Жанр: First Person Action/Horror
Година: 2009
Произв./Изд: Warner Bros Interactive/Monolith
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
Project Origin започва малко преди ядрената експлозия от края на първия F.E.A.R. На сцената се появява нов главен герой, който този път дори си има име – Майкъл Бекет. Въпросният е член на специален боен отряд, който трябва да залови една от ръковидителките на Армакам, тайнствената корпорация, отговорна за всички мизерии с демоничното момиченце Алма. Както си му е редът, скоро всичко се обърква и играчът трябва да се бори с пълчища мистериозни врагове с естествен и свръхестествен произход, докато междувременно постепенно потъва в бездната на лудостта, където се мъчат да го завлекат зловещите му видения.
Графика и звук:
С една дума – страхотни. Авторите от Monolith винаги са били известни с перфектните звукови фонове, които създават за заглавията си, така че надали някой ще се изненада от факта, че озвучаването и музиката са на върхово ниво, а ужасяващите, обемни звуци изграждат поне две трети от хорър атмосферата. Разнообразието откъм локации вече е впечатляващо, като някои от тях, като изоставеното училище или разрушения след ядрената експлозия град, са истински шедьоври на левъл дизайна. Всичко това се радва на свръх детайлност в изобразяването си и – разбира се – на повече от адекватна спрямо съвременните стандарти графика.
Геймплей:
На практика нищо не се е променило спрямо първия F.E.A.R, което е нож с две остриета. От една страна имаш познатото и обичано прекрасно съчетание между свръх адреналинов екшън и краен, вледеняващ хорър. Усещането, когато преди миг си превърнал цял отряд противници в разпилени из помещението кървави късове след булет-тайм куршумен танц, на който би завидял и Нео от Матрицата, а след това се чувстваш малък, безпомощен и изгубен, попаднал в плен на поредното зловещо видение на играещата си с разсъдъка ти Алма, все още е невероятно.
От друга – това си е все същият добър стар F.E.A.R, който четири години по-късно, оправдава двойката в заглавието си единствено на ниво техническа реализация.
За и против:
Сериозна критика заслужава единствено финалът, който е закономерно отворен и наместо да предлага някаква логична развръзка, просто увисва във въздуха в най-интересния сюжетен момент, оставяйки те да чакаш продължение.
Като цяло F.E.A.R 2 напомня по-скоро за експанжън или за специално, преработено издание, поправящо грешките на оригиналната игра, отколкото за самостоятелно ново заглавие.
Нека това не те оставя с погрешно впечатление обаче. Когато си говорим за още от същото в случая с толкова добро заглавие като F.E.A.R, това трудно може да мине за критика.
Трейлър:
