В редиците на българските актьори има такива, които могат да се похвалят с талант и успехи в кариерата, но малцина притежават ярко изразеното чувство за независимост, което често граничи с бунтарство и което е единствен истински признак за артистичен талант.
Една от най-запомнящите се фигури на кино и театралната сцена (а вече и от ТВ екрана като част от сериала "Домашен арест") е Филип Аврамов, който освен с успехите си в театъра, се доказа и с участия в редица от най-важните български филми от последното десетилетие, като започнем с "Писмо до Америка" и завършим с "Кецове". За Avtora.com Филип Аврамов даде интервю с типичния си открит стил по въпросите за рейтингите, компромисите, музиката и нещата, през които трябва да мине човек, за да не се превърне в някой друг.
Стефан Стефанов: Преди, за теб телевизията беше на заден план, а сега си в ТВ сериала "Домашен арест", как се случи това?
Филип Аврамов: Това се дължи на на Татяна Лолова, няма никаква тайна. Дължи се само на нея и на екипа. Екипът е много важен, да знаеш.
.: Какво искаше да вложиш в класическия образ на заврян зет?
Филип Аврамов: Всъщност, нищо не съм влагал. Гледам сценария и от всяка една ситуация гледам да изкарам хумора. То няма какво да се влага, хората не са чак толкова различни. Няма какво да вложиш, ако смешката се получава, няма защо да търсиш под вола теле. Трябва да следваш логиката, ако няма такава, е нужно да я направиш достъпна за нечий чужд ум. А ако няма и такава, вече се уповавам на партньора си и оттам-нататък каквото стане.
.: Битовата комедия не се ли изтърка като жанр?
Филип Аврамов: Не знам дали е изтъркан, но е факт, че много хора гледат сериала, слава богу! Тях трябва да ги питаш, аз нямам информация за това кой какво харесва.
.: Теб като артист битовотото вдъхновява ли те по някакъв начин?
Филип Аврамов: Думата "бит" в нашата гилдия е крайно недолюбвана. Битово е това да хванеш един пепелник и той да бъде един пепелник. В нашата професия, пепелникът се превръща в тръба, става за тапа, не е пепелник, ами е нещо друго. Когато говорим за битово, битово е нещо, което е мръсна дума. Но с изказа на изкуството, то става друго нещо, вече не е същото.
В тази ситуационна комедия не се търси ниво "битова смешка", защото, когато една чаша може да бъде рупор, ние я използваме повече като такъв, отколкото като чаша. Това сменя бита, прави я по-значима. Аз не мога да се бъркам във вкусовете на хората, аз виждам какво става навън – какво им харесва и какво не. Оказва се, че наглед най-битовото нещо им допада. Продуктът е български, а ние пък си говорим от дълго време за това защо един продукт трябва да е български, защо не можем да бъдем конкурентноспособни, защо не можем да направим нещо. Защо да не можем? Можем! Стига да се подберат точните хора, в точното време, всичко може! Ще ми е интересно какъв отзвук ще има "Домашен арест" в чужбина, защото е бг сериал, все пак. До голяма степен майтапите вътре са свързани с езика.
.: Мислиш ли , че изкуството трябва да е насочено навътре към нашите неща или трябва да е общозначимо?
Филип Аврамов: Колкото по общозначимо, толкова по-добре. Нещата са измислени от много отдавна. Съществуват два-три мита и повече не можеш да изстискаш от драматургията - за Дон Кихот, Фауст, Дон Жуан, всичко останало е разработки на тези теми.
.: Рейтингите ограничават ли изкуството ?
Филип Аврамов: За изкуство в телевизията може да се говори, само когато никой не се състезава с никой. Не съм на мнение, че аз се състезавам с мои колеги. Това че телевизиите провеждат такава политика си е тяхна работа, те се съревновават. Няма борба с колегите, които познавам. Никога не съм смятал, че трябва да се хваля с рейтинг или нещо такова. Това е немислимо между хора, които се занимават с театър, с кино. Не може да си вадим рейтингите и да почнем да се замеряме с тях.
.: Идеята е дали ти се налага да играеш по определен начин за успешен рейтинг?
