Критиката се оказа безмилостна към филма "FI 1.618" на Теодор Ушев. На специализирания сайт "Фестивално кино" се появи кратък, но добре мотивиран коментар, според който лентата представлява просто един "неуспешен опит" да се хвърлят камъни в градината на "СССР или на Русия".
"Появата на българския филм "FI 1.618" в Основния конкурс на 45-ия Московски международен филмов фестивал предизвика противоречиви чувства" - се казва в статията. Пояснява, се, че те са породени преди всичко от това, "представителят на българската кинематография винаги предизвиква неподправен интерес", но от друга страна "въпросите, които се повдигат във филма, предизвикват вътрешен протест".
Представя се накратко основната идея на филма, свързана със създаване на безсмъртен човек, и се отбелязва, че в множеството сюжетни разклонения героите непрекъснато са поставени пред избор между "доброто и злото, любовта и егоизма, радостта и болката". Цитира се и мнението на самия режисьор, според когото основното послание на филма му е, че тиранията е зло, а любовта и свободата - добро.
"Но в самия край става ясно, че и авторът на лентата не е съвсем честен с себе си или със зрителя. Показвайки на екрана борбата срещу тиранията и диктатурата, Ушев погребва абсолютно всичко и всички, минавайки през всичко човешко, като унищожава напълно изкуството".
Според автора на критичния материал "авторът се опитва да направи паралели с някаква ситуация, която се опитва да дърпа за ушите и да наложи на настоящата ситуация в света, но накрая се обърква, показвайки непоследователността на неговите аргументи". Самият факт, че такъв филм е бил представен в Русия, сам по себе си, според статията, говори за това, че в страната няма цензура и диктатура. "А опитите на Ушев да покаже "задушаващата" мощ на СССР или Русия (изберете сами) се провалят поради провала им на езика на киното".
Като "единствен плюс на филма" се посочва неговия "кинематографичен език, изтъкан от смесица от цитати от големи литературни и музикални произведения".
"Ето защо, като филмов експеримент, вдъхновен от киното от 20-те и 30-те години, „FI 1.618“ заслужава внимание, всичко останало, за съжаление, е твърде не на място" - се казва в заключение на страницата на специализирания сайт за фестивално кино (http://festivalfilm.ru).
Тъй като сайтът, на който е поместен въпросният коментар, е руски, той разбира се, би могъл да бъде приет за тенденциозен. Какъв обаче е вашият прочит на филма на Ушев?
Снимка: http://festivalfilm.ru
"Появата на българския филм "FI 1.618" в Основния конкурс на 45-ия Московски международен филмов фестивал предизвика противоречиви чувства" - се казва в статията. Пояснява, се, че те са породени преди всичко от това, "представителят на българската кинематография винаги предизвиква неподправен интерес", но от друга страна "въпросите, които се повдигат във филма, предизвикват вътрешен протест".
Представя се накратко основната идея на филма, свързана със създаване на безсмъртен човек, и се отбелязва, че в множеството сюжетни разклонения героите непрекъснато са поставени пред избор между "доброто и злото, любовта и егоизма, радостта и болката". Цитира се и мнението на самия режисьор, според когото основното послание на филма му е, че тиранията е зло, а любовта и свободата - добро.
"Но в самия край става ясно, че и авторът на лентата не е съвсем честен с себе си или със зрителя. Показвайки на екрана борбата срещу тиранията и диктатурата, Ушев погребва абсолютно всичко и всички, минавайки през всичко човешко, като унищожава напълно изкуството".
Според автора на критичния материал "авторът се опитва да направи паралели с някаква ситуация, която се опитва да дърпа за ушите и да наложи на настоящата ситуация в света, но накрая се обърква, показвайки непоследователността на неговите аргументи". Самият факт, че такъв филм е бил представен в Русия, сам по себе си, според статията, говори за това, че в страната няма цензура и диктатура. "А опитите на Ушев да покаже "задушаващата" мощ на СССР или Русия (изберете сами) се провалят поради провала им на езика на киното".
Като "единствен плюс на филма" се посочва неговия "кинематографичен език, изтъкан от смесица от цитати от големи литературни и музикални произведения".
"Ето защо, като филмов експеримент, вдъхновен от киното от 20-те и 30-те години, „FI 1.618“ заслужава внимание, всичко останало, за съжаление, е твърде не на място" - се казва в заключение на страницата на специализирания сайт за фестивално кино (http://festivalfilm.ru).
Тъй като сайтът, на който е поместен въпросният коментар, е руски, той разбира се, би могъл да бъде приет за тенденциозен. Какъв обаче е вашият прочит на филма на Ушев?
Снимка: http://festivalfilm.ru
