Фолклорна музика с много модерни подправки, няколко музиканта, няколко мениджъра и всичките им приятели. Един проект за всички и всички за един...
"Еротизмът на непознатото", казва Тим и ме гледа с усмивка, в която разпознавам онзи специфичен вид авантюристи, които идват в България, за да се потопят в екзотиката на неподредения, но пълен с възможности нов свят.
Когато го търсиш, го намираш и след кратък престой у нас белгиецът се запознава с Алекси Коларов. Разговорите им за музика, култура и глобализация довеждат до идеята да направят проект, който да събере фолклор и модерен звук. Ражда се Fusion Embassy...
Питам ги защо им е нужна електронната музика и във въздуха надвисва думата поп. Разкарват я бързо, защото това, което създават, не е направено, за да се хареса на всяка цена...
Тим Гюбел: Повечето хора свързват фюжъна с джаза, но ние го възприемаме по-скоро като пресечните точки на различната world-музика. На първо място обаче fusion е да се намерим, да се опитаме да се разберем и усетим.
Алекси Коларов: Затова и не е поп – това, което правим, е нашето усещане – не за пари, не с някаква предметна цел, като албум, а началото на база, която тепърва ще се разширява и ще търси добрата пресечна точка на хората, изкуството и различните идентичности.
Илиян Паригвоздев: Фюжън е приятелството, общият език между хората, независимо от коя точка на света са. Едно събуждане, едно готвене на музикална манджа с много подправки. Искаме да готвим експериментална кухня.
Тим: За нас глобализацията не е мръсна дума. Опитваме се да създадем европейска идентичност, в която интернационалните корени са толкова, колкото и националните.
Началото
Алекси: Първата стъпка беше музиката. Започнахме със серия уъркшопове.
Тим: Приятелството беше дори преди това. В началото просто ядяхме, пиехме и си говорехме. Бяхме в село Долен, разказвахме си истории и се опознавахме. Разбира се, правехме музикални опити, но колкото по-добре се познавахме, толкова по-добре се получаваше.
Алекси: Когато финализирахме състава, макар че това е доста условно казано, започнахме да търсим средства. Кандидатствахме за европейски проект – имахме огромна документация, но първата година не ни одобриха.
Затова всички тези неща започнахме да ги компресираме и да търсим спонсори с парчета от документите. Времената са тежки и въпреки че срещаме голям интерес и желание да ни помогнат, някак никой до момента не го е направил финансово.
Посланиците
Алекси: Постоянно търсим нови членове, едни идват, други си отиват. Fusion Embassy е отворен проект и всеки в него е мотивиран от идеята и концепцията.
Тим: Въпреки това в момента има едно малко по-твърдо ядро, което се състои от 11 музиканта, Алекси, Илиян и мен.
Алекси: Ние тримата движим проекта с незаменимата помощ на един куп приятели, като всеки допринася със своя опит и го обогатява.
Аз от 16-годишен работя по концерти – в агенции, като турмениджър, с промоутъри, с български поп изпълнители.
Тим в Белгия е правил успешен проект за джаз фестивал.
Илиян пък е част от Cinemafia и има опит в организирането на киносъбития.
Тим: Всеки от музикантите в Fusion Embassy Orchestra дава нещо важно за лицето на проекта. Негов основен композитор е Андрис.
Той идва тук за репетиции и записи – за по 2-3 седмици и след това работи в Белгия.
Имаме четири певици – Цвети, Буба, Вива и Ася и един мъжки вокал – Христо, който свири и на флейта. Той заслужава възхищение, защото личната му мисия в последните 8 години е да пътува из България и да записва народни песни от бабите из малките села. Вече е събрал огромна база с над 3000 записа и е станал енциклопедия за българския фолклор.
С нас свирят и перкусионист - Петър Тодоров от Мерудия, цигулар – Вяра Младенова, Кристян Калоянов (кларинет/акордеон), Веселин Митев (дудук/кавал) и Краси Желязков – основателят на Balkan Horses Band - тамбура, който не е толкова млад, но го поканихме, за да насочва останалите с опита си.
Алекси: Въпреки че за нас не е важен резултатът, а процесът, след 5 месеца имаме няколко песни, които се получиха страхотно. Затова през февруари ще направим три събития, за да представим как се е развил проектът, като считаме това не за край, а за основа, върху която ще се развива.
