Първоаприлската шега, че Светльо Хиподилски ще става президент се оказа неочакван факт, след като лидерът на Хиподил и Svetlio & The Legends обяви, че ще влезе в неприятното пого на родната политика, разбира се, по своя си начин. Отсега е ясно също така, че по неизвестни причини Mumford & Son и Наско Ментата не са поканени да пеят на концертите в подкрепа на кандидатурата му.
От своя страна, Камелия Тодорова също ще участва в надпреварата, но за вицепремиер. Тя обаче, далеч не е толкова атрактивна, колкото господин Витков, който е известен с това, че говори каквото си иска и всички са съгласни, че му отива.
Светльо Витков, представял се в своя неописуемо захилен стил на пънк концерти по ТВ предавания, въпреки всичко разполага с необходимата квалификация, за да бъде президент у нас. Във визитката му има записани поне дузина музикални излияния насред цикъл алкохолни делириуми, повечето от които фигурират по един или друг начин в народния фолклор.
Освен това, има поне още купчина истински Legends парчета в процес на опичане на слабия огън на родния ъндърграунд. Въображаемият Оскар за ролята на Поразяващата уста е за него, и това е известно на доста повече хора от контингента в Борисовата градина, което е странно за човек, който не е в попфолк купона в България. Може би просто има нужда от човек като него.
В Хаити през 2010 година хип-хоп ветеранът Уайклеф Жан щеше да спечели президентския трон, но го изпусна за една бройка заради законодателни пречки. Трябваше да е живял повече време в Хаити, например последните няколко години. Светльо няма как да бъде спрян по този начин, защото е местен герой, който няма проблем да намира моста между криволичещата натурална ирония в стихосбирките му и коментари от рода на това, че последният албум на Svetlio & The Legends - IBAN, се чете на пловдивски.
Освен това, той винаги си е бил тук - с всички позитиви и негативи, които произтичат за хиподилците от този факт.
Светльо Витков го бива да говори като политик, защото винаги се шегува. Сарказмът му е еднакво недостъпен и привличащ, както за масата, която притежава повече от достатъчно зрелища, откакто заседна пред ТВ екрана, така и за хората, които знаят за какво иде реч в нашата държава. Разликата е, че първите се порязват на хумора му. Без да се усетят, разбира се. Иначе нямаше да е смешно.
Във въображаемия вариант, в който поляните са за нон-стоп концерти, а бирата тече от чешмата, Светльо Витков би могъл да стане президент, а всички ние - свидетели на социален експеримент, в който ъндърграундът и шоубизнесът ни излъчват свой представител на изборите и успяват да го вкарат в президентския офис.
В истинския свят, лицето Витков няма да спечели президентската надпревара, като познавайки реалностите тук, може причините да се коренят отчасти в това, че никога не е имал партийна книжка. Поради същата причина не притежава и орден Стара планина. За сметка на това, има черен колан така че, ако му се случи ситуация като на Харисън Форд в "Еър Форс 1", на талибаните ще им се иска сами да са се ударили в зъбите.
Той може да се бори с джудиста Путин равностойно на ринга, както и на маса. Може да разхвърля дори Обама. Въпреки че ако се опита да го направи, най-вероятно ще свърши като Осама. Така че е по-добре да не скача на Обама, а да го остави да мисли до пръсване как се изплаща неизплатимият дълг. Ако беше президент на България, щеше да знае отговора - няма отговор, шоуто трябва да продължи.
А какво има в своя полза кандидатът Витков - любовта на една все пак миноритарна част от обществото, която по принцип е пасивен избирател, както и факта, че може би всъщност няма значение кой ще е президент. Президентът не гласува закони, нито ги прилага. Може да налага вето и се води главнокомандващ на армията, но по-скоро прилича на добра компания за държавни обеди.
Така че известна част от населението може да вдигне рамене и да си каже: "Какво пък?". Не толкова за победа в изборите, колкото на пук на останалите кандидати, които и за майтап не стават.
Нашият герой не е единствен по пътя музика-политика. Кметът на исландската столица Рейкявик е бившият актьор и музикант Йон Гнар, който продължи своето stand up шоу с участието на стотици хиляди повече хора и сега поздравява гражданите, маскиран като Дарт Вейдър по телевизията. Така че това е положението – ако хората не искаха шоумен да се появява в ефира в качеството си на техен кмет, такава възможност никога нямаше да съществува. В Исландия хората нямат нищо общо със супата от емоции на Балканите и въпреки това там са избрали за кмет професионален комедиант!
В този смисъл - има ли значение кой ще е президентът? Ако не е професионален политик, изглежда няма проблеми да е професионален шоумен - въобще човек, който може да комуникира с другите на някакъв нормален език.
Да прилича на тях, колкото и се различава, и не живее за реалността, а въпреки нея. Позата "един от нас" сама по себе си е нелепа и дори мирише на лошо, но е факт, че Хиподилски някак си наистина не изглежда като средностатистическия безличен български политик.
Освен това, дори да можеше да стане президент, положението няма как да е повече BG (Бате Гойковско) от това, което е в момента.
