Абсурд или политическа сатира? "Хлебарката" е новела, която въпреки своя скромен обем има толкова много съдържателни пластове, колкото са крайниците на основния персонаж. Иън Макюън е развихрил великолепното си чувство за хумор, за да ни накара да се замислим над една болезнена и далеч не толкова забавна тема и разбира се, резултатът е брилянтен.
Подобно на "В черупката", където открихме една нетрадиционна и определено запомняща се интерпретация на "Хамлет", в тази книга ще откриете сюжет, който вече познавате. Преобърнат, преосмислен, променен, за да се превърне в нещо съвсем ново и едновременно с това някак познато. Сигурни сме, че повечето от вас не само са чели, но и помнят добре "Метаморфозата" на Кафка. Новела, утвърдила се не само като модерна класика, но и като едно от най-популярните произведения на своя автор.И така, в "Метаморфозата" Грегор се събужда една сутрин и се е превърнал в "огромен вредител". В "Хлебарката" се случва нещо много подобно – Джим Самс претърпява метаморфоза. Една сутрин отваря очи и установява, че вместо обичайните си малки кафяви крачка има само четири странни крайника. Тоест, вече не е хлебарка. И това предизвиква у него известна носталгия, макар бързо да осъзнава, че човешката форма има известни предимства. Нещо повече, Джим не е просто човек, а министър-председател на Англия. И му предстои много важен ден.
Вероятно вече сте си направили не една, а няколко асоциации с действителни личности и събития, затова бързаме да подчертаем нещо, което самият автор изтъква още в началото на книгата: всякаква прилика с реално съществуващи хлебарки е съвсем случайна. Проницателен, интелигентен и често хаплив, хуморът на Макюън докосва болезнени и сложни теми, чиято актуалност е само едно от многото качества на "Хлебарката".
Политиката, за която Джим знае доста неща, тъй като е имал възможност да слуша и наблюдава случващото се в парламента дълго време, се оказва далеч по-малко предизвикателство от това да свикне да вижда в огледалото човешко лице вместо собственото си красиво изражение с антенки. Не му харесват и дрехите.
Ексцентричен министър-председател, спорни политически решения, референдуми и напрежение, тълпи недоволни граждани, които искат промяна и недоволство от страна на съседните държави. Какво ще стане с износа на вино за Обединеното кралство? – чуди се френският президент. Защо "Туитър" е съвършената медия и колко е лесно да се взимат големи решения? Едно е сигурно – Джим Самс няма да се спре пред нищо. Нито опозицията, нито собствената му партия, нито демокрацията са способни да му попречат да направи онова, което смята за най-правилно. Преди да изпълзи обратно там, откъдето е излязъл.
Дори няма да се опитаме да правим анализ на всичко, което Макюън е вплел в нишката на своя разказ, защото смятаме, че всеки читател ще открие сам онова, което е най-важно за него, за да го постави на преден план. Иронията му, хаплива или съвсем уместна, за пореден път изисква от четящите внимание и познаване поне на основна част от английската литература и история. Убедени сме, че ще откриете собствена причина да харесате "Хлебарката", а най-прекият път към книгата е ТУК.
