Въпреки че Фреди Меркюри посвещава голямата част от своята творческа енергия на Queen, той има огромен апетит за музика и извън параметрите на групата. В такива периоди Фреди се впуска в неизследваните светове на соло проектите.
Специалното издание на EMI/ Анимато Мюзик от 4 септември, 2006 г.,е посветено на 60-та годишнина на Фреди Меркюри. В “The Very Best of Freddie Mercury Solo са включени парчета от времената, когато Фреди е насочвал неукротимата си любов към музиката в нови пространства, някои крайно лични проекти, други – наслаждение от съвместната работа с автори и изпълнители, запалили въображението му.
Повечето хора смятат, че соловата кариера на Фреди започва през 1985 с албума “Mr. Bad Guy", но всъщност това се случва доста по-рано – назад през 1973, с неговите кавър версии на “I Can Hear Music" на Бийч Бойс и “Goin’ Back" на Гофин-Кинг, издадени като А и Б страна на неговия първи соло сингъл под псевдонима Larry Lurex. И след като сингълът изчезва безследно, не е изненада, че малцина знаят за това начало на соловата му кариера. И двете парчета са включени в настоящото издание.
Някои от останалите песни тук са от официалния първи солов албум, "Mr. Bad Guy", записан през 1983/85 в Мюнхен през един период, в който Фреди следи изкъсо клубната сцена в града. Пристрастието му към танцувалната музика навсякъде около него тогава се вижда ясно в парчета като "I Was Born To Love You" и "Living On My Own" (с която, ремиксирана през 1993, Фреди посмъртно направи No.1 хит, наградата Ivor Novello, и, изненадващо, единственият No.1 в своята соло кариера).
Любовта на Фреди към театъра и голямото възхищение към първия му поп идол, Клиф Ричард, си личат в песента "Time", заглавната песен в успешния мюзикъл на Дейв Кларк и с участието на Клиф Ричард (по съвпадение шоуто се играло в Dominion Theatre, днес дом на смазващия хит мюзикъл на Queen – "We Will Rock You").
Един от най-пълноценните в музикално отношение периоди от живота на Фреди е музикалната му афера с дивата на испанската опера Монсерат Кабайе. От този необичаен, но магичен съюз, се раждат "Barcelona", която Фреди написва за родния град на Монсерат и която става тема на Олимпийските игри през 1992, както и величествената драма "Guide Me Home" и "How Can I Go On".
Въпреки че Фреди издава солови албуми само два пъти, "Mr. Bad Guy" и "Barcelona", съществуват доказателства, че е имал планове за още и е работел върху проект с кавъри. Твърде вероятно е това да стои зад произхода на един от най-популярните му сингли, неговата версия на класиката на The Platters’ – "The Great Pretender", издаден от Фреди през 1987 (когато достига No.4) и след това преиздаден през 1993.
Албумът завършва с вцепеняващо трогателната версия на "Guide Me Home" в изпълнение на швейцарския джаз пианист и артист на лейбъла - Thierry Lang, съгражданин на Фреди от последния му дом – Монтрьо. Специалният аранжимент и записът на парчето са личният поклон на Ланг към Фреди Меркюри.
Съдържание:
1. In My Defence (2000 Remix)
2. The Great Pretender (Original Version from 1987)
3. Living On My Own (1993 No More Brothers Radio Mix)
4. Made In Heaven (Mr Bad Guy Album Version from 1985)
5. Love Kills (Original Version from 1984)
6. There Must Be More To Life Than This (Mr Bad Guy Album Version from 1985)
7. Guide Me Home (Barcelona Album Version from 1988)
8. How Can I Go On (Barcelona Album Version from 1988)
9. Foolin’ Around (Steve Brown Version)
10. Time (Original Version from 1986)
11. Barcelona (Barcelona Album Version from 1988)
12. Love Me Like There’s No Tomorrow (Mr Bad Guy Album Version from 1985)
13. I Was Born To Love You (Mr Bad Guy Album Version from 1985)
14. The Golden Boy (Barcelona Album Version from 1988)
15. Mr Bad Guy (Mr Bad Guy Album Version from 1985)
16. The Great Pretender (Malouf Mix)
17 .Love Kills (Star Rider Remix)
18. I Can Hear Music (Original Version from 1973)
19. Goin’ Back (Original Version from 1973)
20. Guide Me Home (Thierry Lang)
Освен единичната версия, албумът ще има и двойно ценителско издание, което ще се внася от Анимато Мюзик/EMI – издател за България и на настоящия диск. Докато в CD1, с много малки изключения, песните се съдържат в оригиналните им версии, втората част на изданието включва редки и нови ремикси. Повече от половината парчета са ремикси от 2006.
В признание на собствената страст на Фреди към новите музикални приключения и любовта му към клубната сцена, негови любими парчета са поверени в ръцете на едни от най-признатите днес ремиксатори: Pixel82, The Glimmers, George Demure, Sunshine People, Rank 1, Star Rider, No More Brothers и The Egg. Всички те са преработили оригиналите на Фреди по нов и непредвидим начин.
На по-ретроспективно ниво са включени вокална и пиано версия на "Your Kind of Lover", както и акапелно изпълнение на "Let’s Turn It On". Тези парчета са избрани, за да покажат Фреди в ежедневието му, по време на работата му в студиото, както и да подчертаят необикновения му талант като автор и като един от най-изящните вокалисти за всички времена. По думите на Брайън Мей, “Фреди пееше с радост и спонтанност, които сякаш черпеше от въздуха за свое вдъхновение. Или от сърцето си. Този човек трудно може да се сравни с когото и да било, защото той съчетава талант на композитор с невероятни изпълнителски качества."
И още: в чест на 60-я рожден ден на Фреди излиза и двойно DVD: Freddie Mercury: "Lover of Life, Singer of Songs".