Филип Аврамов: Не съм правил компромис с начина си на игра. Взели са ме заради начина ми на игра, не правя такива компромиси. Никой не е идвал да ми каже как да играя, защото това е работа, която аз трябва да извърша. Ако на някой не му харесва нещо - затова има дубли, затова има хора, които решават на монтажа какво ще става. Но що се отнася до изиграване, начина на игра, то нямам коректори. То и не бива да имам, защото това е вид свобода, която не бива да си даваш, дори ти самият. А ако ти започнеш да правиш компромиси с хора, които идват и ти казват как да го направиш, това въобще не е хубаво.
.: Правил ли си компромиси в името на професията?
Филип Аврамов: Като се замисля, в началото на прохождането ми като актьор се е случвало да правя компромиси. Било то от финансова гледна точка, било то неща, които не съм искал да правя. Сега, от доста години насам, следвам един модел и мисля, че това е моделът, който предоставя на самия продукт повече живот. Дали ще е пиеса или филм - всичко трябва да се прави с точните хора. Всичко останало е компромис. Няма нещо, което е в състояние да ме накара да работя с хора, с които не се спогаждам, защото така обричаш резултата. Просто няма да стане. Виждал съм такива неща, не ми се иска да правя компромис с това и няма да го правя и за в бъдеще. С хора, които не познавам, с хора, с които смятам, че не може да се случи, няма смисъл.
.: Ти си един от актьорите със заявени позиции, какво те оформи като такава личност?
Филип Аврамов: Ще ти кажа - до голяма степен е нищетата, в която съм изпадал. Това е проверка за теб самия. Проверка дали можеш да устоиш. Говорим за ценности, вече ти споделих за нещата, които не бих направил и които не съм правил. Благодарение на това сигурно ми е излязло такова име на безкомпромисен. Няма друг начин! Аз съм умирал от глад, бил съм в много неприятно финансово положение, но пак съм държал на едно и също нещо. Това можеш да си го позволиш, когато знаеш, че те очаква нещо друго, когато знаеш, че можеш, когато вътрешно подозираш, че някой ден ще е различно. Ако си позволяваш да бъдеш без покритие, ще залезеш.
.: Липсват ли подобни твърди позиции в българското изкуство?
Филип Аврамов: За цялото изкуство не мога да говоря, но знам, че ясно заявена позиция творецът може да има само, когато върви по неутъпкани пътеки. Няма един булевард, за който да кажеш - "това е булевардът на изкуството". Булевардът на изкуството е на мъки, лишения и на избор до голяма степен. Избор да можеш да го направиш. Не на всяка цена, но трябва да имаш такава позиция. И то, защото тогава би могъл да бъдеш чут. И за това няма значение кой е на власт. От години има едни хора, които не се съобразяват с култура и с образование, което ще ни изиграе много лоша шега в бъдеще. Това няма как да бъде спасено, ако те не си дадат реална сметка, че една държава може да се похвали само с култура и със спорт! С нищо друго на никакъв форум не можеш да се похвалиш! Освен да ядеш брюкселско зеле и да пърдиш по германски..това е другата история, която политиците я правят. Но иначе няма нищо друго, това е!
.: Има ли вакуум в говоренето на познати лица като теб по отношение на случващото се в страната?
Филип Аврамов: Не вакуум, направо изолация! Това е ужасна работа!
.: Умишлено ли се прави това или самите хора на изкуството се автоцензурират?
Филип Аврамов: До голяма степен аз виждам разни хора на някакви сбирки, например, където се обсъждат великите авторски права. Обсъждат се мерки за развитие на културата, обсъжда се това, обсъжда се онова, но никой не захваща да направи нещо, да направи реална стъпка, да направи лоби. Аз не съм близо до тези хора. Аз не съм близо до политици, може би ако съм близо, бих могъл да им казвам какво може да се направи.
Един добър пример за това как трябва да се правят нещата е "Малък градски театър зад канала" - добра политика на театъра, добра културна политика, както и за обществени прояви. Това малко театърче, както го гледаш, няма слаба постановка. Има си публика и смея да твърдя, че е на печалба. Обаче е общинска собственост и искам да ти кажа нещо, което е любопитно и което знам от много време - 60% от бюджета на Министерство на културата идват от театър. Никоя друга област на културата не привнася толкова много пари в Министерство на културата. Което пък се държи адски варварски с театрите! Не знам къде ще му излезе краят и какво ще се случи с тези театри.
