На 18 декември българските театър и кино загубиха една от най-ярко греещите си звезди – Георги Калоянчев. И то не звезда в комерсиалния смисъл, който най-често срещаме в днешно време, а от онези звезди, които светят през нощта и ни показват пътя дори и в най-мрачните моменти.
За над 50 години на сцената, с незабравимите изпълнения на Калоянчев отрастват не едно и две поколения българи, а с наследството, което оставя зад себе си, биха могли да ги последват още повече.
Актьорът, който е роден през 1925 г., завършва ВИТИЗ през 1952 г. и веднага започва участията си в постановки в Народния театър "Иван Вазов", а по-късно става и един от основателите на Сатиричен театър "Алеко Константинов", в който прави и едни от най-запомнящите се роли на българската театрална сцена.
Иконичните му персонажи в "Големанов", "Чичовци", "Старчето и стрелата", "Сако от велур" и др. за съжаление са изиграни през 70-те и 80-те години, докато през 90-те актьорът малко по малко започва да се отдръпва от сцената, заради което голяма част от днешното поколение го познава най-вече от телевизионния екран.
В киното Калоянчев дебютира още в началото на актьорската си кариера с ролята на циганчето Сали в "Утро над родината". Това става през 1951 г., още преди да се е дипломирал. Само десет години по-късно зад гърба си Калата има вече немалко роли, включително и емблематичния образ на Инспектора в една от най-големите класики на родното кино – "Инспекторът и нощта".
В следващите десетилетия Георги Калоянчев се утвърждава като един от най-талантливите български актьори наред със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Наум Шопов, Георги Черкелов и много други блестящи български артисти.
Вероятно най-запомнящо се все пак ще остане превъплъщението на великия артист в ролята на Бай Ганьо в екранизацията от 1991 г. – "Бай Ганьо тръгва из Европа". Филмът става един от най-гледаните български филми през 90-те години, както и в цялото българско кино изобщо.
През 2004 г. режисьорът на комедията Иван Ничев създава и втора част – "Ганьо Балкански се завърна от Европа", в който в големите обувки на Калоянчев стъпва Николай Урумов. Въпреки това Калата се завръща в емблематичната роля като духа на Бай Ганьо – една от последните му роли на екран.
Раздялата на актьора с театъра и киното отваря голяма празнина и за двете страни, като дори в последните месеци от живота си Калоянчев жадува за сцената. Последното му участие е редом до великолепната Стоянка Мутафова в епизодична роля в сериала "Столичани в повече" през 2011 г.
Сред множеството награди и отличия на Георги Калоянчев е популярното в близкото минало звание Народен артист, като актьорът е една от онези български личности, за които то важи с пълна сила. Той не само изиграва някои от най-паметните български персонажи в родните кино и театър, а също така става вдъхновение за едни от най-добрите български актьори, играещи и днес
Калоянчев винаги ще бъде в сърцата на българите и ще живее чрез всеки ценител на родните кино и театър, в съзнанието на всеки, който е способен да възприеме през смях и сълзи приключенията на Бай Ганьо или се забавлява с "Криворазбраната цивилизация". Именно Георги Калоянчев е от онези българи на днешното съвремие, които с най-голяма сила могат да бъдат наречени народни будители и влиянието им ще се усеща много години след смъртта им.
