Grace of Monaco (Принцесата на Монако) е филмът, с който беше открит фестивалът в Кан тази година. Смело и противоречиво решение, което също като самата лента предизвика най-различни реакции. Въпреки недостатъците си обаче, Grace of Monaco заслужава да бъде видян дори и само заради великолепния актьорски състав начело с Никол Кидман (Nicole Kidman).
Големите очаквания често водят до големи разочарования. Grace of Monaco не е първият и със сигурност няма да е последният филм, станал жертва на факта, че не е успял да оправдае очакванията на критиката. Това съвсем не означава, че е лишен от недостатъци, но, ако подходите към него безпристрастно, едва ли ще ви разочарова толкова.
За съжаление обаче в подобни случаи обективността е трудно постижима. Първо, защото става дума Грейс Кели (Grace Kelly). Достатъчно интересна и значима историческа личност, но не достатъчно отдалечена във времето, за да може представянето й на екрана да бъде прието без емоции.
Второ, заради Оливие Даан (Olivier Dahan) - френския режисьор, чието дело е и отличеният с два "Оскара" филм за Едит Пиаф La Vie en Rose. И трето, заради Никол Кидман, към която критиката всъщност е най-щадяща.
Това, с което няма как да се съгласим, е обвинението в историческа недостоверност. Причината е съвсем проста - филмът не претендира за такава. Тъкмо напротив, създателите му изтъкват факта, че Grace of Monaco не е биографична лента и, макар да е вдъхновен от реални исторически личности и събития, ги представя изцяло пречупени през призмата на художествената измислица.
За сравнение - The King's Speech също не е исторически достоверен, но останалите му качества достатъчно добре отклоняват вниманието от този факт.
Независимо от предимно негативните оценки на критиката, именно Grace of Monaco беше избран да открие 67-мия Cannes Film Festival. Филмът не е част от конкурсната програма, а изборът му предизвика доста спорове.
Като основен недостатък на Grace of Monaco е определян сценарият, чийто автор е Араш Амел (Grace of Monaco). Обективно погледнато обаче, извън достоверността, извън вътрешните дължини, сценарият на Амел има един основен недостатък - прекалено е предвидим.
Останалите му дребни несъвършенства са компенсирани от прекрасните актьори и брилянтните им изпълнения. Едва ли има нужда да ви убеждаваме в таланта на Никол Кидман, а това, че й партнират Тим Рот (Tim Roth) и Франк Лангела (Frank Langella), е напълно достатъчно, за да си заслужава да отделите време на филма.
Grace of Monaco е история за това какво идва след щастливия край. Когато вече си се омъжила за принц - повече или по-малко мечта на всяко момиче - може да се окаже, че да си принцеса съвсем не е толкова лесно. Дори за актриса, спечелила "Оскар". Защото отговорностите и жертвите в името на семейството изместват личните желания.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
Виж програма на кината тук: BLVD Movies
Определян като излишно пищен, муден и предвидим (с последните две няма как да не се съгласим), Grace of Monaco може да ви допадне, може да ви ядоса, може да ви отегчи или да ви накара да се замислите, но няма да ви остави безразлични.
