Столичният клуб за жива музика The Club ще затвори врати от началото на месец март. Екипът на заведението обаче вече търси ново помещение, в което да продължи традициите и концепцията си.
Avtora.com потърси шефа на The Club - Господин Господинов-Гепи, за да разбере защо през последните години концепцията за рок клуб за авторска музика е обречена на почти пълен провал.
Любомила Бучинска: Защо затваря The Club?
Гепи: Основната причина е собственикът на помещението. Той е решил да го преотдаде под наем на други хора и мястото да функционира не като рок клуб, а като обикновено заведение. Клубовете отварят и затварят точно поради тази причина. Хората, които имат желание да се занимават с този вид бизнес, нямат подходящите помещения.
.: Какво е The Club - поредното заведение за клубна жива музика или бранд?
Гепи: Както още от самото начало бях казал, за мен бе много важно да създадем и наложим бранда. За да може той след това да просъществува независимо къде другаде и да продължи живота си със същата марка и със същото качество. Идеята ми е да преместим клуба и този път да го направим на едно по-сериозно ниво.
.: Как, според Вас, трябва да изглежда един такъв клуб?
Гепи: Идеята ми е да отворим на място, където хората отиват наистина, за да слушат музика и да се чувстват ОК. По-скоро ще гоним типично западния тип клуб - да има хубава голяма сцена с хубаво осветление, качествен звук и достатъчно място за хората, които искат да слушат музика на живо. Разбира се ще има и бар, но той ще бъде като навсякъде другаде по света. Няма такива заведения, в които барът е по-голям от сцената и разни такива глупости.
.: Кой или какво спира развитието на клубния живот в България?
Гепи: Основното нещо е, че няма постоянство и традиция. Музиката в момента е възможно най-забравеното звено от правителство, бизнесмени, въобще от хората, които биха могли да генерират някакви пари. Преди години например, имаше безброй читалища, в които самодейци се занимаваха с изкуство. В момента няма такива места. Трябва да има целенасочена политика от страна на правителството и музикалното изкуство трябва да бъде подкрепяно. Не само да има концертни зали, от които някои хора изкарват пари на гърба на други.
.: За да има адекватен клубен живот, кой трябва да определи правилата?
Гепи: Правилата са определени още преди 50 години, да не казвам и повече. Те са точни и ясни. Има консуматори - хората слушат страшно много музика и не могат да живеят без нея, обаче нямаме адекватния начин за представяне на българската музика. Липсва сцена, липсват продуценти и най-вече липсва пазар.
Пазар, чрез който да достигнем по максимално точния начин до хората, които ще си купят музика. Пазарът генерира средства, които после се връщат към сцената, продуцентите и музикантите и колкото повече са тези средства, толкова повече и по-качествено изкуство ще има. Нещата са навързани, едно нещо като липсва и всичко се разрушава.
От друга страна, музикантите по репетиционните не виждат смисъл да издават албуми. А след като не правят албуми, те нямат репертоар за клуб, където се свири авторска музика. И тук се връщаме на въпроса, че до този момент освен О! Шипка и The Club липсва място, където да може да се свири изцяло авторска музика. А на повечето места се свирят тъпотии, така че пак е виновна сцената.
.: Колко според Вас е реалният вход, който човек трябва да плати, за да слуша българска музика на живо?
Гепи: Мога да кажа, колко е минималният вход, който трябва да бъде навсякъде. Най-малкото, за да може самите музиканти да уважават себе си и творчеството си. В този смисъл един минимален вход от 10 лева е абсолютно нормален. За да може консуматорът, когато влезе в клуба, да знае, че наистина си е отделил от залъка и ще уважава това, което ще види на сцената.
Освен това, по-високата цена осигурява някакви екстри на музикантите - да си купят нова китара или усилвател, да могат да помислят за саунда си. И не да пунтират някой свой любим изпълнител, а да започнат да мислят за собствения си звук. За това как ще бъдат по-различни от останалите.
Точно поради тази причина ние нямаме група, която да се открои. Всеки прави някаква музика, която е подобна на няколкото му любими групи. За да се отърси един музикант от това, той трябва да надскочи това ниво, а за да се случи е необходимо само и единствено да се чувства сигурен и спокоен. Тогава може да бръкне дълбоко в себе си.
Снимка: архив Avtora.com
.: Като че ли обаче родната публика не е склонна да дава много пари за българските музиканти?
