Жанр: Action
Година: 2008
Произв/Изд: Epic Games/Microsoft
Платформа: X360
Оригиналният Gears of War беше и си остава една от най-важните игри за Xbox 360. Първият сериозен ексклузив за белия “кашон” на Майкрософт, който еднолично продаваше конзолата във времената, когато каталогът от заглавия за нея беше доста скромен.
Gears of War изглеждаше великолепно и предлагаше най-добрия екшън в пост-Halo епохата, но извън впечатляващите му технически характеристики той остана в историята и с още нещо – с една иновация, която днес е нещо почти задължителна в жанра – системата за прикриване.
Допреди “Колелата на войната” екшън игрите по правило бяха по-бързи и от геймъра се очакваше да надвие враговете си благодарение на своята повратливост и възможността си за динамично движение.
Нереалистичният момент, в който от натоварен с двадесетина тона тежко въоръжение войник се очакваше да подскача на олимпийски височини, за да избягва куршуми, дразнел сериозно водещия дизайнер на проекта – легендарния в гейм средите Клиф Блезински – но идеята как да промени игралната механика го застигнала съвсем случайно.
По време на една игра на пейнтбол, докато бил опрял стреснато гръб в някакъв голям камък, докато над главата му прехвърчали топчетата с боя, изстреляни от вражеския отбор. Всеки, участвал някога в пейтнбол мач знае, че въпреки факта, че въпросните топчета не могат да наранят никого сериозно, съприкосновението с тях е доста болезнено и оставя трайни спомени във вид на едри синини.
Именно зад тази скала в главата на Клиф се родила идеята, че в една истинска престрелка, когато всеки изстрел носи не само болка, но и обещание за смърт, най-реалистичното нещо, което един войник може да направи е да се прикрие максимално добре и да стреля по враговете си показвайки се от укритието си за колкото се може по малко време, преценявайки ситуацията тактически, за да отвърне на огъня в най-правилния възможен момент.
Всичко останало – както се казва – е история и днес родената в Gears of War механика присъства в почти всички съвременни екшън игри. Във всеки случай именно “Колелата на войната” бе първото заглавие, доближило усещането на играча максимално близо до една истинска, брутална и пропита от адреналин престрелка.
Днес, в директното продължение, революция няма. Има по-скоро надграждане, полиране, доразвиване на всеки един аспект от оригинала по най-правилния възможен начин. Резултатът – най-добрият екшън на 2008 година.
Историята е директно продължение на тази от първия Gears.
На планетата Сера човечеството доста неуспешно се бори с инвазията на чудовища с неясен произход, наречени Лоукъст. След опит нашествениците да бъдат избити веднъж завинаги с помощта на стоварена в подземните им тунели мощна бомба (финалът на предната игра) Лоукъст видимо се разгневяват и извеждат военните действия на съвсем ново и смъртоносно ниво.
С помощта на огромни подземни червеи, в сравнение с които събратята им от класиката “Дюн” на Франк Хърбърт изглеждат като рибарска стръв, агресорите започват да унищожават методично всичко човешки поселища. Притиснати в ъгъла, гордите представители на вида Хомо Сапиенс вземат единственото логично решение и хвърлят всичките си налични сили в един последен, отчаян и най-вероятно обречен щурм срещу столицата на Лоукъст.
В предните редици, естествено, отново са познатите ни герои от първата част – близките приятели Маркъс Финикс и Доминк Сантяго. В хода на битката Дом има и своя, лична мисия, да открие отвлечената си от враговете съпруга Мария. С риск да пусна лек спойлър, без колебание заявявам, че срещата между Сантяго и съпругата му е сцена, която без усилия може да участва в холивудската Оскарова надпревара, наред с повечето драми от годината.
Последното ни отвежда директно и към още едно прозрение – там където Gears of War загатваше за война и човешки трагедии, Gears of War 2 разгръща до крайност целия си разказвачески потенциал, превръщайки историята си и целия кинематографизъм, с който е представена тя, в безапелационен шедьовър.
Което прави тук разглежданата игра в най-добре мотивиралия действията на геймъра екшън на сезона. Защото тук наистина ще мразите, ще се страхувате, ще искате да убивате, ще се молите да оцелеете, за да отнемете още поне един живот.
Клиф Блезински и компания са сътворили заглавие без аналог, в което перфектната геймплейна механика от оригинала е поднесена в перфектна опаковка. И тук не говорим само за усилията на сценарния отдел и професионалната режисура. Gears of War 2 е една от най-красивите игри на годината, а някои от сцените могат да се сравнят с класен CG анимационен филм на Pixar.
Озвучаването е страхотно, а саундтракът, дело на филмовия композитор Стив Яблонски (Transformers, Texas Chainsaw Massacre) е толкова добър, че... – простете – наистина вече ми свършиха суперлативите.
Да изброявам отделните новости в Gears of War 2 ми се струва излишно. Не защото нямаме нови оръжия или игрални възможности, а защото вторите “Колела на войната” могат да бъдат оценени най-добре не като сбор от съставните си части, а като цялостно, монолитно изживяване.
На теория, това е все същия качествен, опростен до максимум екшън, в който всичко което се иска от играча е да убива и да оцелее. На практика обаче това е най-истинската, кървава и изтъкана от емоции война, появявала се в света на гейминга. В Gears of War 2 има сцени, нива и схватки, които просто си заслужават определението незабравими. Тя е истински кошмар за рецензента, защото да анализираш нещо подобно е безкрайно трудно.
Човек трябва да го изживее. И без никакво колебание ви препоръчвам да се докоснете до тази магия, защото – поне до излизането на Gears of War 3 – не виждам какво повече е способен да ни поднесе екшън жанра.
