Us3 стават известни в началото на 90-те години с мега хита Cantaloop. Оттогава не спират да правят музика и турнета, а иновативното смесване на джаз с рап е допълнено от десетки различни стилове и музикални влияния в парти смесица. Ще можем да я чуем отблизо на 28 октомври в Sofia Live Club. Преди това, вижте какво сподели специално за Avtora.com основателят, мозъкът и душата на Us3 през цялата историята на групата - Geoff Wilkinson!
Елена Пенева: Най-големият ви хит досега е от първия ви албум – как те кара да се чувстваш това? Все още ли ти е приятно да изпълнявате Cantaloop на сцена?
Geoff Wilkinson: Всъщност мисля, че точно глобалният успех на първия ни сингъл е причината да правя това, което правя 18 години по-късно. В този смисъл за мен не е проблем все още да изпълняваме парчето.
Досега нямам идея какво направи Cantaloop толкова голям хит, но е фантастично да гледаш лицата на хората, когато го свирим на живо. И все така се учудвам, като полудеят.
.: Преди 20 години необичайната комбинация между различни стилове беше предпоставка за комерсиален успех. Сега е база на музикалната иновация, но предимно в ъндърграунда. Как ви се вижда тази ентропия на жанровете в съвременната музика?
Geoff Wilkinson: Целият процес на обновление и преоткриване в музиката винаги е бил в това смесване на жанрове. В този смисъл нищо не се е променило. Днес повече хора правят по-експериментална музика, защото е по-лесно да имаш достъп до огромно разнообразие от музикални стилове и изпълнители.
Сега хората са много по-отворени към различни влияния. Прочетох някъде, че сме свидетели на смъртта на попа и че в момента сме в период на слушане на "по-езотерична" музика и това със сигурност е вярно. С две ръце съм "За" експерименталния звук и взаимното опрашване на стиловете – мисля, че е здравословно!
.: В новия ви албум Lie, Cheat & Steal определено има такова опрашване. Има ли стил в него, който беше нов, не толкова удобен, дори труден?
Geoff Wilkinson: Необичайно и ново лично за мен беше да интегрирам в музиката ни влиянията от фламенкото и афробийта. Но се чувствах комфортно в експеримента, защото съм фен на двата стила, макар до момента да не съм продуцирал такива тракове.
При това аз представям собствените си интепретации, а не някакъв чист оригинал. Всъщност мисля, че чистотата на оригинала е напълно чужда концепция на повечето добри музиканти.
.: За първи път работите с Akala и Oveous Maximus. Какъв вкус добавиха новите подправки?
Geoff Wilkinson: И двамата са страхотни текстописци и мислех, че начинът им на писане ще допълни и подобри нашата музика. Цялата концепция и дори заглавието на албума бяха готови преди да ги срещна. Akala и Oveous Maximus бяха добре запознати с музиката, която съм правил до момента, и даже не трябваше да им предавам идеята. Направо се включиха, по скромното ми мнение - фантастично!
.: В последните седмици пътувате из Европа. Как е до момента? Какви хора идват на концертите?
Geoff Wilkinson: Странно, но са все по-млади. Винаги сме имали много смесена тълпа – някои хора идват да слушат джаз музиканти, други – рапъри. Харесваме си публиката, много са отворени към новото и умеят да се забавляват!
.: Известни сте с неконтролируемото си поведение на сцена. Кое е най-лудото нещо, което се е случвало на концерт?
Geoff Wilkinson: Ами ние си се забавляваме и изразяваме на сцена. Лудите неща се случват всяка вечер, заради което и продължаваме напред с по-високи застраховки, хаха!
.: Къде изчезна добрият хип-хоп?
Geoff Wilkinson: Стана независим. Игнорирай повърхността и виж какво става из интернет. Няма съмнение, че ще откриеш нечовешки як хип-хоп.
.: Когато стартирате, ползвате хип-хопа, като начин да промотирате джаза сред младите. Все още ли това е мисията? Имаме ли нужда от повече джаз?
Geoff Wilkinson: Не само исках да промотирам джаза пред младите, а също и хип-хопа сред по-възрастните. По онова време гангстерският рап господстваше и много хора си мислеха, че всички рапъри са убийци и лунатици. Истината е, че повечето, които аз съм срещал, са истински артисти.
По същото време джазът пък се възприемаше като остаряла музика за дядовци, но мисля, че това не е валидна идея в сегашно време. Джазът стана толкова важна съставна част от поп музиката, че вече няма нужда от специална промоция сред младите.
Пример за това са артисти като Michael Bublé... От друга страна, през 90-те трябваше да разглеждам кориците на дисковете, за да проверя кой свири дадено соло на сакс в някое парче. Сега децата много трудно могат да разберат това от една mp3-ка.
.: Lie, Cheat & Steal има силно политическо и социално послание – разкажи малко повече за него.
Geoff Wilkinson: Албумът е реакция най-вече срещу много от ужасните случки в последно време. Самият аз се улавям как губя всичките си илюзии относно хората, които са били пример за нас, докато сме пораствали.
Политици, полиция, бизнес лидери, спортисти, религиозни водачи – всички изглежда са затънали до козирката в корупционни практики. А едновременно с това пропастта между онова, което трябва да правиш и не трябва да правиш, става все по-голяма. Така ли трябва да изглежда демокрацията – ок е да лъжеш, мамиш и крадеш, стига да стигнеш до върха?!
.: Бяхте част от музикалната индустрия в най-печелившия й период, сега сте все така активни. Какво се промени за вас през годините?
Geoff Wilkinson: Голямата промяна е в това как интернет промени бизнеса. Честно казано е едновременно проклятие и благословия. Издадохме последните 5 албума на Us3 през собствения ми независим лейбъл. Ако го нямах, буквално щеше да е невъзможно през интернет.
За съжаление, нелегалният даунлоуд убива индустрията, не само музиката. Всичко безплатно се оказва обезценено. Странно как все още не сме измислили начин да спрем този процес...
.: Scott Cohen – един от основателите на The Orchard – дигиталният ви дистрибутор, беше в София за музикалната конференция SeeMe 6 и каза много интересни неща по повод развитието на музикалния бизнес. Сподели как ти усещаш прехода от мейджър лайбъл до такава платформа?
Geoff Wilkinson: Ами малко е дразнещо, че трябва да ползвам дигитален дистрибутор, за да се продава музиката ми през iTunes, а най-тъпото е, че подобен е принципът и за физическата дистрибуция.
Като теглиш чертата, се оказва, че интернет не ни лишава от посредници по пътя към потребителите, а просто създава нов тип такива. Както е очевидно, виждам в тях необходимото зло.
