За книгата
В книгата за пръв път на български език са публикувани откъси от дневници на Михаил Булгаков (издадени едва след 1989 г.) и негови писма заедно с документи от важни моменти в живота му. По този начин са представени три страни на преживяното от него: как самият той го е почувствал, как го е препредал на близките си и какви са последствията, наложили общуване с властите. Известно е, че писателят е преследван и забранен, но от тази книга става ясно колко чудовищно е престъплението на управляващите към него.
Включени са и 23 статии, къси разкази и фейлетони на Булгаков, като повечето досега не са излизали на български език. В дневника си писателят изказва и своето мнение за събитията, свързани със Септемврийските бунтове (Септемврийското въстание) в България през 1923 г.
Огняна Иванова
За автора
Михаил Афанасиевич Булгаков (на руски: Михаил Афанасьевич Булгаков) е руски писател и драматург.
Роден през 1891 г. в руско семейство от средната класа в Киев, през 1916 г. завършва медицина в Киевския университет. В годините на Първата световна война и Гражданската война работи като лекар в различни части на страната. След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 г. се установява в Москва с намерението да се занимава с литература.
В началото на 20-те години Булгаков публикува в печата множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Широка известност получава през 1926 г. с успеха в московските театри на няколко негови пиеси, най-вече на „Дните на Турбини“, която става изключително популярна с отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа.
След няколко успешни години в московските театрални среди, в края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятан за най-значимото му произведение.
Булгаков умира в Москва през 1940 г., на 48 години, от бъбречно заболяване.
Откъс
От дневниците на писателя
25 януари (Татянин ден)
Изоставих дневника си. Жалко: за това време се случиха куп интересни неща.
И досега съм без работа. С жена ми се храним лошо. Затова и не ми се пише.
Черният хляб стана 20 000 фунта...
26 януари
Влязох в пътуваща трупа на актьори. Ще даваме представления в предградията. Плащат по 125 рубли на спектакъл. Убийствено малко.
С жена ми не си дояждаме. Наложи се да вземем назаем малко брашно, олио и картофи.
9 февруари
... Сега е най-черният период от живота ми. С жена ми гладуваме. Взех назаем... малко брашно, олио и картофи. От Борис заех милион.
Тичах из цяла Москва – работа няма.
Валенките ми се скъсаха.
... Проф. Ч. с размах изхвърля от списъците на хората, получаващи академични дажби, всички актьори... Синът на Мейер. [Мейерхолд] получава дажба!
15 февруари
Времето се развали. Днес е мразовито. На обувките ми има само остатъци от подметки.
Валенките не могат вече да се използват. Не си дояждаме. Задлъжнял съм на страшно много хора.
11 юли (28 юни по стар стил), сряда
Най-дългото прекъсване в моя дневник. А станалото междувременно е изключително важно.
... Патриарх Тихон изведнъж е написал заявление, в което се отрича от заблудата си по отношение на съветската власт; заявява, че вече не ѝ е враг и т.н. и т.н. Пуснали са го от затвора.
... Фунт бял хляб струва 14 милиона. Червонците (в банкноти) се катерят по планината и днес един червонец е 832 милиона.
1923 г.
2 август, събота
Днес беше проведена манифестация по случай десетгодишнината от „империалистическата“ война. Връщах се от „Гудок“ и видях, че на Страстния площад маршируват служители на милицията в униформа, както и цивилни. Най-отпред имаше оркестър.
С. каза, че полкът на ГПУ отишъл на манифестацията с оркестър, който свирел „Всички обичат тези девойки“.
2 септември, неделя
Посред мрачното ми настроение и тъгата по миналото понякога, както сега, в тази нелепа обстановка, когато се живее временно натясно, в най-гнусната стая на най-гнусната къща ми се случва да изживея взрив от увереност и сила. И сега чувам вътрешно как се извисява моята мисъл и вярвам, че съм неизмеримо по-силен като писател от всички, които познавам. Но в такива условия, както днешните, не е изключено да се проваля.
