Немските хеви метъл машини Helloween и Gamma Ray изнесоха концерт на 15 март 2013 г. в София като част от съвместното им турне Hellish Rock Part II.
Рязката промяна в атмосферните условия е тясно свързана с пристигането на "адския" немски тандем Helloween & Gamma Ray в София. Както се казва – "донесоха лошото време".
Това обаче не уплаши верните им фенове, които бавно и спокойно пореха вятъра, за да стигнат до "Арена Армеец", където организаторите от Loud Concerts се бяха погрижили да им осигурят заслон, топли пуканки и бира.
В 19:55 на сцената се появиха Shadowside, които имаха нелеката задача да сгреят позамръзналата публика. Бразилците бяха доста интересен избор за подгряваща група – нищо общо с хедлайнeрите.
Поднесоха ни интересна смесица от стилове, която аз не бих могла да класифицирам. Промотираха новия си албум, в който участват вокалистите на Dark Tranquility, Soilwork и Dream Evil и в крайна сметка към края на сета си успяха да поразчупят тълпата.
В 20:45 сцената се озари от неповторимия Кай Хансен, който с вечната си усмивка и рижата си коса може да накара всеки да се почувства добре. Gamma Ray откриха с Anywhere in the Galaxy, която беше белязана от слаби технически проблеми, разбира се, своевременно отстранени.
Продължиха с Men, Martians and Machines, след което г-н немски хеви метъл (mr. German heavy metal), както го наричат, се извини, че звучал почти като Леми (Lemmy Kilmister, Motorhead) заради арктическия вятър, който го надухал днес.
Самите Gamma Ray изглежда доста се забавляваха, а това винаги се предава на публиката. Нямаше някаква истеричност или прекалена възбуда, просто публика и изпълнители си разменяха положителни емоции.
Така изслушахме The Spirit, Gamma Ray и едноименната песен от чисто новото EP (излизащо на европейския пазар на 16 март) Master of confusion. Тя доста се хареса на публиката и дори предизвика опити за стейдждайвинг от страна на запалени фенове.
Empathy и Rise от последния студиен албум To the metal усилиха обмяната на емоции и градусът леко започна да се покачва, а с първите звуци на Future world нещата най-накрая си дойдоха на мястото.
Пеехме с пълно гърло, подскачахме и куфяхме съвсем както си му е редът, а Кай Хансен все така ни се усмихваше и раздаваше въздушни целувки. Така заредени нямаше как да не се представим добре на викането за биса и си заслужихме поне 20 перца, които бяха метнати от господина с рижата коса.
След сравнително кратка пауза за преподредба на сцената и последен саундчек пред нас се появи платнище, напомнящо камуфлажна мрежа. Зад него зазвуча пилотното парче Nabataea от новия албум на Helloween - Straight out of hell.
Декорите бяха интересни – върху нещо като руини, покрити с камуфлажни мрежи, стояха тикви с противогази. За съжаление звукът не беше на най-добро ниво и когато започна Eagle fly free, много малко хора разбраха, че песента всъщност се е сменила.
Подехме я оттам, откъдето я познахме. Последваха Straight out of hell, Where the sinners go и Waiting for the thunder. Еуфорията от последните песни на Gamma Ray беше изчезнала и не приличахме на онази всеизвестна българска публика.
Дръм солото не помогна, въпреки че беше наистина впечатляващо, особено гледайки огромния чисто бял барабанен сет. Анди (Andi Deris) се опита да ни посъбуди с "игра с публиката" на Live now, а следващата прекрасна балада Hold me in your arms от новия албум ни настрои почти романтично.
If I could fly и Power бяха това, от което имахме нужда и ги изпяхме със сърце и душа. За съжаление, точно когато се поразвълнувахме, редовният сет приключи.
Бисът беше така дългоочакваното съвместно изпълнение на Кай и Helloween. Дребничкият германец попя части от собствената си песен Helloween и, разбира се, свири без грешка.
Но истинската кулминация на вечерта беше I want out, когато всички от Gamma Ray и Helloween бяха заедно на сцената и видимо се забавляваха страхотно, гонейки се. Ние, разбира се, не останахме длъжни и показахме колко силно можем да пеем.
Макар концертът да беше по-слаб емоционално от предишните гостувания на двете групи, тълпата се отправи към изходите на залата усмихната. А, в крайна сметка, това е най-важно.
