За книгата
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал.
Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на „хартленда“, т.е. на евразийския континент и да възпира континенталните държави в стремежа им към морските пристанища, Вандам формулира обратната стратегия – според него Русия трябва да се обедини с Германия и с Франция, за да може да постигне своите геополитически задачи, т.е. да си извоюва излаз на топлите морета.
През 1912 г. в книгата си „Нашето положение“ Вандам пише: „Най-сетне идва ред и на Китай, който след своите разнообразни опити с англичаните и американците сега смело може да каже: лошо е да имаш англосаксонеца за враг, но не дай боже да ти е приятел!“
Днес втората част от тази фраза е много на мода в Русия. Едва ли има патриотичен коментатор, който да не я цитира при всеки възможен случай и във всякакви варианти. След 100 години пълна забрава Вандам (Едрихин) е първото задължително четиво за всеки руски геополитик, дипломат и офицер.
Ако някой иска да разбере днешната руска външна политика, добре е да започне оттук.
Валери Найденов
За автора
Алексей Ефимович Вандам (Алексей Ефимович Едрихин; 17 март 1867 г., Минска област - 16 септември (датата на паметника гласи: 6 септември) 1933 г., Талин) е генерал-майор (1917 г.), офицер от военното разузнаване, писател, автор на трудове в областта на геополитиката, геостратегията и стратегическата география.
Откъс
Едно забравено име
Включените в това издание работи по геополитика и история на Англо-бурската война са написани от един много талантлив човек: Алексей Ефимович Вандам. За съжаление сведенията за негова биография са откъслечни и не позволяват да я представим достатъчно пълно. Но дори малкото епизоди от неговия живот, които успяхме да намерим, ни дават възможност да обрисуваме неговата противоречива и необикновена фигура.
Въпреки че фамилията му е доста странна и звучи сякаш е на чужденец, той е от най-ниските слоеве на руския народ. Истинското му име е Едрихин, роден е на 17 март 1867 г. в Минска губерния в многодетното семейство на обикновен войник. На 24 декември 1884 г., седемнайсетгодишен, Алексей Едрихин постъпва като волнонаемен трети разряд в 120-и пехотен Серпуховски полк.
По онова време в руската армия съществува институтът на волнонаемните, които за разлика от подлежащите на редовна служба, постъпват в армията доброволно въз основа на Устава за военната повинност от 1874 г. Те служат в пехотата, където са на държавна издръжка (в гварди- ята и в кавалерията те я осигуряват сами) и в зависимост от образованието са поделени на разряди: в първи разряд са тези, които са завършили най-малко шест класа средно училище, четири класа давали право да бъдат зачислени във втори разряд. Едрихин бил в трети, което подсказва, че е бил с много ниско образование.
Но след две години той постъпва в юнкерското пехотно училище във Вилно. Това училище е сред учебните военни заведения, които не се ползват с привилегии. Повече от 75% от обучаващите в тях юнкери не били дворяни, така че в него царял истински народен дух. Очевидно лошото образование на Едрихин се е отразило на резултатите от обучението: на 7 август 1888 г. той завършва училището с 2-ри разряд. За да го придобие (при 12-точкова система на оценките), той трябвало да получи на заключителните изпити среден бал не по-малко от 7, а по строева служба не по-малко от 9. Такъв успех би му позволил да получи офицерски чин, но вакантните места се разпределяли първо между юнкерите, завършили с по-висок бал и с първи разряд. Едрихин не получава офицерско звание, а постъпва като подофицер в 117-и Ярославски пехотен полк.
Сега можем само да предполагаме какво е накарало началниците в училището да решат, че могат да го прирав- нят към юнкерите, завършващи училището с трети разряд и нямащи право да получат офицерско звание, а с него и пожизнено дворянство2.
Едва след две години като подофицер в 117-и Ярославски пехотен полк, на 1 май 1890 г., той е произведен в подпоручик. След всички тези перипетии перспективите му да направи кариера в армията били твърде скромни: ниският му бал при завършването давал предимство на по-добрите съученици, те дори го били изпреварили с две години по звание. При тогавашните традиции и с такива начални възможности Едрихин е трябвало да завърши службата в армията най-много като ротен командир с чин до капитан.
Книгата "Геополитика и геостратегия" от Алексей Вандам, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
