Ако у нас се снимаха тийнейджърски комедии за объркани богаташки деца, които карат сърф, губят девствеността си напушени на някое плажно парти и се влюбват за първи път, музиката на Ogi 23 щеше да е техният саундтрак.
Понеже такива липсват, бандата се опитва да живее така, както свири – лежерно и според основното си правило, което изглежда е "да си правим каквото искаме".
За момента им се получава, още повече че дебютният им албум Pimpin' Chaos е свеж полъх на българската музикална сцена, направен малко пънкарски и с вече изчерпан първи тираж.
Лайфовете на групата пък са едно забавно преживяване, което силно препоръчвам, ако искаш да чуеш адекватен пънк рок, подобен на Green Day, Blink 182 или Offspring с български текст.
И преди да се запознаеш с Косьо (китара, вокал), Ангел (бас, вокал) и Стефан (барабани), си отбележи, че Ogi 23 свирят безплатно в Backstage на 25 (неделя).
Елена Пенева: Кога, как и от кого е създадена групата?
Косьо: 2005 почнахме аз, Ангел и един приятел барабанист. Тогава още не можехме да свирим много добре, аз не можех и да пея, но се понаучихме и така...
Ангел: В началото нямахме никаква цел. Имахме 2 парчета на английски. Сега като се сетя бяха супер безсмислени – говореше се за една маймуна, която имала чичо гей и за един каубой и една каубойка, които се трескаха постоянно. После ни стана забавно, записахме първата си песен "Размисли и страсти", сменихме много барабанисти. Когато започнахме да свирим с Макс, нещата станаха по-сериозни и решихме, че трябва да направим и албум.
.: Защо искахте да имате албум? Не отмина ли времето на дисковете като цяло?
Ангел: Всяка готина група си има албум. 2-3 парчета на хвърчащи носители не значат нищо.
Косьо: За престиж го направихме. Защото го искахме и беше важно за нас. Абе имаме си албум, направихме и тениски и това е яко.
.: Основно противопоставяне в него е между вашата музика и чалгата. Не остаря ли тази война – вече трудно може да се намери разлика между някои поп клипове и клипове на попфолк изпълнителки например...
Косьо: Те наистина добре си изиграха картите и сега ги показват по националните телевизии, но това не пречи ние да не ги харесваме и да сме против това. Защото е тъпо и пошло, въпреки че не е табу.
.: Още в началото ли свирехте пънк рок?
Косьо: Да. Винаги сме се кефили на групи като Blink 182, Offspring, Green Day и NOFX и досега гледаме да не изневеряваме на стила си. Малко по-лекички парчета правим напоследък...
Ангел: На никой в събота вечер не му се слуша за депресия, криза, война. Искам нашата музика да накара хората да забравят за тези неща и просто да се забавляват.
.: Какви хора идват на концертите на Ogi 23?
Ангел: Мацки. 17- годишни.
Косьо: И наши приятели също. Тук-таме се среща и някой непознат.
Ангел: Разбират за нас от страницата ни в Myspace и Facebook. Не винаги са пълни клубовете, но напоследък започнаха да ни дават и хубави дни като петък и събота. В началото единствените ни участия бяха на някакви мини фестивалчета с по 3-4 групи. След това една година се натискахме, даваха ни вторник, сряда и неделя. Сега собствениците на клубове ни се обаждат. И нещата започнаха да се получават.
.: Как си пишете песните?
Косьо: Събираме се с Ангел и си свирим първо с акустични китари, показваме на Стефан, той измисля ритъма, накрая мислим вокала, мелодията, текста... Общо взето Ангел прави повечето текстове. През лятото се разделихме с поредния си барабанист Макс, направихме голяма пауза и сега тепърва задвижваме нещата.
.: Почивката ви мина съвсем в тон с албума...
Ангел: Да, работихме на един бар в къмпинг Градина, карахме сърфове.
Стефан: През това време аз свирих на почти всички летни джаз фестивали у нас и в околните държави. Накрая се намерихме с Косьо и Ангел и в момента съм се отдал изцяло на този проект, защото Ogi 23 са млади, некомплексирани музиканти извън системата.
.: Как извън системата, като се издържате само от музика?
Стефан: Занимаваме се само с музика, но не се поддаваме на комерса. Защото има начин да се изкарват пари, без да свириш в шоуто на Азис.
Ангел: Всичко си правим сами, никой не стои зад нас, имаме да връщаме кредити, въпреки че първият тираж от 100 бройки на албума се изчерпа. Освен това гледаме да не си даваме гъза, което е най-важно. Ние си правим каквото си искаме. Има някакви хора, които искат да им свирим за без пари, което гледаме да не става много, защото е тъпо.
.: Какви хора?
Косьо: Например собствениците на клубове. Последно свирихме в Пловдив в "Пъзел" и на цялата група ни платиха 10 лева. Жалка история. По 3 лева на човек. Тогава си казахме, че повече няма да стане това и имаме твърда цена за свирене извън София.
.: Е добре, като зависите от музиката не се ли притеснявате, че няма да вържете бюджета за месеца?
Косьо: Бе какво зависене – ние сме на по 22 години и това е което искаме да правим. Ще намерим начин без да свирим за 10 лева да се оправим. Важното е да имаш цел!
.: Върху какво работите сега?
Ангел: Сега правим едно лятно парче. Последното "лятно парче", което слушах във вашия сайт, беше на R&E и текстът беше "Е-е-е, О-о-о". Смятаме да използваме цялата азбука в нашата песен.
.: Ще я изброявате ли?
Ангел: Не, но и това е идея – песен, в която изброяваме азбуката. Парчето ще се казва "От А до Я" и ще я изброяваме напред, назад и през една буква. Можеш да го предложиш и на R&E. Между другото, прекратихме едни партита, които правехме с тях и сега искаме да ги бием. Ако ги видите някъде, ни звъннете. България търси скандала – ето ти скандал.
.: Какво искате да ви се случи?
Ангел: 23 хубави неща.
Косьо: Искам да спечелим някой конкурс за красота, да ни продуцират още един албум, два видеоклипа и много песни и някоя богаташка да ни хареса...
Ангел: И да ни шиба.
.: А да ви продуцира?
Косьо: Нещата безспорно вървят натам... Ще трябва да си намерим продуцент. Не искаме повече сами да се набутваме.
Ангел: Не искаме и да се обвързваме с договор за много години, с който някой друг да печели от нашата музика. Или да се снимаме в мерцедеси и да късаме салфетки. Но иначе се явяваме на разни конкурси.
Например сега и в Music Space добре вървим в класирането.
Важното обаче е ние да знаем, че вървим в правилната посока и да ни харесва това, което правим.