9 септември, неделя
Днес отново ходих при Толстой на дачата му и четох там своя разказ „Псалм“. Той го похвали, ще го занесе в Петербург и ще се опита да уреди отпечатването му в списание „Звезда“ със свое предисловие. На мене обаче самият разказ не ми харесва.
... Вече е студено. Есен е. В момента се намирам в период на безпаричие. Вчера се ядосах на Калменс, че както обикновено, ме притиска, и отказах да взема от него предложените ми 500 рубли, поради което се оказах в глупаво положение. Наложи се да взема един милиард от Толстой (предложи ми го жена му).
18 септември, вторник
Докато в своя дневник откъслечно записвам какво се случва, нито веднъж не споменах какво става в Германия. А там става следното: германската марка катастрофално пада. Днес например в съветските вестници има съобщение, че един долар е равен на 125 милиона марки...
... Засега нямам жилище. Не съм цял човек, половин човек съм.
30 септември (17 септември)
Най-напред – за политиката; все за същата гнусна и ненормална политика. В Германия още цари безредие. Марката обаче започна да се покачва във връзка с това, че немците прекратиха пасивната съпротива в Рур. Затова пък в България има междуособици. Водят се боеве с... комунистите! В защита на правителството вземат участие врангеловци.
За мен няма никакво съмнение, че второкласните славянски държави, толкова диви, колкото е дива и Русия, представляват великолепна почва за комунизма.
Нашите вестници всячески раздуват събитията, макар че – кой знае? – може би светът наистина се разцепва на две: на комунизъм и на фашизъм.
Какво ще стане – никой не знае.
... Москва и сега е някаква изумителна клоака. Страшна скъпотия и вече не в тези парични знаци, а в злато. Червонецът днес е 4000 рубли...
... Както преди, а дори и повече от преди и сега човек не може да си купи никакви дрехи.
... В литературата все пак се придвижвам напред, макар и бавно. Не се съмнявам в това. Единственото лошо е, че никога не съм категорично сигурен дали наистина написаното от мене е хубаво. Сякаш мозъкът ми е забулен и ръката ми се схваща, когато искам да опиша нещо, в което дълбоко и истински вярвам... Разбирам това с мислите и чувствата си...
5 октомври, петък
Най-напред – за политическите събития.
В България са направили комунистите на пух и прах. Въстаниците отчасти са били спрени, отчасти са избягали през границата в Югославия. Сред избягалите са главатарите Коларов и Димитров. Българското правителство (Цанков) е поискало да му бъдат предадени. По съвсем точни сведения болшевиките (ако, разбира се, е истина, че въстаниците са болшевики) са били довършени от Врангел и неговата армия.
А в Германия вместо очакваната комунистическа революция се е оформил явен и широко разпространен фашизъм... Центърът на фашизма е в ръцете на Кар, играещ ролята на диктатор, и на Хитлер и представлява нещо като „съюз“. Всичко това се случва в Бавария, откъдето някой прекрасен ден може да се появи кайзер.
18 (25 октомври), четвъртък
Днес червонецът, с Божия помощ, е 5500 рубли (5,5 милиарда). Една франзела струва 17 милиона, фунт бял хляб – 65 милиона. Яйцата (десет на брой) вчера струваха 200 рубли.
19 октомври, петък, през нощта
На политическия хоризонт също няма резки промени.
Днешният ден се оказа отвратителен. Болестта ми е от такъв вид, че, изглежда, другата седмица ще вляза в болница. Тревожи ме въпросът, как да уредя нещата така, че докато съм болен, да не ме махнат от „Гудок“.
Вторият въпрос е как да превърна лятното палто на жена ми в шуба. Денят мина безредно, в тичане. Част от това тичане отиде (през деня и вечерта) в „Трудовая копейка“ [вестник]. Там са изгубили два мои фейлетона. Въпросът е, че Колцов (редакторът на „Копейка“) ги е шкартирал. Нито мога да открия оригиналите, нито да ми дадат обяснение за тях. Накрая махнах с ръка.
