С тези думи писателят Георги Господинов поздрави българите по случай вчерашния празник 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ето какво още написа той часове след като стана първият носител на награда "Букър", чиято книга е написана на български език.
"Имах щастието да произнеса тези думи на български снощи на връчването на Букър в сърцето на Лондон! В навечерието на най-хубавия празник! Написах тази книга с трийсетте букви на кирилица. Благодаря на всички, които вярваха в нея! Благодаря на читателите си, с които сме заедно от години. Беше и е дълъг път. Благодаря на писателите преди мен, от които съм се учил! На българските писатели за всичко изстрадано и написано. За радостта, която видях в България след обявяването на наградата снощи. Радостта заради книга е чиста радост. Благодаря ви! Възможно е! Иска ми се това да отвори вратата към българската култура и да ни даде кураж".
Георги Господинов спечели престижната литературна награда "Букър" с романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел (с английско заглавие "Time Shelter"). Наградата от 50 000 британски лири, която се разделя по равно между автора и преводача, се присъжда всяка година за сборник с романи или разкази, написани на който и да е език, но преведен на английски и публикуван в Обединеното кралство или Ирландия.
Председателят на журито Лейла Слимани описа "Времеубежище" като „брилянтен роман, пълен с ирония и меланхолия“ и добави: „Това е много дълбока творба, която се занимава със съвременни въпроси, а също и с философския въпрос какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат?".
"Времеубежище" е четвъртата книга на Господинов, преведена на английски. В нея се разказва за „клиника за миналото“, която предлага обещаващо лечение за страдащите от Алцхаймер: всеки етаж възпроизвежда едно десетилетие с най-малки подробности, с всичко – от мебели, цигари и напитки от епохата до вестници, които отразяват всеки ден от десетилетие. Когато мълвата се разпространява, здрави хора започват да търсят убежище в клиниката, за да избягат от ужасите на съвременния живот.
А ето какво гласи и краткото описание на книгата: „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в края на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.
Снимка: https://www.facebook.com/georgi.gospodinov.503
