Под режисурата на Ридли Скот са излезли не една или две класики, но през последните 20 години филмите му са на принципа "нека пробваме… сигурно няма да стане, но може пък и да стане хубав".
От друга страна, американският филммейкър е на 77 години, а е по-активен от много от по-младите си колеги. Така че само за хъса и продуктивността (12 филма за последните 14 години) заслужава да си затворим очите за някои пропуски.
Както знаем, Скот има влечение към историческия жанр с филми като Gladiator (Гладиатор), Robin Hood (Робин Худ) и Kingdom of Heaven (Небесно царство), а Exodus: Gods and Kings (Изход: Богове и царе) е поредното допълнение към списъка.
Още първите трейлъри на лентата подсказваха, че ни очаква нещо епично и доста холивудско. Този път лъжа няма - и двете са верни. Режисьорът с лекота постига грандиозна визия - каквото и да говорим за Exodus: Gods and Kings, това е филмът с най-впечатляващия Египет, който киното е виждало.
Лошото е, че зад прекрасните картини, които виждаме на екрана, няма кой знае какво да ни грабне и да направи този филм любим.
Макар налице да имаме актьорска игра на високо ниво (особено от страна на Крисчън Бейл), героите всъщност не успяват да спечелят вниманието ни, както и историята. Дали защото сме я гледали неведнъж…?
Факт е, че много хора са гледали анимацията на Disney - The Prince of Egypt (Принцът на Египет) поне 2-3 пъти, докато Exodus: Gods and Kings е много вероятно да си остане с първото единствено гледане.
Разбира се, Ридли Скот неведнъж е доказвал, че режисьорската версия, която излиза на DVD и Bluray, е значително по-интересна и грабваща от тази, която виждаме в кината. Най-подходящ пример за това ни се струва Kingdom of Heaven. Филм, който имаше злощастието да излезе в доста осакатена версия в кината и да бъде сравняван с наскоро излезлия The Lord of the Rings: The Return of the King (Властелинът на пръстените: Завръщането на краля).
Не беше изненада, че тогавашното творение на господин Скот се явяваше като Давид в битка срещу Голиат - но без прашката.
Макар по-късно да спечели интереса на много хора с разширената версия, Kingdom of Heaven вече беше принизен до земята и връщане нямаше. Дали такъв е случаят с Exodus: Gods and Kings - предстои да разберем.
От това, което видяхме в киното, обаче, сцените, заслужаващи аплаузи, се брояха на пръстите на едната ръка (божиите напасти бяха представени великолепно - с обяснение, което би задоволило до някаква степен дори педантите).
Като цяло пък имаме една творба, която иронично не чувстваме като нещо единно. Което вероятно е и причината да си поглеждаме често часовниците по време на стабилните 150 минути, през които филмът вървеше към дългоочаквания си завършек.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
Може би трябваше да отидем да гледаме The Penguins of Madagascar (Пингвините от Мадагаскар) все пак… поне щяхме да получим това, което очакваме.
