На 6 март уникалната пънк, рок, метъл, джипси и най-вече балканска група Kultur Shock изнесе втория си концерт в София.
Наскоро бандата издаде концертен албум от последното си турне, като по-голямата част от включените изпълнения са именно от първото гостуване на Kultur Shock в София през 2006 г.
Малко преди началото на втория им концерт в България Avtora.com се срещна с Gino, за да ни разкаже как върви турнето и какво се случва с бандата напоследък.
.: Здрасти, Gino, как си? Разбрахме, че тъкмо пристигате от Румъния?
Gino: Добре сме, даже днес пътувахме по-добре от вчера - вчера сме пътували 10 часа между Тимишуара и Букурещ.
.: Как минаха концертите там?
Gino: Чудесно! Сигурен съм, че и тази вечер ще стане готин концерт.
.: Вие сте за втори път в София - изглежда ви хареса първия път?
Gino: О, да, беше страхотно. Даже се замислям да се преместя да живея тук. Майтапя се. Не, всъщност не се майтапя - сигурно би било готино да се преместя тук.
.: Издадохте концертен албум след последното турне в Европа през 2006, но тук в България все още никой не може да си го купи? Защо и кога ще излезе албумът и тук - все пак концертът в София е по-голямата част от албума?
Gino: На концерта ни днес ще се продава албумът, но хубавата новина е, че Wizard ще го пуснат скоро и на българския пазар.
.: Това е добра новина, защото имате много фенове тук - билетите за концерта на 6 март свършиха за малко повече от седмица.
Gino: Да, зная и сме страшно щастливи и горди от това.
.: Мислите ли да запишете и този концерт?
Gino: Не. Може би ще го запишем просто за да го имаме, но най-вероятно няма да го издаваме - ще ни станат много концертните албуми. 
Джино и Марио по време на концерта в София през март 2008
.: Турнето, част от което е концертът ви в София, ще премине през цяла Европа - каква е разликата между феновете ви в различни страни?
Gino: Едно от най-хубавите неща е точно това - да видиш толкова много и различни хора, които се кефят максимално на музиката ни. Луда работа! Имаме някаква странна връзка с хората, които идват на концертите ни.
.: Явно е точно това, защото повечето от хората в Европа и САЩ като че ли не разбират какво пеете?
Gino: О, това не е проблем. Ние самите в групата рядко разбираме какво пеем. Е, аз знам какво пея, но пък музиката ни не е за разбиране. По-важно е усещането от всяка една песен - тя те води в правилната посока. Доста е интересно - ако например свирим в Япония, няма да има нужда да знаем японски - пеейки за тези хора, ти разбираш какво точно да изпееш, така че те да го разберат по техен си начин. Това е малко бавен процес, но пък си е напълно естествен. Пък и ние свирим и пеем вече 10 години, така че сме овладели всичко!
.: Видях, че имате 8 дати за концерти в Германия по време на това турне - да не би там да са най-върлите ви фенове?
Gino: Имаме много фенове там, да. Като цяло Германия е съвсем различно пространство. Не може да се сравни с България например - правиш едно шоу в София и си сигурен, че поне добралите се до билети приятели от цялата страна са доволни. Но в Германия е по-различно - никой от Лайпциг няма да отиде до Берлин само заради един концерт. Просто германците не правят това. Затова ние отиваме при тях. Честно казано, щеше да ми е по-лесно, ако всичко това се случваше 25 години по-рано в моя живот, но не се оплаквам, наистина. Мисля, че съм един голям щастливец - свиря с приятели, ние сме си семейство направо. Правим музиката, която искаме и идва от сърцата ни. Въобще - щастливи хора сме. Има ви и вас, които да споделяте музиката ни.
Марио Буткович (Mario Butkovic) - китара, Джино Йевджевич (Gino Yevdjevic) - вокал, Мати Нобъл (Matty Noble) - цигулка
.: Какво е усещането от едно такова турне в Европа - почти през ден концерти, пътувате с бус?
Gino: Да, наистина сме старомодни - правим всичко, което може да се нарече старомодно. Пътуваме с бус, свирим, пием...
.: Като истински рок звезди!
Gino: Всъщност аз вече не се чувствам така. Преди ме вълнуваше повече, но сега се радвам на всичко - да говоря с теб, да видя всички тези хора, които ще дойдат довечера. Всеки момент е чудесен и единствен. Въобще аз приемам всичко като една голяма награда от съдбата - дори това инервю го приемам като моята награда в този момент. Това е моят свят - не мога да бъда по-щастлив, отколкото съм в момента. Вече само това ни вълнува - не ни интересуват пари, не ни интересува слава. Това сме го надживяли.
.: Като каза това, се сетих за старите ти парчета - от времето, в което си бил голяма поп звезда в Босна. Между другото - харесаха ми.
Gino: Знаеш ли, искам да кажа на всички, че това е последното интервю, в което ще разкажа за тогава, така че давай - питай на воля, това е последният ти шанс да разбереш, а и на всички - повече никой няма да чуе нищо за живота ми като поп звезда в Босна. Ти си последната, на която ще разкажа.
.: Да не би само за това да те питат навсякъде?
Gino: О, да - ако някой ми задава 10 въпроса, 3 от тях са нещо от сорта "Абе, знаеш ли, видях първото ти дете, струва ми се малко ментално изостанало, но второто повече ми харесва"! Всеки се опитва да ми каже как предишната музика, която правех е била ок, но сега е много по-яко. А всъщност не ми пука, аз просто правех различна музика.
.: Е, аз не казах, че не ми харесва - даже напротив.
Но ти говориш така, сякаш се чувстваш гузен за това, което си правил тогава. А не би трябвало - песните са си готини.
Gino: Не, не се чувствам гузен, даже честно да ти кажа се радвам на всичко, което съм правил. Но трябва да ти кажа, че съм абсолютно сигурен, че на криминалните типове, които убиват хора всеки ден им задавват по-малко въпроси за убитите, отколкото на мен за музиката, която правех преди. Тогава бях много известен, правех много пари, друсах се - бях много щастлив млад човек заради всичко, което музиката ми предоставяше като възможности. Сега също съм щастлив - но по друг начин. 
Джино по време на концерта в София през 2006 г.
.: Вие вече сте свирили с една от подгряващите групи тази вечер - Балканджи, но успяхте ли да чуете втората - Черно фередже?
Gino: Не, не съм ги чувал, но нямам търпение да ги чуя. Какво можеш да ми кажеш за тях?
.: Те са много интересна група, но повечето от феновете им се срамуват да кажат, че са техни фенове.
Gino: Защо?
.: Ами пеят едни мръсни песни, които всъщност забавляват всички, но си е срамна работа.
Gino: Ха, ха. Е, значи това ще е вечерта на мръсния език! Определено ще им обърна внимание!
.: Мислил ли си да се върнеш тук, на Балканите?
Gino: Да, но не знам... Често се връщам в Сараево - това е моят дом, все пак. Но пък се занимавам с театър, с групата - не искам да променям всичко това. Само преди няколко дни ме питаха дали искам да участвам в Big Brother в Босна - казаха, че всички известни "звезди" ще участват. И ми се наложи любезно да се извиня и да им предложа да ме потърсят да участвам след 20 години, ако все още съм жив. Разбираш ли - ако сега се върна тук, ще трябва да правя глупости като тази. А не искам! Има много по-важни неща. Животът е кратък - трябва да бързаме. Трябва да се свършат много, много неща - не мога да си губя времето с това да бъда известен!
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
