Паркур - най-атрактивният начин за придвижване в градска среда, набира популярност вече и в България. "Летящите" момчета, които се придвижват прескачайки препятствия, освен че са далеч по-бързи от нас, изглеждат и много по-щастливи, докато практикуват своята мания.
Засега регистрираните в страната паркур отбори са над 80. Скоростта, с която движението се развива и популяризира, дава надежда на момчетата, че съвсем скоро ще успеят да го регистрират като спорт и да си направят собствена асоциация.
В началото на тази година се състоя премиерата на филма "Паркур – начин на живот", посрещната с изключителен интерес. С режисьора на филма Андрей Хадживасилев и момчетата от отбора Sofia Street Squad - Цветан Христов–Cetkata* и Евгени Генчев-Greensta`, поговорихме за изкуството на спорта.
Елена Георгиева: Разкажи ни за филма – от къде дойде идеята и къде могат да го гледат хората?
Андрей Хадживасилев: Това е първият български филм, чиято премиера се състоя след влизането на България в Европейския съюз. Мислим скоро да го излъчим и по някоя от националните телевизии, след което да го издадем на DVD. В диска ще има и много допълнителна информация – повече за спорта, музика, кадри от заснемането на филма, гафове, падания, интервюта със създателите и участващите в него.
В момента все още търсим сериозен спонсор, тъй като искаме да разпространим това DVD в голям тираж заедно с някое списание. Идеята ни е дискът да бъде безплатен за младите хора. Аз като режисьор и продуцент смятам, че този филм е насочен именно към младите хора и най-подходящо би било да им го подарим, а не да го продаваме.
Документалният филм е актуален и хубав и не цели никаква печалба. Всички сме работили за него напълно безвъзмездно. Мислим също така да пуснем филма напълно легално и безплатно и в интернет. Музиката към филма също е авторска и написана специално – динамична, електронна. Композитори са Мартин Табияшки-Cabal Co. и Йосиф Зашев-Klopatios.
Цветан Христов-Cetkata*, режисьорът на филма Андрей Хадживасилев и Евгени Генчев-Greensta`. Снимка: Avtora.com
.: Мислите ли да представите филма на някой международен форум?
АХ: Да. Мислим да го представим на няколко международни филмови фестивала. Един от спонсорите на проекта е Френският институт и те също се ангажираха с участието на филма на фестивали във Франция – родината на паркур.
.: Замисляш ли се за продължение на филма? Или пък филм за друг екстремен спорт например?
АХ: На този етап не мога да кажа със сигурност. А и този филм го снимахме половин година – мисля, че сме били доста изчерпателни. От друга страна пък с времето спортът ще се развие, така че – защо не? Но в момента имам друг проект – пълнометражен игрален филм, в който също съм включил елементи на паркур.
Цветан Христов–Cetkata*: Филмът е за изкуството на движението. Аз първия път като го гледах въобще не слушах какво се говори.
.: Какво е паркур - спорт или изкуство?
Cetkata*: И двете – изкуство на спорта.
Евгени Генчев–Greensta`: Може би трябва да разкажем малко повече за историята на паркур. Паркур произлиза от движението "Metod Naturele" (от фр. "естествен метод") – френска дисциплина, създадена през 60-те години за френската армия. Целта е била тя да се придвижва по-бързо от другите армии по време на войната във Виетнам. Тогава Дейвид Бел – син на участник във френската армия, пренася спорта от джунглата в града. Той е основоположник на паркур.
.: Кое тогава го прави изкуство?
Cetkata*: Изкуството е начинът, по който се преминава през, над и под дадените препятствия. Спортът предимно цели развитие на човешките възможности. А в паркур няма съревнование - има демонстрации и тренировки. Помагаме си, за да еволюираме така, че да можем да се придвижваме най-бързо в околната среда, било то натурална или урбанистична.
Greensta`: Изкуството се състои в красотата на движенията, в преодоляването на препятствията. Дори когато се събираме всички отбори на традиционния Summer Jam в София, не се състезаваме, а просто обменяме опит. И всичко това без никакъв състезателен характер – просто се забавляваме. Много е готино да свържеш елементите на паркур така, че да бъде възможно най-ефективно придвижването от точка А до точка Б. Това е най-красивото в спорта.
Едно от ефектните движения във Freerun-a
Cetkata*: Всъщност ние сме "фрий-рънъри" (от англ. "free run" – свободно бягане). Има разлика между паркур и "фрий рън" и тя е предимно във философиите на двата спорта/изкуства. В паркур се стремим да преминем дадено препятствие по максимално бърз и ефективен начин без излишни движения като акробатики - използва се единствено за ефективно придвижване. Във фрийрън-а се набляга на красотата на изпълнението, а не на ефективността. Използват се улични трикове, които имат елемент от спортната акробатиката. Повечето фрийрънъри тренират и паркур.
.: Импровизация ли е всичко или има специални движения и техники?
Greensta`: Има някакви трикове, които са наименовани. Но паркур борави с неограничен запас от движения, така че винаги може да се измисли нещо ново, което няма име.
.: А кога за пръв път чухте за паркур?
Greensta`: За първи път разбрах какво е паркур от филмите "Ямакаши" и "Предградие 13". Но от малък обичам да прескачам разни работи със стил.
И след като се запалих по паркур, веднага се намерихме с Cetkata* и започнахме да тренираме заедно. После, заедно с още две момчета – Митко и Калоян, сформирахме нашето крю (от англ. "crew" – група, екип) на 11 февруари 2006 година. Вече сме 6 човека.
