Уважаеми киномани, имам една едновременно добра и лоша новина за вас! Ако не се притеснявате да практикувате нездравословен начин на хранене и обичате да наблягате на вредни въглехидрати под формата на солени пуканки + кола, Godzilla (2014) е идеалният филм, с помощта на който можете да се отплеснете и да погълнете страховити количества от този булшит.
Всичко това е добре да го направите в IMAX обстановка - така със сигурност ще удвоите удоволствието, а след края на прожекцията ще си гарантирате поне два пъти по-изтръпнал, по-удебелен и по-грапав език, който, за ваше успокоение, е твърде вероятно приятелката ви да оцени по достойнство.
По-надолу, макар и малко вероятно, е възможно да ви спойлна така, че ако някой с трепет очаква да попадне в киносалона, за да бъде изненадан от сценария на Godzilla, спокойно може да спре да чете дотук. Не че надолу пише нещо фундаментално и съществено, както, впрочем, е при повечето ми ревюта на филми.
За по-авантюристично настроените ще кажа, че Godzilla (2014) някак неминуемо предизвиква аналогията с доста качествена дъвка - лапаш я, ароматът те удря бързо, правиш балони, джвакаш звучно, но след около час и половина вкусът започва да изчезва, еластичността отминава и единственото, което ти остава, е да се освободиш от ненужната занимавка, лепвайки я например… под някой стол.
Ако все пак за някой има значение, ще спомена, че през 2014 година американската Godzilla доста напомня на оригиналното чудовище - размерът е внушителен, кълките са масивни, тазът е широк за сметка на раменете и главата, които обратнопропорционално се смаляват. Ако на някого описанието на монстъра му напомня за тъщата, нека не го приема лично.
Както, предполагам, повечето от вас знаят, Godzilla може да плува, въпреки че при това телосложение, Бога ми, не знам как успява да го прави. Ако все пак някой е открил как се случва тази загадка на биомеханиката, нека напише един коментар под статията - ще съм му благодарен.
От друга страна стихията на Godzilla все пак е да броди и търбуши небостъргачи, а в актуалната филмова версия това го има в изобилие. Неин противник в нелеката задача да забавляват всички нас са два броя насекомоподобни, които доста приличат на гигантски летящи пришълци, R.I.P. H.R.Giger.
Нашите т.нар. Muto-та се хранят с бомби, вагони и всичко, което има вкус на желязо. Интересно ми беше дали се оригват и ако да - на какво, но това, за наше съжаление, не става ясно от този епизод на Godzilla, а и технологията все още не предлага 5D (слава Богу).
За да не подценявам аудиторията на Avtora.com, няма да споделям мнение за актьорската игра, нo прилагам следната формула: Посочете произволен български игрален филм, след това изберете число, с което определяте качеството на играта на актьорите в него, след това го разделете на 4 и ще получите коефициента на качество на игра на актьорите в Godzilla 2014.
Като бонус може да се приеме фактът, че на моменти Арън Тейлър Джонсън прилича на Пол Ван Дайк, но, за съжаление, това е единственият му плюс и, за по-голямо съжаление, това е в изключително редки моменти.
В крайна сметка не ме разбирайте погрешно. Godzilla ми хареса доста като за поп корн блокбъстър - в интерес на истината дори не ми се приспа, както се случи, докато гледах Noah.
Ужасът дойде обаче подмолно и неочаквано от съвсем друго място. През цялото време, докато гледах Godzilla, се сещах за кино анонсите преди филма. Капки пот ме избиха, когато от екрана се разкри в цялата си прелест фактът колко кошмарно зле изглежда застаряващата Анджелина Джоли в "Господарка на злото".
Както каза един зрител от предния ред: "Уви, времето не прощава на никого". А помните ли как изглеждаше Анджелина в "Хакери"? Ех, спомени...!
