Жанр: Role Playing Game
Година: 2008
Произв/Изд: Bethesda
Платформа: PS3 | X360 | PC
“War. War never changes.”
С тези думи, произнесени от актьора Рон Пърлман преди точно единадесет години, започна историята на една от най-великите ролеви игри, създавани някога. Fallout. Наместо обичайното за жанра фентъзи с омръзналите на всички елфи, джуджета, дракони и замъци имахме уникален, постапокалиптичен декор.
Имахме един зловещ, обречен, но изненадващо комичен свят, в който Третата Световна Война – последната Световна Война – е започнала и завършила с падането на ядрените бомби. Свят, в чиято радиоактивна пустиня започваше твоето приключение.
Fallout беше толкова уникална, че просто нямаше как да не се превърне в култ. Леко смахнатият хумор на авторите й се преплиташе със сериозна и великолепно написана история, велик диалог и уникална ролева система, отклоняваща се драстично от класическите D&D правила.
Само след година продължението – Fallout 2 – успя да надгради всичко изброено, предлагайки ни още по-богато и разнообразно геймплейно изживяване и някои култови идеи, които просто нямаха аналог в историята на игрите. Със сигурност мога да заявя, че това беше единственото заглавие, в което ако не използваше презерватив при секс имаше съвсем реалния шанс да се сдобиеш с дигитално отроче. Fallout 2 беше игра от бъдещето. В буквалния и преносния смисъл.
Бъдещето пред серията беше прекрасно, докато в един момент постапокалиптичната приказка просто не свърши. Всичко, което видя бял свят от намиращия се в ранен процес на разработка Fallout 3 бяха няколко снимки... след което финансовите обстоятелства си казаха тежката дума и Black Isle Studios, създателите на франчайза, затвориха врати.
Първият лъч надежда за феновете проблесна през 2004 година, когато Bethesda, хората зад закономерно популярната The Elder Scrolls серия, купиха лиценза с ясната идея да продължат Fallout.
Немалка част от почитателите на играта нададоха отчаян вой, защото концепциите на Bethesda се отклоняваха твърде много от оригинала и Fallout 3 приличаше заплашително много на Oblivion с постапокалиптични декори.
Изометричната перспектива беше заменена с класическа камера от първо лице, а екшън сцените вече можеха да се изиграят в реално време (двата оригинални Fallout-а бяха походови). От друга страна от Bethesda се кълняха, че няма да разрушат нищо от духа на класиките и че работят по играта, която сами са искали да изживеят от години. На всички нас ни оставаше само да чакаме...
Fallout е мъртъв? Да живее Fallout.
Няма да ви изнервям повече. Да – чакането си струваше. Не – това не е добрият стар Fallout, за който старите фенове копнееха. Това е една съвсем нова игра, понесла със себе си духа и света на класиката, но пренесени в света на съвременния гейминг.
Носталгията може и да е нещо много хубаво, но Fallout 3 не е радиоактивна отломка от миналото, а игра от настоящето на гейм платформите от ново поколение. Реализирана професионално – с много пари и много талант. И ако до края на годината не се случи някое чудо, категорично мога да обявя произведението на Bethesda за Игра на 2008 година.
Историята е простичка, но адски добре разказана. Fallout 3 започва със самото раждане на героя ви и това е моментът, в който можете да генерирате лицето на персонажа в система подобна на тази от Oblivion. Следва елегантентно интегрирана в действието обучителна мисия, в която бащата на вашия герой (майката умира при раждането) го учи как да се движи и да си взаимодейства с околната среда.
Интересен факт е, че и в двете Fallout игри досега персонажът беше роден в противоядрено укритие, но това бяха просто думи от сценария, защото приключението започваше с първите му стъпки извън бетонния му дом – в ядрената пустош.
Докато във Fallout 3 можете да проследите детството на героя си, да прекарате няколко геймплейни часа в укритието, да се запознаете с правилата на тази странна комуна, която никога не е виждала светлината на слънцето, защото знае че отвъд тежките врати ги чакат само радиация и опасности. И усещането, когато тези врати се разтварят за първи път пред вас е уникално.
Целият контраст между сивия ред на убежището и невероятно красивият хаос навън може метафорично да ви отвинти главата. И като казвам невероятно красив имам предвид именно това – на визуално ниво Fallout 3 е близо до съвършенството. От руините на разрушените градове, през мъртвата природа, чак до мутиралите обитатели на този радиоактивен свят – всичко е изпипано до последния полигон и текстура.
И благодарение на перспективата от първо лице, заменила изометричната такава от старите игри, наистина може да се почувствате загубени и замаяни в този мъртъв, но странно красив свят.
На геймплейно ниво Fallout 3 използва основата на ролевата система, писана за предходните серии. Освен класическите характеристики на героя си – сила, издържливост, интелект, наблюдателност, бързина, чар и късмет – разпределянето на точки между които определя характеристиките ви, имате и система от умения, носещи ви определени позитиви.
Като например по-голяма точност при стрелба с оръжия за две ръце или бонус към получаваните точки опит. Някои от въпросните умения са доста шантави, типично в духа на поредицата. Едно от тях, примерно, достъпно само за герои от мъжки пол, е Lady Killer – даващо ви допълнителен шанс да впечатлите с чара си дадена жена и... допълнителни точки поражение, когато се сражавате срещу дами.
Въпреки наличието на огнестрелни оръжия и перспективата от първо лице Fallout 3 си остава ролева игра, а не екшън. И фактът, че – примерно – сте изиграли Crysis на максимална трудност не ви дава никакви предимства тук. Как и дали ще улучвате зависи единствено и само от начина, по който сте развили героя си.
По тази причина е добре да се възползвате от възможността да паузирате битките и да се прицелвате в отделни части от телата на враговете си. Шансът ви за успех се определя от уменията ви за боравене със съответния клас оръжие и допълнителните умения на героя, а броя на действията, които може да извършите в този походов режим – от бързината ви (Agility).
Задължително трябва да се отбележи, че успешните изстрели ви възнаграждават и с наистина уникални (и кървави) кадансови сцени, които биха могли да засрамят не една и две матрици и превръщат всяка схватка в истински адреналинов взрив.
За Fallout 3 наистина може да се говори много. В крайна сметка това е достойният наследник на една легенда. Всички презни приказки обаче могат да се сведат до две простички изречения. Купете си тази игра. Струва си.
