Ако тези дни влезете на https://www.google.com/takeaction/, там ще ви посрещне следното изявление: "Отвореният и свободен свят зависи от отворения и свободен интернет. Не бива само и единствено правителствата, работещи зад затворени врати, да определят неговото бъдеще. Милиардите хора по света, които използват интернет, също би трябвало да имат право на глас по този въпрос".
Това е втори подобен случай, в който наддържавна правителствена организация се опитва да наложи цензура на световната мрежа и уеб гигантът надига глава. За разлика от бурята около SOPA и PIPA, дирижирана от медийните конгломерати (уж опитващи се да защитят авторските права, притежавани от тях), този път нещата са по-сериозни.
Първо, защото, както правилно се посочва в посланието на Google, разискванията по въпроса, който то касае, се случват при много малка публичност и зад затворени врати. Второ, понеже този път става дума за конференция на държави членки на изключително сериозна наднационална организация като Обединените нации и по-конкретно на така наречения Международен съюз за телекомуникации (МСТ).
Състояла се в Дубай в дните между 3 и 14 декември, тя дискутира множество въпроси, в това число и какво се случва с интернет. Най-притеснителното предложение, внесено от група държави с дългогодишни и порочни традиции в цензурата на интернет като Китай, Русия и Иран, цели засилването на държавния контрол върху световната мрежа.
Според Google (а и други негови противници) приемането и ратифицирането на това предложение от ООН би означавало, че за в бъдеще всяко правителство поотделно ще решава какво ще се случва в интернет. Правителствата, позовавайки се на международните спогодби, ще могат да въведат например лицензиране - със заплащане на такса от операторите.
В България има 2000 телеком и интернет оператори. Ако се сложат високи такси, няма да останат много. Ако пък даден сайт публикува неудобни за властта материали, тя ще може да му наложи много високи такси, които той сигурно няма да може да плаща.
Именно срещу това протестират Google и това е целта на тяхната нова онлайн кампания.
Въпросът, разбира се, не е толкова прост. Според представители на OOН истинската цел на конференцията всъщност е да се подобрят международните телекомуникационни връзки, а съответно и достъпът до интернет.
Те обвиняват Google, че преувеличава значимостта на проблема и нарича притесненията на компанията неоснователни. Като аргумент ООН изтъква факта, че страните, внесли спорното предложение така или иначе контролират интернет на своя територия и налагат цензура.
Прокрадват се и намеци, че възмущението на Google е мотивирано предимно от финансови подбуди – просто корпорацията печели твърде добре от сега съществуващата уеб система и на всяка цена би желала да запази статуквото си.
В интерес на истината подобни обвинения не са съвсем лишени от смисъл. Първо и преди всичко на този етап дългосрочните последици от едно евентуално решение на MCT е трудно да се предвидят. Най-вече поради съществуващите различия между политиката спрямо интернет в либерални държави като членуващите в ЕС, САЩ, Канада, Великобритания и страни, които традиционно ограничават гражданите си онлайн – като Китай, Русия, Иран и други арабски държави.
Много специалисти посочват, че шансовете за рязко обръщане на тенденциите в кой да е от двата лагера са минимални, т. е. нито в САЩ например ще предприемат драстични мерки за цензуриране на интернет съдържане, нито държави като Иран и Китай изведнъж ще либерализират режима за ползване на световната мрежа.
Въпреки това в кампанията на Google също се чуват доста верни неща – например твърдението, че съдбата на интернет – настояща и бъдеща – би трябвало да е обект на широк обществен дебат, а не дирижирана от тайни договорки зад плътно затворените врати на ООН.