Гепи: За това не можем да обвиняваме нито музикантите, нито хората, които консумират. Поради една основна причина - нямаме нужното качество на музиката. Нормално е самият потребител да се муси, когато му поискат повече пари за нещо, което не е достатъчно качествено. Чиста пазарна икономика. Ако имаме качествени и добри групи, няма да имаме никакъв проблем и билетът няма да е 10 лева, а ще е 20, 30, 50...
.: Няма качествен клубен живот, сцена и музика, а фолк клубовете никнат като гъби? Толкова ли са елементарни българските слушатели?
Гепи: Попфолкът - това е музиката на региона. А правенето на по-елитарна музика обособява съответно по-малки групи от хора. Докато естествената музика на нашия регион се консумира от почти всеки и естествено поради това, средствата, които се генерират, са много по-големи. Един човек усети това и се възползва. И понеже той генерира много големи средства, успя да направи телевизия, издателска компания, да поддържа сума артисти и т.н. В смисъл това е нормално, евала, нека го прави.
Но по-елитарното изкуство трябва да бъде подкрепяно и трябва да бъде политика на самата държава. И не става дума да бъдат подкрепяни някакви звезди, а младото поколение, тези които имат желание тепърва да се занимават с музика. Трябва те да могат просто да отидат в едно читалище например и да творят на воля.
.: В последните години реалити предаванията са тези, които дават сцена и тласък на младите музиканти.
Гепи: Тези формати не са с цел да възпитат публиката, а с цел да правят пари. Това също е супер погрешна политика. Това е бизнес. Ок, позволено е да си правят, каквото си искат!
Плюс това музикантите няма какво да ги търсим в такива реалити шоута. Истинските музиканти не участват по реалити предавания, те си стоят вкъщи и творят. При тях това е начин на живот, а при участниците в Music Idol е по-скоро вживяване, доказване и т.н., но това далеч не е сериозната страна на изкуството.
.: Наскоро Атанас Янкулов каза в интервю за Avtora.com, че българските медии, цитирам "абортират" българската музика!
Гепи: Не, не съм съгласен. Както преди, така и сега, медиите отразяват това, което им харесва и това, което не им харесва. При условие, че няма лица, на които те да обърнат внимание, защо трябва да пишат за това. Има и нещо друго обаче - медиите продължават да страдат от една болест. В момента, когато решат да пишат за някой, те пишат само хубави неща, което е голяма тъпотия.
В смисъл, трябва да има един глас, който да казва това е хубаво или това не е хубаво. Да се предизвикват дискусии, да има някакъв коментар. С музикална журналистика се занимават хора, които не разбират от музика. Когато някой се издъни, трябва да му се каже - "Човече ти се издъни"! При медиите е вярна тази приказка - "За музика или хубаво или нищо", което е доста смешно.
Появяват се от време на време някакви плювни, но те са за хора, които нямат общо с музикантството. И аз на такива статии им казвам - на умряло куче няма какво да вадиш нож. В смисъл няма защо да оплюваш нещо, което е ясно, че е лошо и не струва.
Например, защо нито една медия не каза на Миро: "Абе човече, ти си много кадърен, направи свои парчета, не кради Coldplay". Ето този човек, който е безкрайно талантлив, започва да се самозабравя от липсата на критика. Критиката е градивна. Трябва да има критика, за да може хората да знаят къде се намират. Поради липсата на критика се съсипват и кадърните музиканти. И на мен ми е много жал за това.
.: Следите ли конкурса Евровизия?
Гепи: От миналата година ми стана много скучен този конкурс. Преди три години имах участие на Евровизия с идеята да накарам и други кадърни музиканти да участват, за да не се излагаме пред чужденците. Но това беше един мой много жалък опит.
Канал 1 е една много несериозна медия, тя е с претенцията, че е сериозна, но всъщност е абсолютно аматьорска, особено в музикално отношение. Най-големите аматьори работят в БНТ, относно музиката говоря. И оттам следва всичко останало.
Един музикант, за да се представи адекватно, му е необходима не само хубава песен, но и огромен екип от професионалисти около него. Особено за едно такова събитие като Евровизия.
За мен Красимир Аврамов е болен човек. А още повече да бъде избран за победител, при това с 55 % - това вече е абсолютна малоумщина. И затова не сме виновни ние, а един малък кръг от хора, които са си помислили, че могат да взимат решения кое изкуство е добро и кое не е, което е пълен абсурд.
Интервю: Любомила Бучинска
