Очакванията винаги се сбъдват, особено когато са подплатени с дела. Горан Брегович и неговият оркестър могат да вдигнат цяла зала във въздуха без динамит - единствено посредством нещо, което е толкова близко до хората. Нещо, което им дава възможност да обичат това, което обичат и да изразят това, което е заложено в тях.
На 29 ноември 2012 година в столичната зала "Армеец Армеец" Мистерията на българските гласове дадоха една причина в повече да се чувстваш добре от това, че си българин. Не защото някой мъчи магистралата от десетилетия или заради спирката на метрото, а защото корените на нашия народ са толкова назад във времето, че никой не може да ги открие, но всеки може да ги почувства.
Тези корени са толкова дълбоко свързани с всеки отделен индивид, че е хирургически невъзможно да ги отделиш от себе си. Мистерията показа как се е съхранил българският народ - чрез творчество, а не във война, описана в историята. Това, което остава накрая, е културата, а не трите морета и затова е супер, че я има Мистерията - за да напомня какво сме съхранили през вековете.
Самият Брегович и оркестърът му се появиха ударно с Gas Gas, за да дадат заряд на нещо, което в чужбина оценяват, но никога не могат да разберат наистина. Изначалната радост от това, че си жив - една вибрация, която те кара да продължаваш да се движиш на всяка цена.
Публиката усети Брегович и Брегович усети публиката, защото в това уравнение паспортите и границите нямат значение, тъй като битието е едно и също и няма начин да се объркаш в посланието или да си безучастен.
Всякакви хора отвсякъде бяха заедно в това изживяване, което носи магията на нещо по-древно. Нещо, което те дърпа през адския дъжд, през студа и градския транспорт. Накрая си доволен, когато споделиш настроението за пореден път, защото Брегович и оркестърът му не се променят. Те променят реалността според това каква я искат хората. А те не я искат по друг начин, освен балканско, без лед.
Mesecina и Kalashnikov са златни хитове, които гръмнаха бушоните на много хора в "Армеец", като през цялото време артистите събаряха всякакви граници, защото границите са създадени от политиците. А хората искат да са заедно и да се забавляват. От цялата работа не стана ясно само защо Брегович говореше на английски през цялото време, при положение, че всички сме свои хора.