22 октомври, понеделник, през нощта
Днес, докато бях на работа в „Гудок“, се разигра забележителен и грозен анекдот. „Инициативната група на безпартийните“ предложи да се проведе събрание за оказване на помощ на германския пролетариат. Събранието откри Н. Появи се ком. [комунистът] Р., който с вълнение заяви заплашително, че е „нечувано безпартийните да организират свои събрания“. Че иска заседанието да бъде прекратено и да се свика общо събрание. Пребледнял, Н. се позова на това, че е получил разрешение от партийната група.
По-нататък нещата се развиха съвсем естествено. Безпартийните единодушно гласуваха партийците да бъдат извикани и говориха за тях угоднически. Партийците се появиха и съобщиха заключението си, че влагат два пъти повече труд от безпартийните... и по този начин плюха право във физиономиите на безпартийните товарни добичета...
26 октомври, петък, вечерта
... Днес отидох рано в „Гудок“. През деня лежах. На връщане от „Гудок“ се отбих в „Недра“ [алманах] при П. Н. Зайцев. Моята повест „Дяволиада“ е одобрена, но ми плащат до 50 рубли на кола. И пари ще мога да получа не по-рано от другата седмица.
Повестта е глупава, за нищо не става. Но Вересаев (който е един от редакторите в „Недра“) много я харесал.
В мигове, когато не се чувствам добре и изпитвам самота, се отдавам на печални и пълни със завист мисли. Горчиво се разкайвам, че оставих медицината и се обрекох на несигурно съществуване. Но Бог вижда, че единствената причина за това беше любовта ми към литературата.
В наше време литературата е трудна работа. С моите възгледи, които, волю-неволю, се отразяват и в произведенията ми, е трудно да публикувам и да живея.
... Да не униваме. Току-що прегледах „Последният мохикан“, която неотдавна купих за моята библиотека.
Само колко е обаятелен старият сантиментален Купър! Там Давид, който непрекъснато пее псалми, ме наведе на мисълта за Бога.
Може Бог да не трябва на силните и смелите, но на такива като мен им е по-лесно да живеят с мисълта за него. В лошото ми здравословно състояние има усложнения, боледуването е протрахирано. Съсипан съм. Това може да ми попречи да работя, затова ме е страх, затова се надявам на Бога.
... Ние сме тъмен, безпросветен, нещастен народ.
... Червонецът е 6500 рубли. Можем да се утешаваме с марката: 1 долар е равен на 69 милиарда марки.
... Предчувствията ми за хората никога не са ме лъгали. Никога. Около „Накануне“ се е събрала компания от изключителна паплач. Мога да се поздравя, че и аз съм сред тях. Да, впоследствие, когато ще трябва да остържа насъбралата се мръсотия от името си, ще ми дойде доста нанагорно. Пред себе си мога чистосърдечно да кажа само едно: желязната необходимост ме принуди да публикувам там. Ако не беше „Накануне“, нито „Записки по маншетите“, нито много други неща... никога нямаше да видят бял свят. Човек трябва да бъде изключително голям герой, за да мълчи в течение на четири години; да мълчи без надеждата, че ще си отвори устата в бъдеще. За съжаление аз не съм герой.
... Но сега притежавам повече мъжество. Да, значително повече, отколкото през 1921 г. Да не беше лошото ми здраве, по-уверено щях да гледам в своето мъгливо и черно бъдеще.
6 ноември, вторник вечерта
Преди малко си тръгна Коля Г. (Гладиревски). Той ме лекува. След като си отиде, прочетох една лошо написана бездарна книга на Михаил Чехов за неговия велик брат.
Чета майсторски написаната от Горки книга „Моите университети“. Изпълнен съм от размисли и някак ясно започнах да разбирам, че трябва да се откажа да се присмивам. Освен това целият ми живот се съдържа в литературата. Никога няма да се върна към никаква медицина.
Горки не ми е симпатичен като човек, но само какъв величествен и силен писател е и какви страшни, а и важни неща казва за писателите!
Книгата "Говорещото куче. Непознатият Булгаков" от Михаил Булгаков, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