Има и едно друго "НО". Ако трябва да говорим за политика на театрите, от друга страна, и самите театри в провинцията трябва да се вземат в ръце и да почнат да работят истински. Не искам да казвам за колеги, които имат по едно представление годишно. Това не е възможно да се случи във време, в което явно ти получаваш хонорар от 5 хил. лева за едно шоу в годината. Това не е честно спрямо другите. Няма как да стане, тези хора трябва да почнат да работят, трябва да са като просветители! Те са будители! Голяма част от актьорите забравят тази си роля и смятат, че това е нещо, което е малко по-различно от тяхната дейност. Не, това е много важно за тях! Да спрат да се оплакват и да почнат да произвеждат представления! И не да репетират по два месеца, както става сега! Като са такъв театър - репетираш 20 дни и го правиш! В провинцията повече от 6-7 пъти не може да се изпълнява една пиеса, дори това е успех. Затова не да репетират два месеца, а на 20 дни да пускат друго представление, друго заглавие, което няма да се гледа само в техния регион, защото сега има места без театър, места само на читалищна основа.
Мисля, че трябва да се правят качествени продукти, преди всичко. Не знам каква е формулата за това, аз знам едно. През януари ще има юбилейно представление на "Охранители", което се играе вече 10-та година. Това е представление за тийнейджъри, то е направено за такива. Представлението беше актуално, когато се случи трагичният инцидент в "Индиго", актуално е и сега, защото разказва за това какво се случва в една дискотека. Има неща, които са изпитани през времето, които носят своя хумор и години наред могат да забавляват. Най-вече млада публика, за да се приучават тия хора да влизат в театър.
.: Медиите ли налагат на определени хора етикета "звезди" – нелепост ли е това или стечение на обстоятелствата?
Филип Аврамов: Хората, които участват в сериали, са звезди. Така се случва от "Стъклен дом" насам, въобще, откакто някой се сети, че трябва да се правят сериали, защото филми явно не е възможно да се правят. Въпреки че и това не е съвсем вярно...Известността е опасна за хората, които не са готови за нея, защото ще вземеш да си повярваш и тогава вече не знам какво ще ти се случва!
.: Ти имаше възможност да проследиш от първа ръка развитието на киното от "Опашката на дявола" до "Кецове", как се разви българското кино, според теб?
Филип Аврамов: Наскоро получих един SMS от режисьора на "Тилт" Виктор Чучков, който гласеше: "Мили мои актьори, излизам от четвърта прожекция на нашия филм в Лос Анжелис. Хора ме питат дали имате агенти в Холивуд. Филмът беше приет много добре и ще излезе една страхотна статия за него в Hollywood Reporter". Това, което се случва с българското кино, това е обликът му в момента. Факт е, че "Тилт" беше пуснат по HBO, един платен канал. Факт е, че този филм се харесва. Прожекцията на "Кецове" в Москва също беше страхотна. Дъщерята на Чаплин - Джералдин Чаплин искаше да ни даде награда, защото според нея ние я заслужаваме! Ето това е признание! Не мога да ти обясня за какво уважение става дума! На Карлови вари беше целият каймак на филмовото производство, там видях какво е студенти да си седят на палатките и да чакат някой да им даде билет отнякъде, да търсят непрестанно съприкосновение с това 46-то издание на фестивала, страшни неща...
Иначе положителните промени започнаха с един филм, който е много близък за мен - "Писмо до Америка". Те и сега го дават като пример за ново кино от последните десет години. Има такива вододели - оттук-дотук беше, каквото беше. Защото през 90-те години беше вълче време, тези години не донесоха нищо. Филмът се снимаше през 2000г. и стана знаков, беше изгледан в десетки, стотици страни. Което се случи, защото за разпространение го взе една еврейка, която не й знам името, но го разхвърля по целия свят. Не мога да ти кажа на колко фестивала беше и все още присъства... Затова – оттук до Драгоман хубаво, а след това - какво? Всички хора, които могат да правят кино тук, са един кръг от хора в България, аз така като погледна (показва пръстите на двете си ръце)..... това е общо взето, друго няма. Те се борят за българска култура, пишат, правят своите филми, това са хора като Георги Черкелов, Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Людмил Тодоров, моят колега Валери от "Кецове", братята Чучкови, Камен Калев...
.: Какво още му липсва на българското кино?