.: По колко души има обикновено в един отбор?
Cetkata*: Стандартно по 6-7. Тази тенденция идва от филма "Ямакаши", където са 7 ямакашита. Ямакаши означава "силен дух, силно тяло, силен човек".
.: А има ли някаква екипировка, която да ви предпазва от контузии?
Greensta`: Не, няма. Всичко, което може да ни предпази, всъщност ни ограничава в движенията. Това е екстремен спорт и не можем да се предпазваме по никакъв начин.
.: Не се ли притеснявате, че именно заради това може да стане забранен спорт?
Greensta`: В някои щати в САЩ вече е забранен. В Европа обаче е по-демократично. Още не се знае какво предствлява. А и когато имаш необходимата подготовка, няма какво да те притеснява. Физическата подготовка е много важна в този спорт. Психическата също. Всеки човек има страхове. Всеки го е страх да скочи от високо. Но това не става от веднъж, нужни са много опити и постепенно се изгражда тази психика, която е нужна за спорта.
Паркур през нощта
Cetkata*: Има някои трикове, които трябва да изпълняваш сам, докато се научиш. Когато си с много хора в желанието си да докажеш, че можеш, можеш да се контузиш много сериозно. По-правилният начин е да отидеш сам, да се изправиш пред препятствието и да се замислищ: Защо не мога да го прескоча? Какво ми липсва? Физическа, психическа подготовка, или нещо друго?
Greensta`: Трябва да имаш нагласата да преодолееш страховете си. И естествено физическата подготовка – ако искаш да скочиш от един покрив на друг ти трябва не само техника, но и сериозен отскок. Ти можеш да си готов да го скочиш, но ти трябва и увереност.
.: Предполагам, че това е много сериозно каляване на волята и психиката?
Greensta`: Много! Това ни доставя огромно удоволствие!
.: А музиката – каква част от паркур е?
Greensta`: Музиката – това е много интересна тема. Ние слушаме предимно дръм енд бейс и хип-хоп, пънк - в много малка степен.
Cetkata*: Как бе, аз съм пънкар! Без чалга - мразим чалга!
Greensta`: Това ни обединява всички, които практикуваме паркур – мразим чалга!
Cetkata*: Още повече мразим чалгари, които практикуват паркур!
.: И как ги разпознавате?
Cetkata*: Слушаме им мелодиите на телефоните! И чуем ли чалга, ги линчуваме!
Greensta`: За съжаление този спорт се превръща в мания за много малки деца, които искат да покажат, че са най-добрите в класа, примерно. Но това не е духът на паркур. Ние не го правим, за да се доказваме!
Cetkata*: Те просто гледат клипове, виждат ни нас и почват да скачат. Чупят по някоя кост, понеже на 13 години няма как да имат добре израснала костно-мускулна система. Чупят се и повече нищо не могат да правят. Много е жалко. Не практикуват паркур с мисъл, а за да могат да отидат после на училище и да кажат: "Ние сме с тия, дето са във филма"! Има и такива! Често им казваме да внимават, а те – "А, ние си знаем!". Имат респект към нас, защото сме едни от най-добрите в България, но рядко се заслушват в съветите ни.
Също така деца под 15 години не тренираме. Има ограничения за това, но мисля, че именно тези ограничения ги подтикват да се занимават с паркур. Не че на 25 не може да си счупиш нещо, но не е толкова опасно, колкото когато нямаш развита костно-мускулна система.
.: Вие чупили ли сте нещо?
Cetkata*: Аз си счупих глезена на две места преди година. Едно салто го правех 40 пъти и на 41 се заклещих и глезенът ми се завъртя на 180 градуса. После пък направих предно салто от билетния център на НДК и паднах по лице и рамо и рамото ми изскочи.
.: А с какво се занимавате, когато не скачате?
Cetkata*: Аз - с уеб-дизайн, отчасти с реклама и сега уча за спортен мениджър.
Greensta`: А какво ти е тва на ушите?
Cetkata*: Тва на ушите ми е от един комплексиран дядо, който ме простреля, щото му скачах в двора – доволен ли си?
Greensta` в действие
Greensta`: Аз пък се занимавам с много спортове – лека атлетика, бягане, плуване...
Cetkata*: И ако може да напишете с големи букви, че Greensta`си търси приятелка!
Андрей: И ти ли, бе братче? Почнахте по медиите вече да си търсите приятелки...
.: Имате ли проблеми с хората, които не разбират какво точно правите по улиците и градинките?
Cetkata*: О, да. Гонят ни доста често някакви хора, които не харесват това, че скачаме по блоковете им. Те не могат да разберат, че това е спорт, а не просто начин за губене на време. И ченгета даже са викали...
Greensta`: А последния път куките ни бяха гледали по телевизията и ни казаха: "Момчета, знаем какво правите, виждали сме ви по телевизията, ама пак ще ви изгоним, да знаете. Вижте сега, ние сме тук по служба, трябва да си ходите..."
Cetkata*: На мен ми казаха, че нарушавам прогресивно обществения ред.
Greensta`: Искам да кажа на хората, че паркурът е спорт – спрете да ни гоните! Трениращите паркур по никакъв начин не застрашават околните! Това е начин на живот – така се придвижваме. Като свикнеш с движенията в този спорт и разбираш, че прескачайки се предвижваш много по-лесно, отколкото заобикаляйки! Това е огромно и неописуемо удоволствие! Престанете да ни гоните!
Повече информация за Sofia Street Squad, паркур и филма може да откриете на:
http://parkour.teentopic.net
