Когато през ноември 2001 г., за първи път се пренесохме във фентъзи вселената на чаровното момченце Хари Потър, едва ли подозирахме, че ставаме свидетели на зараждането на цяла една епоха в света на киното.
10 години и осем епизода по-късно и след категоричната присъда на широката публика, превърнала поредицата в най-печелившия франчайз в седмото изкуство, милионите фенове посрещат епичния финал с известна носталгия.
"Хари Потър и даровете на смъртта 2" не само сложи край на приключенията на добре познатите ни герои с дългоочаквания кулминационен сблъсък между доброто и злото в лицето на Хари и Лорд Волдемор, но и предложи най-грандиозните два часа и половина от всички, които сме наблюдавали досега.
Дори и тези, които са чели бетселър сагата на Джоан Роулинг трудно могат да отрекат, че от Warner Bros. са се постарали подобаващо и като цяло втората част на Deathly Hallows до голяма степен оправдава пасивността на първата, която бе по-скоро предлог или встъпление, към всичко, което има да се случва.
Тягостното усещане, динамиката и мрачната амосфера, по-подходяща за съвсем друг жанр, неизменно съпътстват събитията до самия финал, не по-малко внушителен и грандиозен от която и да е друга култова поредица (като "Властелинът на пръстените" например), напомняйки, че съвместно с промяната на Даниел Радклиф и Ема Уотсън от малки дечица в зрели млади хора пред очите ни, се промени и самото внушение на поредицата.
Така както "Хари Потър и философския камък" бе преди всичко заглавие, насочено към подрастващите, и все пак спечелило и много фенове от други поколения, така "Даровете на смъртта 2" е със съвсем различно послание, далеч по-мрачно, страховито и драматично и твърде далечно от каквото и да е определение, близко до графата "детски приказки".
Визуално, филмът също е твърде близко до най-ярките образци на блокбъстър в последните години, и то без да визираме факта, че това е първият епизод от поредицата, реализиран в триизмерен формат - просто приказната вселена е наситена с огнедишащи дракони, епични битки, пропадащи сгради и градове (сякаш, за да навакса пропуснатото досега) и всичко това, единствено като фон на основната сюжетна линия, в която Хари Потър и Лорд Волдемор непрестанно сменят ролите си на "победител" и "победен".
Далеч сме от идеята да ви разкрием изненадващия финал, като все пак сме убедени, че той едва ли ще допадне на всички, тъй като въпреки безспорните си предимства и отвличащите изцяло вниманието 130 минути, пробойни в сюжета все пак има. Основната от тях е свързана именно с унищожението на зловещия Лорд Волдемор, в чийто персонаж Ралф Файнс за пореден път доказва неповторимия си талант да пресъздава отрицателни персонажи.
Въпреки това обаче, все пак заставаме зад решението на режисьора Дейвид Йейтс да следва дословно екранизацията на книгата, вместо да рискува с един далеч по-реалистичен завършек. Спираме дотук, за да не лишим киноманите от удоволствието да станат лично свидетели на края на епохата "Хари Потър", не само променила законите в световния боксофис, но и дала на света имена като Даниел Радклиф, Ема Уотсън и компания.
А ние лично като българи, няма как да подминем с нескрито вълнение факта, че в налагането на една легенда на големия екран, своя малък, но все пак безценен принос даде и наш сънародник - Станислав Яневски, който в "Хари Потър и огнения бокал" се превъплъти в чаровния Виктор Крум. И така, приключенията на Хари Потър стигнаха своя финал. А сега накъде?
