След множество перипетии и обрати, алтернативната рок-поп група Garbage успя да издаде албума “Bleed Like Me”, който вече е официално и на българският музикален пазар.
Още в самото начало на записите за актуалното заглавие барабанистът Butch Vig заявява творческите си несъгласия с групата и напуска Garbage. Скоро обаче става ясно, че единствено заедно Vig, Steve Marker, Duke Erikson и Shirley Manson могат да запишат албум, носещ марката Garbage и записите се подновяват.В очакване на новия албум Garbage зарадваха своите фенове с пилотния сингъл “Why Do You Love Me”, който се завъртя и в българския ефир успоредно със световната му дата. В албума като гост музиканти се изявяват Matt Walker (Filter, The Smashing Pumpkins), басистът Justin Meldel Johnson (ImaRobot, Beck) и бившия барабанист на Нирвана Dave Grohl.
Garbage - историята:
Когато Менсън за пръв път се събира с Butch Vig, Steve Marker и Duke Erikson, на групата се лепва етикет „трима продуценти и момиче”. Виг и Ериксон са били съответно барабанистът и фронтменът на Spooner, както и на колежанските радио-любимци от средата на 80-те Fire Town.
Старият приятел на Виг от колежа Marker прави първите записи на Spooner в мазето си; двамата продължават съвместната си работа, основавайки Smart Studios като продуцират и записват post-hardcore групи като Killdozer и Die Kreuzen. След това Виг успява да се договори за такива епохални записи като Gish на Smashing Pumpkins’ и разбира се Nevermind на Nirvana, както и дискове за Sonic Youth, L7, House of Pain и Freedy Johnston.
Garbage е замислена като забавление, като начин трима стари приятели да се възползват от успеха и да се забавляват от другата страна на контролната стая. Но някой трябва и да пее. И тук решаваща се оказва появата на Менсън, която започва своята кариера свирейки на клавир в шотландската банда Goodbye Mr. MacKenzie, а по-късно създава своя собствена група Angelfish.
Вече с три албума зад гърба си – Garbage от 1995, Version 2.0 от 1998 и Beautiful Garbage от 2001 – Garbage са видели албумите си да оглавяват световните класации, създали са голям брой хитове (“Queer”, “Happy When It Rains”, “Stupid Girl”, “Special,” “Cherry Lips”), номинирани са няколко пъти за Грами (включително „Най-добър изпълнител” за 1997 и „Албум на годината” за Version 2.0 през 2001), изпълняват тема за филм за Джеймс Бонд (“The World Is Not Enough”), свирили са на близо 1000 шоута, от клубни изяви до грандиозни фестивали, както и турнета със Smashing Pumpkins, Alanis Morrisette, U2 и No Doubt.
По време на записите на Beautiful Garbage, който излиза на 4 септември 2001 год. вече се усеща напрежение. Последват събитията в Ню Йорк на 11 септември и всичко се преобръща. Изведнъж да даваш интервюта и да правиш промо-турнета е неподходящо, и със сигурност не е забавно. Последва ново изпитание, на Виг му откриват хепатит А. Групата продължава с барабанистите Matt Chamberlain и Matt Walker, нещо което Виг насърчава. Менсън губи гласа си – ужасяващо изпитание, в крайна сметка завършило с операция за отстраняване на киста от гласните и струни.
Когато настъпва времето да мислят за нов запис, нещата просто не се получават – в частност за Виг. След няколко изнервящи седмици той се оттегля в Лос Анджелис. Заявява, че се нуждае от почивка. Мнението на Менсън и Маркър е, че са се разделили окончателно, но след 5 месеца почивка Garbage се събират и започват работа отново. Помага и един последен, провален експеримент: те влизат в студиото с John King, с който записват “Bad Boyfriend”, но нищо повече. „Това някак си ни накара да разберем, че ние сме единствените, които могат да направят запис на Garbage”, добавя Виг.
И така, след бъркотия от изпратени по куриер дискове и звукови файлове по електронната поща от личните им домашни студия, те се събират отново в Smart за това, което повечето групи биха нарекли „миксиране” – процес на избор и презаписване, който е ключът към начина по който Garbage сглобяват песните си. Но този път го правят без бомбастичност: по-малко тракове, по-малко луупове, по-малко семпли, по-малко клавири. „Ключовата дума беше „ просто””, казва Ериксън. И китари, много китари.
„ Аз мисля че наистина наблегнахме на факта че сме рок-група повече от всичко – китарна група зад гласа на Шърли.” И точно когато моментът притиска Виг да поразсъждава над това къде е бил и какво е направил като продуцент “Bleed Like Me” го кара да се учуди на Garbage. „Пoстигнахме много повече като група, отколкото някога съм мисли, че ще успм.”
„Наистина е трудно членовете на една група да останат заедно, толкова по-лесно би било просто да преследваш собствените си желания”, казва от своя страна Shirley „ Но аз все още вярвам в идеята за група – че хората могат да се съберат и да открият начин да работят върху нeщо заедно. Все още съм влюбена в романтиката на рока.”
Инфо: Орфей Мюзик
