Бившият главен редактор на списание "Playboy" Георги Неделчев издава книгата "Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор". Творбата обхваща периода от 2003 до 2007 г. и разкрива любопитни случки, диалози и фотографии от работата на Неделчев като ръководител на мъжкото издание.
Avtora.com се свърза с Георги Неделчев, за да разбере подробности около книгата, както и впечатленията му за институцията "Playboy".
Avtora.com: Как възникна идеята за "Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор"?
Георги Неделчев: Аз имах такава идея още докато работех в това списание. Давах си сметка, че има много неща, които си заслужават да бъдат разказани, тъй като са най-малкото поучителни, освен че са интересни. Но нямаше как и не би могло да стане така, че докато работя там, да разказвам неща с такава лека дистанцираност за мястото, в което работя. Не бих могъл да бъда, най-малкото, самоироничен към себе си. Защото когато си главен редактор на такова списание трябва да играеш определена роля. Хората очакват това от теб. И когато миналата година пролетта реших да напусна списанието, по свое желание, вече нямаше никаква пречка идеята за тази книга да се реализира. Все пак това са близо четири години, които съм прекарал там. Но не я написах веднага и не можа да излезе толкова бързо, тъй като бях доста ангажиран с други неща като журналист, а и исках да мине малко време, за да осмисля всичко, което се е случило, преди да напиша книгата.
В книгата си Георги Неделчев описва подробности около реализацията на фотосесиите в списанието.
Avtora.com: Коя е най-пикантната история в книгата?
Георги Неделчев: Най-пикантна трудно може да се определи и не мога да кажа, че има някакъв акцент, някакъв център в книгата. Тя по-скоро е като мозайка от най-различни случки. Излязоха някои откъси в пресата, свързани с Камелия, с това как сме реализирали сесията с тризначките от Big Brother - също доста куриозна случка беше. Има разказани някои преживявания, мои лични, разбира се, там има малко по-деликатен момент. Някои имена в книгата, някои от героите и героините са променени, тъй като по една или друга причина не е особено деликатно това, което е написано, но не защото е лошо. Книгата не е написана като компромат срещу някого, а просто, за да може да бъде разказано всичко в повече подробности. Някои имена не са точно такива, каквито са били в живота, за да може всички хора да са спокойни.
Avtora.com: Имали ли сте усещането, че сте българския Хю Хефнър?
Георги Неделчев: Чак българският Хю Хефнър не бих се нарекъл, тъй като Хю Хефнър все пак е собственик и създател на списанието. В България аз съм бил малко или много изпълнител на някакви определени неща, които е трябвало да се вършат. Но поне, тъй като вътре в книгата съм разказал и за Хю Хефнър и за срещата си с него, поне съм се докоснал до тази легенда, тази личност, което е една от легендарните личности в световен мащаб, не само за Америка. Заслужава си, когато си се докоснал до нещо толкова легендарно, да напишеш впечатленията си от него и то не в този непременно приповдигнат тон, в който бих могъл да го напиша, ако бях в списанието.
Фотосесията на поп фолк певицата Камелия предизвика огромен интерес през януари 2006 г. Снимка: Playboy
Avtora.com: Има ли големи разлики между българския "Playboy" и американското издание?
Георги Неделчев: Ами да, има. Например американското е доста по-консервативно от гледна точка на дизайн и на промени в структурата и съдържанието в списанието, именно защото Хю Хефнър държи да го контролира, въпреки, че вече е на 82 години. Докато много други издания по света, в Европа и включително българското, са доста по-модерни и като начин на писане и като оформление. Но това е логично. По принцип американското общество е малко по-консервативно, има едно доста ясно изразено разделение. Американците не могат да приемат и повярват, че в България списание като "Playboy" се чете от цялото семейство и има статут на семейно списание. Като го получат вкъщи, го четат бащата, майката, бабата, дядото и внуците.
Avtora.com: Какви са тъмните страни на издателския бизнес в България?
Георги Неделчев: Чак за тъмни страни аз не съм говорил и не бих могъл да говоря. Но съм описал доста от проблемите, за които един читател на списания не подозира, когато си ги купува. Как не винаги това, че си направил нещо хубаво, може да доведе до неговата лесна реализация. Тъй като си зависим от търговци, от дистрибуторска мрежа, която не функционира по най-добрия начин. Въобще разказани са доста неща от кухнята на този бранш, които показват, че правенето на едно списание не е чак толкова лесно, колкото може да изглежда отстрани.
Участничките в шоуто Big Brother 3 - Вяра, Надежда и Любов се съблякоха за мъжкото списание през декември 2006 г. Снимка: Playboy
Avtora.com: Може ли да се каже, че да бъдеш главен редактор на "Playboy" е една сбъдната мъжка мечта?
Георги Неделчев: Да, може да се каже и аз съм го усетил по начина, по който са гледали доста хора на мен докато съм бил там. Точно и затова не пожелах по-продължителен период от четири години от живота ми да се свързва с това нещо, тъй като в един момент започва прекалено много да доминира върху теб като личност. И много трудно хората могат да те свържат вече с нещо друго, освен с това. А аз не бих искал, имам самочувствието, че не само "Playboy" е нещото, което мога да направя в България и въобще за себе си. Но иначе няма да скрия, че да - много хора биха искали с този пост и на това място едва ли не да приключи кариерата им.
