На 20 юли се навършват 189 години от рождението на Грегор Мендел - австрийският ботаник и монах, останал в историята със заслугите си за възникването на науката генетика. Този е и поводът на тази дата Google да смени облика си с нов Doodle.
Грегор Мендел е роден през 1822 г. в град Хайнцендорф. През 1843 г. постъпва в августински манастир в Брюн, Австрия, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. През 1850 г. се явява на изпит, за да получи удостоверение за учител - любопитно е, че се проваля, като получава най-ниските бележки по биология и геология. Въпреки това абатът на манастира го изпраща във Виенския университет, където от 1851 до 1853 г. изучава математика и естествени науки.
През 1856 г. Грегор Мендел започва прочутите си опити в растениевъдството. В 1865 г. вече е формулирал своите забележителни закони за наследствеността и ги представя в доклад пред Дружеството по естествена история в Брюн. В 1866 г. обнародва резултатите си в "Трансакции", орган на дружеството, в статия, озаглавена "Експерименти с растителни хибриди".
Мендел изпраща копие от доклада си и на прочутия учен Карл Негели, който обаче не му обръща никакво внимание и така, повече от трийсет години, статиите му остават почти напълно забравени.
Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г., когато трима различни учени (холандецът Хуго де Фриз, германецът Карл Коренс и австриецът Ерих фон Чермак), които работят независимо един от друг, попадат на Менделовата статия. Същата година и английският учен Уилям Бейтсън се натъква на Менделовата статия и бърза да привлече върху нея вниманието на други учени. Към края на годината Мендел вече получава признанието, което с право е заслужил още приживе.
Какви са установените от Мендел факти за наследствеността? Преди всичко той открива, че всички живи организми съдържат основни компоненти - гени, чрез които наследствените характеристики се предават от едно поколение на друго.
Макар и леко видоизменени, Менделовите закони, изведени благодарение на огромния му брой експерименти (Мендел има опити с 21 000 отделни растения), са отправната точка на съвременната генетика.
