Смел или скандален, провокативен или просто излизащ извън рамката на общоприетото? Всъщност "Глад" е роман, който притежава по малко от всички изборени качества. Роман, който успя да привлече огромно внимание и за който ще се говори още дълго.
Въпреки мрачната сериозност на основните си теми "Глад" е роман, който се чете леко. Почти на един дъх. Роман, в който ежедневното се промъква елегантно и някак естествено между страниците. Еднакво откровен както в описанието на съвсем безоблачния делничен живот, така и в ужасяващите картини на лагерите на глада в Етиопия.Джамал Уариаши е холандски писател, който успява да си спечели вниманието на световната литературна критика още с дебютния си роман. "Глад" е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз през 2017 година, преведен е на десет езика и предстои да бъде екранизиран. Едва ли е нужно да отбелязваме, че подобен успех е резултат не само от смелия избор на тема. Всъщност самият автор определя "Глад" най-вече като любовна история. И ако трябва да сме обективни, няма никаква причина да не се съгласим с него.
Кое е скандалното? Всъщност, с риск да ви разочароваме, в "Глад" няма нищо скандално. Не очаквайте съвременна версия на "Лолита", чиято скандалност също е спорна, макар да докосва същата деликатна тема, но по много различен начин. И за да не сме голословни, в най-кратък вид сюжетът на "Глад" разказва историята на Александър Ласло, известен с работата си за хуманитарна организация, филантроп, интелектуалец, мъж с впечатляващи възможности и хъс. Ласло изоставя обещаващата си кариера, за да замине за Етиопия. Където среща Орели. И решава да осинови няколко сирачета от лагерите на глада, за да ги отгледа в Нидерландия. Само че едно от децата го обвинява в сексуално посегателство и Ласло е осъден на осем години затвор.
Десет години по-късно Орели работи в телевизионно предаване, щастливо омъжена е и има малко дете. Именно работата ù се превръща в повод отново да си спомни за Александър и дори да се свърже с него. Среща, която не само няма да даде отговор на въпросите, които Орели не е могла да зададе преди десет години, но ще провокира и много нови. Освен това ще накара младата жена да се замисли за много неща, например за това че:
"В началото на една връзка можеш да разкажеш на другия всичко за миналото си. Година по-късно вече не е така лесно, а след осем години заедно става почти невъзможно. Каквото си премълчал в началото, по-добре да го криеш докрай".
Ласло от своя страна предлага на Орели да напише книга. Наранена, все още ядосана, все още объркана от събитията в миналото, Орели приема, защото търси отговори. И защото иска да пише. А Ласло определено има какво да каже. Да, идеите му са радикални. Но са представени с необходимата деликатност. И въпросът за вината, ако изобщо е реална, остава някак в сянката на друг теми – заклеймяването, разрушеното доверие, доколко е хуманна дейността на част от хуманитарните организации, къде е границата на онова, за което може да се говори свободно, и къде все още властват табута.
Ако сте любопитни да научите повече можете да намерите "Глад" ТУК.