Филип Аврамов: На българското кино му липсва добър сценарий. Филм, който да те грабне, както грабва "Писмо до Америка". Защото той е истински, той е направен с реални хора. Това липсва. Мога да ти дам пример с "Глава в Стената" - турски филм, правен от германски турци, сниман в Германия. Той е провокативен, той е краен. Като правиш филм, трябва да покажеш култура на самобитност, на народ. Или трябва да има някаква вечна тема - любов, смърт или комбинация, обаче всичко това се получава от самата химия между хората, които ги правят тези неща. На "Тилт" нищо не му липсва, "Кецове" получи своето потвърждение, преди да дойде в България. "Шменти - капели", например, е филм, правен с много пот и труд. Само Въргалето си знае какво му е коствало... Може би е това. На българското кино му липсва инат да го направиш!
.: Въпреки всичко?
Филип Аврамов: Да, да го направиш гледаем, да го направиш като хората, говорим за качество. Няма лоши актьори в България! Да чукна на дърво, много сме добри! Все нещо се проваля накрая - дали ще бъде в монтажа, не съм сигурен дали е на ниво сценарий, защото има едни сценарии, които като ги прочетеш и си викаш: "Аз тука няма какво да играя". В смисъл, просто трябва да си кажа думите, всичко останало е написано на драматургично ниво. А има и други сценарии, които като ги прочетеш и викаш: "Офф, мале, мале, това пък откъде дойде сега? Леле"..
.: Популярността даде ли ти възможност да погледнеш нещата от друг ъгъл?
Филип Аврамов: Моята популярност е стъпаловидна, тя не е изненадваща. Аз отпреди нея съм излизал много отвъд Драгоман. Защото е едно е да си популярен до Драгоман, а съвсем различно е да излезеш малко по-натам. Моята популярност не е плод на едномесечен сериал. Аз съм наясно с тия неща, бил съм на други форуми като Москва, като Карлови вари, които са съвсем различни кино форуми. Това е съвсем друга слава, ти почваш да ставаш някаква физиономия някъде на стотици километри извън собствената ти държава. Моите уважения към зрителите тук, но аз не съм известен със сериала в който играя, аз съм известен от други филми и се надявам ,че тепърва ще се случват още филми, които прескачат Драгоман. Истината е, че не съм запленен от тази публичност, която получавам в момента.
.: Играеш ли себе си в персонажите си?
Филип Аврамов: Гледам да не пренапрягам образите с мое участие, защото е готино да изпиташ и нещо друго. Нямам усещането, че оттук-нататък съм аз, а след това е някой друг. Неминуемо преливаш от едното в другото.
.: Любимата ти роля?
Филип Аврамов: Бъдещата!
.: Свириш на китара и хармоника, пееш, дори изпълни сингъла I walk I talk към саундтрака на "Кецове", кой е твоят стил?
Филип Аврамов: Моите стилове са стари, не са свързани с прохождащи в момента музиканти. Всички се учат от едни и същи класици – Led Zeppelin, AC/DC , Deep Purple, Free, Bad Company, Creedance Clearwater Revival, целия блус от Джон Лий Хукър до Литъл Ричард. Харесвам всичко, което има мелодия в него, а не е ..(имитира много зъл дъбстеп)...
Какви хора е имало преди - излиза и цепи хората на две, после на две и после още на две, и хората си тръгват разшесторени! The Beatles, например, разказват истории в музиката си и с това печелят. Дори битови истории – например за едно момиче от норвежката гора! Тя ме покани да седна, отидох, седнах... ето това е битов текст, който Beatles го правят и хората крещят като луди! А Grand Funk Railroad?!
Какво е това чудо – трима души са най-шумната банда в Щатите. Защо? Защото така! Направи го ти! За това говорихме, ето това липсва - ентусиазъм и даване. Джими Хендрикс на 27 години си отиде. Защо? Защото така! Няма какво повече да дадеш! Ейми Уайнхаус по същия начин - страхотна, обаче я виждаш и разбираш, че не е за тук, не е за общо ползване. Беше готина, направи си парчетата и си замина, Джанис Джоплин също! Затова трябва да походиш малко по света, да видиш за какво става дума и да разбереш, че не си голямата работа. Някои хора си мислят, че са голямата работа тук. Голямата работа си, ако си Робърт Дювал, ако си Шон Конъри, това са големите работи. Големите работи тук са хора като Татяна Лолова, другите са мушици!
