището за скок е в пъти по-голям от шанса да ви се случи нещо във въздуха.
Както всичко около нас, и парашутизмът отдавна се намира в 21 век, така че парашутните системи и материалите, от които се изработват, изключват всякакви изненади по време на скок.
Всеки парашут днес задължително има система за сигурност, която служи за автоматично отваряне на парашута, ако с парашутиста се случи нещо непредвидено – ако му прилошее или дори ако сам реши да не отвори парашута си.
Тези системи са задължителни за абсолютно всички парашутисти по света. Запасният парашут е направен така, че не е необходимо да го докосваш дори, за да те приземи безопасно на земята.
Той сам завива срещу вятъра и сам приземява парашутиста, така че терминът "да не ти се отвори парашута” вече е изключително неактуален. Това днес няма как да се случи!
"Във въздуха всички сме приятели"
.: И все пак, какво може да се случи по време на полет, което определяш като критична ситуация?
Христо Киликчиев: По време на свободното падане не може да се случи нищо. А с годините съм се уверил, че единственият критичен елемент по време на скок може да бъде само човешкият фактор.
Аз лично съм нямал критични ситуации за тези 17 години, в които скачам, но се е налагало да реагирам много бързо, когато съм обучавал парашутисти – някои са се паникьосвали, на други се е налагало аз да им отварям парашута... но и това не може да се нарече критична ситуация, а е просто част от процеса на обучение. Все пак всеки човек е различен и затова нашата работа като инструктори е да научим всеки ученик да пада правилно, да му създадем двигателна дисциплина и памет.
.: А на какво може да те научи парашутизмът?
Христо Киликчиев: На търпение и дисциплина, хладнокръвие и бързи рефлекси. Освен това, парашутизмът не е индивидуален спорт, а е работа в екип. В самолета няма значение кой си, от къде си и дали на земята можем да бъдем приятели – във въздуха всички сме приятели.
Това е една от причините тандем скоковете да се използват като изключително ефективна тийм-билдинг програма – както в самолета, така и в компанията, в която работите, няма как да изберете с кого да го правите, така че да бъдеш толерантен към екипа е нещо, което се учи. 
При тандем скок, пасажерът е закопчан за тандем инструктора и единственото, което трябва да прави е да се наслаждава на летенето!
.: Това наистина изглежда интересен метод за сплотяване – възползват ли се вече българските работодатели от тази услуга, която предлагате?
Христо Киликчиев: Да, при това с голям успех. Всеки, който е скачал знае, че адреналинът, който предизвиква един парашутен скок трябва да бъде споделен с някого. Тази емоция е нова за повечето участници в тийм-билдинг процеса и всеки я споделя с екипа по-възможно най-естествения и неподправен начин. Това няма как да не сближи отбора - всички се събират, за да се радват на успеха на другия. Да не говорим, че тандем-скоковете вече се използват и като анти-стрес терапии по света.
.: Всеки ли може да стане парашутист?
Христо Киликчиев: Абсолютно всеки! AFF (Accelerated Free Fall - ускорено свободно падане) курсът, който Skydive Plovdiv организира, може да се проведе дори за няколко часа.
Това е най-бързият метод за обучение на парашутисти и най-лесният начин за усвояване на техниката на свободното падане.
Включва теория и 7 скока, които се записват с камера, за да можем да анализираме грешките.
Накрая преминалите успешно курса получават сертификат, който им дава право за самостоятелни парашутни скокове навсякъде по света.
По време на AFF курса инструкторите следят стриктно и заснемат с камера всяко ваше движение
.: Как преценяваш дали даден ученик става за парашутист или не?
Христо Киликчиев: Няма лош ученик, има лош инструктор. Този спорт е достъпен за всеки.
Ние организираме обучение и в аеродинамичен тунел, който фактически е симулатор на свободно падане – мощни двигатели пресъздават скоростта на свободното падане и струята вътре циркулира постоянно.
Един час в този тунел се равнява на близо 100 реални скока, защото свободното падане във въздуха трае 50-60 секунди, а в тунела всичко е много концентрирано и учениците там усъвършенстват абсолютно всички движения на тялото – във вертикална и хоризонтална позиция, да се придвижват, да летят по гръб, седнали, с главата надолу.
Аеродинамичния тунел симулира скоростта при свободно падане
.: А страхът? Каква част от парашутизма е?
Христо Киликчиев: Страх винаги има – от първия до последния скок, и той е напълно естествен. Но с годините спираш да си задаваш въпроси на вратата на самолета и тогава започваш да се наслаждаваш максимално на преживяването.
.: С какво можеш да сравниш усещането от свободното падане?
Христо Киликчиев: Най-великото нещо на света. Като едноминутен оргазъм е. Безтегловност... Всъщност не мога да го сравня с нищо друго, което може да се преживее на земята.
Не вярвам да има някой, който да е скочил и да не се сеща за това изживяване почти всеки ден.
Дори споменът за летенето вече е анти-стрес терапия. Аз мисля, че ако има повече парашутисти, този свят ще бъде едно по-добро място за живеене.
.: Кога мислиш че парашутизмът в България ще стане отново достъпен и масов спорт?
Христо Киликчиев: Колкото повече работим в тази посока, толкова по-бързо ще се случи. По света парашутизмът вече е толкова добре развит, че хората са започнали да надграждат обикновения скок с какво ли не – дисциплини, етюди.
Правили сме и сватби във въздуха – скачаме с младоженците и ги приземяваме пред олтара. Иска ни се и в България парашутизмът да стане толкова близък до хората...
А чрез тандем-скоковете няма граници за никого. По този начин успяхме да сбъднем мечтата на един от паратенисистите ни – Влади Гюров, който летя вече два пъти в тандем-скок с един от нашите инструктори.
За да докажем, че няма никакви граници за всеки желаещ да скочи, мислим да организираме скоро и ден, в който отново чрез тандемни скокове ще скочат в един и същи момент най-младият и най-възрастният желаещ.
Мислим да организираме и специални отстъпки по различни поводи - в най-скоро време ще има отстъпки за тийнейджъри, които решат да скачат с родителите си.
Ще организираме и уикенди под надслов "Източно крайбрежие” за желаещите да скачат от Варна, Бургас и градовете по Черноморието. За тях организираме безплатен транспорт до летището и обратно, понеже за момента те са най-отдалечените точки от базата, на която скачаме.
Обучение със скорост 240 км/ч.
.: А не е ли това все още скъп спорт за стандарта на живот в България?
Христо Киликчиев: Не мисля, че е по-скъп от ските и сноуборда, например. За да отидете на ски също трябва да имате екипировка, да пътувате до курорт, в който да има условия за това, да нощувате и се храните там на значително по-високи цени и накрая да си купите карти за лифт. До тук калкулацията показва, че парашутизмът е по-евтиният спорт, с това предимство, че той може да се практикува поне 300 дни в годината.
.: Мания ли е парашутизмът?
Христо Киликчиев: Ние го наричаме здравословна дрога, заради зависимостта ни от адреналина.
Познавам мотористи, които цял живот са събирали пари, за да си купят мотора който искат, гащеризона, каската, но след като скочиха продадоха моторите и си купиха парашути. Познавам хора, които се отказват от редица навици, за да имат време и средства да скачат повече.
.: Да скочиш сам от самолета е истинска победа над инстинкта за самосъхранение, който имаме всички. Какво се случва след това?
Христо Киликчиев: След това вече си променил живота си, защото си победил страховете си!
Затова обичаме работата си – трябват ни само няколко дни, добри атмосферни условия и желание от ваша страна, за да променим живота ви завинаги!
Автор: Елена Георгиева
