Името Ерих Вайс може и да не говори много, но за сметка на това, всички са чували прякора на същата тази личност - магьосника Хари Худини (Hary Houdini). Всъщност, гениалният илюзионист е близък по произход до българите - родом е от (Австро) Унгария, но след като семейството му емигрира в САЩ, приема псевдонима в чест на свой френски колега, когото определя като "творческия си идол".
Кой е Хари Худини
Ерих Вайс е роден на 24 март 1874 г. в Будапеща в семейството на унгарски евреи. За съжаление, той няма много време да опознае родината си, тъй като е едва четиригодишен, когато родителите му, водени от надеждата за по-добър живот, се местят в Ню Йорк, САЩ.
А животът действително има велики планове за малкото момче – още на 10-годишна възраст, той започва да се увлича по цирковото изкуство, като за целта напуска семейството си и започва да се изхранва като ковач и шлосер, а едновременно с това усъвършенства уменията си на въздушен акробат и въжеиграч. Скоро напредва дотолкова, че е поканен в пътуващ цирк, с който гастролира в различни градове в Америка.
Страстта към илюзиите
Амбициите му обаче, растат с всеки аплауз на публиката и през 1894 г. Ерик променя амплоато си, откривайки, че магията на илюзионисткото изкуство го вълнува далеч повече. Воден от възхищението си към френския маг Жан-Йожен Рубен Худен, приема псевдонима Хари Худини, с който е познат и до днес. Първоначално започва кариерата си, като предизвиква публиката с трикове с карти, но постепенно се вманиачава до степен, в която е готов да изпълнява номера, толкова опасни по същността си, че дотогава малцина са ги изпълнявали пред публика.
Ескапизма
Магията, към която се насочва и с която се превръща в абсолютна легенда, е определяна като ескапизъм – жанр в илюзионното изкуство, в който основният момент е умението на даден изпълнител да се освобождава от белезници, вериги, въжета и др. Още на първите си изяви на сцената среща съпругата си Сесилия, която остава асистентка в представленията му до последните му дни.
Знакова за развитието му е и срещата с още едно име (1899) - мениджъра Мартин Бек, който дотолкова е впечатлен от уменията му, че го убеждава да изостави всички други фокуси и номера и да се съсредоточи основно върху ескапизма с обещанието, че ще му уреди гастроли в цял свят. Следват изяви в някои от най-известните вариетета в САЩ, а малко по-късно и турне в Европа.
Кралят на белезниците
Само за няколко години Худини се превръща в абсолютна сензация – изпълненията му как окован се измъква от заключени килии и горящи клетки му спечелват прякора "Кралят на белезниците". Мнозина пък са убедени, че всичко се гради на зрителна измама, заради което и той все по-често използва в номерата си въже, на което виси, за да може публиката сама да се убеди, че не е жертва на измама.
Рискът от смъртта
Воден от максимата "всичко или нищо", Худини протяга ръка и към номера, които реално застрашават живота му, свеждайки сигурността си по време на представление до минимум. Някои от тях обаче, са и тези, които го превръщат в легенда, недостижима в илюзионното изкуство и до днес. "Китайското водно мъчение" е представен за първи път пред публика в Берлин – окован с вериги и с глава, намираща се в пълен с вода контейнер, той трябва да се освободи за три минути, за да избегне смъртта си.
.jpg "Хари Худини")
Трикът е повторен с различна вариация – вместо с вериги, Худини е в усмирителна риза и виси надолу с главата от 40-метрова сграда. В Русия пък магът хвърля в недоумение публиката в залата, след като кара цял слон да изчезне от сцената. Номерът, наречен "Изчезващият слон", също се приема изключително добре от зрителите и той го практикува почти до края на кариерата си.
Киното
Много от изявите си Худини заснема и на лента, като дебютът му в киното е с филм, показващ представление в Париж по време на гастрол в Европа. По-късно участва в сериал, наречен The Master Mastery, който се радва на завиден успех. През 1919 г. официално започва да играе в холивудски продукции, като оставя зад себе си точно 4 роли - в The Grim Game, Terror Island, The Man from Beyond и Haldane of the Secret Service. Последните два филма са и негово собствено творение, след като създава своя продуцентска компания Houdini Pictures Corporation.
Краят
Хари Худини умира на 31 октомври 1926 година, като обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени и до днес. Според официалната версия, той умира от перитонит. Трагедията се разиграва в Детройт, когато болен и с 40 градуса температура, отказва да отмени представлението си, а малко след това получава пристъп и влиза в болница, където умира.
За мнозина обаче, смъртта му не е причинена от нещастен случай или болест, а е предизвикана умишлено. Теорията за убийство пък е валидна и до днес, като през 2007 година внукът на брат му подава молба за ексхумиране на тялото, за да се установят причините, довели до фаталния край.
Тайната
Обвиняван в почит към окултизма, както и че владее свръхестествени сили, в последните години от живота си Худини започва издаването на поредица от книги, в които разкрива тайната на уменията си. Така например, в "Тайната на белезниците" от 1909 г. той твърди, че при измъкване от въжета и белезници, използва само тялото си – първоначално издува гръдния си кош, после го отпуска и с помощта на раменете и ставите си, успява да преодолее препятствието.
Цялата магия обяснява с премерения до милиметри натиск, като все пак признава, че понякога поглъща или скрива в обувките си шперцове и ключета, които вади от устата си по време на представлението. Не крие, че овладяването на тялото си е усъвършенствал дълги години, като е започнал още от дете - до степен, в която "сгънат" наполовина, можел да спре дъха си за няколко минути. Факт е обаче, че с всяко различно "освобождаване" не само не омръзвал на публиката, а дори обратното – успявал да възбуди и провокира интереса й все повече и повече. И съвсем заслужено, вече десетилетия, магията на илюзионизма се дели на два периода - "Хари Худини" и след това.
