Лошото момче на френската литература, провокативен, но забавен, Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder) си е заслужил място сред най-обсъжданите и четени съвременни писатели. Циничен, но остроумен, той е обожаван или мразен, но не оставя никого безразличен.
Една от причините да не можем да пренебрегнем Бегбеде, дори да не харесваме творчеството му, е фактът, че го превеждат и четат по цял свят. Освен това дава отговор на въпроса колко трае любовта. Определян като скандален, защото не крие пороците, френският писател може и да има доста недостатъци, но определено има и много таланти.
Освен с писане - не само на романи, но и на литературна критика - през годините Бегбеде се занимава с реклама, работи като издател, актьор, телевизионен водещ и дори като режисьор. Както вероятно сте се досетили, режисира екранизацията на собствения си роман "Любовта трае три години".
Очарованието на персонажите на Бегбеде се дължи колкото на тяхната болезнена откровеност, толкова и на факта, че той често описва реални личности и вмъква биографични (макар и силно разкрасени) елементи в книгите си. Един от най-ярките примери за това е романът му "Романтичният егоист".
Бегбеде си печели място във френските литературни среди още с първите си две книги, но може би най-четенето му произведение е третият му роман - "Любовта трае три години". Изненадващо обаче той стига до екран доста време след написването си.
Филмът излиза през 2011 година, а писателят е сценарист и режисьор на екранизацията и дори се появява в малка роля. Първият роман на Бегбеде пренесен на екран обаче е "99 франка", преименуван, няколко пъти след излизането си, за да звучи заглавието актуално. Сега може да бъде намерен като "6.66 евро".
Когато излиза книгата Бегбеде все още работи в рекламна агенция и е уволнен, защото романът е критика именно на рекламния бизнес. Едноименният филм по книгата е на режисьора Ян Кунен (Jan Kounen), а главната роля е поверена на Жан Дюжарден (Jean Dujardin). Писателят също се появява в ленатата. 
Преди да започне да се появява във филмите по собствените си романи, още през 1999 година, Бегбеде се снима в малка роля във Les Infortunes de la beauté, на който е сценарист.
Безцеремонният му стил съчетава сатира, критика на съвременното общество, хапливо, но все пак много интелигентно чувство за хумор и автоирония. Вероятно именно тези качества на книгите му са причина да бъде колкото харесван, толкова и отричан. И най-важното - четен, както от феновете, така и от критиците си.
По особено забавен начин Бегбеде успява да превърне всичко, което е преживял, в литература. Пример за това е и последният му (засега) роман - "Един френски роман", вдъхновен от поредния скандал в живота на писателя, когато е арестуван за притежание на наркотици. Това става повод Бегбеде да напише поредното си автобиографично творение, обръщайки се към детството си.
Ако все още нямате нищо на Бегбеде в библиотеката си, можете да поправите пропуска ТУК. Приятно четене.
