Кан през зимата няма нищо общо с Кан през лятото. Но това не учудва никого. Все едно да отидете през февруари в Несебър. Е, между Кан и Несебър има съществена разлика (в полза на Несебър), но това е друга тема.
Накратко – Кан е полужив. "Полу", защото до 5 часа следобeд е мъртъв, а след това започва известно раздвижване, на което естествено най-много се радват ресторантите и магазините по Кроазет – една от най-атрактивните шопинг улици в света.
Снимката на Кроазет в зимен ден изглежда като недовършен макет – нито хора, нито автомобили. За разлика от лятото, когато там няма къде да стъпиш от народ, а върволицата автомобили, като извадени от изложба, се движи едва-едва, през февруари е абсолютно пуста.
Много от ресторантите затварят от 2 до 6 часа и ако закъснееш да обядваш, като мен, трябва да влезеш или в хотел, или в някое от заведенията на плажа, които през зимата са закрити откъм морето с плътни найлони, но повярвайте ми, направо си умираш от студ.
Сервитьорите бавно се събуждат от зимния си сън, но са още лениви и пак така недружелюбни към не толкова заможните клиенти, които те веднага разпознават безпогрешно. Ястията са със средна цена 50-80 евро (всяко!), салатите започват от 18 евро. Не знам какво разбират под "домашно приготвени картофи", но моите си бяха от безвкусните замразени. Пак си помислих за Несебър и Созопол.
Пресните морски дарове са друго нещо – миди, калмари, скариди, риби – свежи и вкусни. А, пропуснах – и доста скъпи. И както в почти всеки френски ресторант – масите са толкова близко една до друга и толкова малки по размер, че посетителите са си направо все едно заедно. Но и това си има своя чар.
Един бърз тур по магазините показва, че цените тук не се влияят от сезона, с малки и дискретни изключения. Неусетно Кроазет се раздвижва – наизлизат достолепни дами в следпенсионна възраст с лица на порцеланови кукли и с почти тийнейджърски одежди, а някои и с кожени палта (при 13 градуса навън) и запомъкват към колите си "всекидневните покупки" –дрехи, обувки и бижута. Пазарът леко оживява, а ресторантите започват да се озъртат за гладни след изтощителния шопинг.
Вечерите и нощите в Кан най-вероятно са си като всички вечери и нощи на подобни места, но аз не ги видях, защото предпочетох да се разходя извън Кан.
Само на 6 км. (и на 30 минути от международното летище в Ница) се намира прекрасното градче Мандейо ла Наполи (Mandelieu La Napoule) с не повече от 20 000 жители.
Всъщност това са били две отделни градчета (селца?), които сега са слети в едно. През лятото животът тук се присъединява заслужено към Френската ривиера с 35-те си хотела и с двете си голф игрища, едното от които е най-старото на Ривиерата – от 1891 година, но сега е спокойно и тихо, дори скучно.
Стотиците разкошни вили и луксозни апартаменти, в които през сезона се настаняват богаташите и търсачите на емоции, сега са заключени. Вилите, в по-голямата си част, са собственост на потомци на английската и руската аристокрация от 19-ти век, привлечени на това място от спокойствието, красотата, обилната зеленина и климата. Много от тях са вече продадени на млади заможни бизнес люде, а доста се отдават под наем. Сега тези къщи и имения струват милиони, но кандидатите за тях не свършват.
Мандейо ла Наполи е разположен между два планински масива, което му осигурява изключително приятен климат. Този факт, заедно с възможностите за трекинг в планината, яхтени спортове, голф игри, тишина и спокойствие, а всъщност само на пет минути от Кан, са заковали цените на имотите на доста високи нива.
За да се сдобиеш с неголяма къща, която гледа към морето, трябва да имаш минимум 2 милиона евро. Апартаментите в градчето се харчат по 5-6000 евро за кв.метър, но ако е в хубав район и с добър изглед, цената може да достигне и до… 18 000 евро за кв. метър. Тук три пъти попитах добре ли съм чула.
Много хора се "преселват" тук за целия летен сезон. Наемат жилища, които в пиковите месеци от юни до септември струват между 3 и 5 000 евро на месец.
Обаче сега, през февруарските дни, в Мандейо ла Наполи не се виждат млади хора, няма какво да правят тук по това време. И за да не умрат съвсем от скука местните жители, а и за да привлекат туристи извън сезона, през февруари тук се прожежда Празникът на Мимозата в два поредни уикенда.
На влизане в града има огромна табела, на която пише: Столицата на Мимозата. Това растение от семeйство Акациеви, внесено от Далечния Изток, има няколко разновидности, като дърветата могат да достигнат над 10 метра височина.
Интересното е, че цъфти по няколко пъти от ноември до март с огромни кичести жълти (или розови) туфи по клоните. Използва се успешно в парфюмерийната индустрия. Роша и Живанши се доверяват на нежния му аромат и го влагат в парфюмите си.
Мимозата се отглежда в Южна Франция, а също и в Индия, Египет, Мароко. Хиляди тонове рязан цвят се доставят годишно освен в страната, но и по целия свят. От средата на 19 век мимозата се е адаптирала успешно на това място и сега има огромни плантации с хиляди дървета.
А Фестивалът на мимозата е една от най-старите запазени местни традиции. През празничните дни улиците се превръщат в жълта градина. Столове се подреждат амфитеатрално по цялата главна улица, където минава традиционното шествие. Опъват се тенти, строят се подиуми, предлагат се специалитети от местната кухня, димят огромни скари, развихря се пазарът на занятчиите – като на всеки фестивал.
Рабира се, има концерти на известни музикални групи, филмови прожекции, хората са облечени в интересните колоритни местни носии, част от проявите са около красивото яхтено пристанище.
Туристическите агенции по това време са по-будни от всякога и организират множество съпътстващи прояви – пешеходна разходка из града, посещение на известния замък от 14-ти век Шато де ла Наполи на брега на морето, екскурзии с корабче под мотото: "От мимозата до парфюма", като цените започват от 110 евро на човек.
Нали не си мислите, че пищният празник минава без пазар, без сергии, без специалните тематични сувенири, вариации на тема "мимоза", без ядене и пиене и без награди? Но главното събитие е процесията на цветните "лодки", които минават по улицата, придружени от създателите си, под бурните овации на зяпачите.
"Битката на цветята" се води между градинарите – чия аранжировка е най-красива. Мимозата за местните хора е особена страст и повод за гордост. През фестивалните дни целият град е окичен с клони от мимоза и това са най-продаваните букети...
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
