Exit 2010 - крайният резултат от едно добре пресметнато тичане през тълпи от десетки фенове между сцените на фестивала в Петроварадинската крепост в Нови Сад между 8 и 11 юни.
Всеки има собствена формула за оцеляване на голям фестивал.
И не, не говоря за междукултурните сблъсъци, смятането на градусите алкохол и мокрите кърпички, а за максималното извличане на най-доброто от огромната програма, разпределена на десетки сцени.
Лично моята е: 60% - банди, които на всяка цена искам да видя, 20% - абсолютно случайни непроучени попадения, някои от които после стават любими и 20% - съобразяване с приятели, без които не можем.
Тази година на Exit 2010 преизпълних плана - видях всичко, което исках, открих нови банди и почти не се наложи да обикалям сама, което не е проблем, но пък е малко страннно в тълпа от 70 000 човека, разпределени на групи.
Преди да разкажа как протече бясното музикално пътуване на един от най-големите европейски фестивали, държа да кажа, че според мен тази година озвучаването на Exit 2010 беше най-лошото от последните 5.
Въпреки че организаторите твърдяха, че е с 50% по-силно от предишните, балансът беше наистина кошмарен, тапите почти не излязоха от ушите ми и нивата на звука изключително често бяха близо до тези на болката.
Разбира се, това зависи и от самите музиканти, заради което ще спестя уточненията и ще премина към добрия лайн-ъп.
Той, въпреки кризата, беше близо до легендарния от 2007, който донесе на Exit медала за най-добър европейски фестивал (тогава на Exit бяха Робърт Плант, Prodigy, Snoop Dogg, Wu-Tang Clan, Lauryn Hill, Beastie Boys, Basement Jaxx, Groove Armada, Аudio Bullys, Richie Hawtin, Roger Sanchez, John Digweed, Danny Tenaglia...).
Mika
Първата вечер на Exit 2010 свърши бързо и се изразяваше в силното поп попадение Mika. Освен че звучеше като на запис, той спечели тълпата с частите, в които уверено крещеше няколко сръбски фрази. Продължихме с чудния сет на Crookers, който подлуди Dance Arena-та и приключихме с големия DJ Shadow.
Втората вечер за мен започна късничко - с Placebo. Бандата представи повечето от песните в новия си албум Battle for the Sun, но не пропусна и синглите от предишния - едноименното парче Meds, Infrared и Song to Say Goodbye, както и култовите Every You, Every Me, Bitter End, Teenage Angst, Taste in Men, Nancy Boy. Традиционно за концертите от последните две години, групата изсвири и кавъра на Nirvana - All Apologies.
Звукът им с новия барабанист в последните месеци става все по-електронен и позитивен, което кулминира в бис-частта, където към инструментите са допълнени дръм машини и електронен бийт с диджей. Очевидно на есен ни очакват едни абсолютно различни Placebo от онези, които видяхме последния път с меланхоличния Meds...
Placebo
След тях продължихме с крайно еднообразния сет на Josh Wink (позволено ли е на култовите диджеи да се връщат така осезаемо 10 години назад?), който прекъснах преждевременно.
Завърших вечерта в любимия си бар с нелегална шливовица, където попаднах на звучащия на Happy Novi Sad-сцената феноменален дъбстеп сет на британците Joker & MC Nomad. Препоръчам да чуете комбината и заедно, и поотделно - двамата успешно редуваха леки танцувални хип-хоп и брейкбийт части с брутални резачки, свършващи в почти дръм енд бейс ритъм. Публиката не им остана длъжна и Happy Novi Sad сцената през цялото време беше с вдигнати ръце.
Третият ден на фестивала започна по светло със сета на Royskoop. Хитовата и меланхолична музика на електронния дует беше допълнена от живи китара и бас, а цялата банда непрекъснато сменяше маски и костюми въпреки жегата и в името на концептуалното си представяне.
Лайфът им започна с емблематичното Eple и продължи с поредица хитове, сред които What Else Is There?, Poor Leno, Only This Moment, Remind Me и Happy Up Here. Въпреки че бяха особено приятни на живо, решихме, че е крайно време да обиколим околните сцени и попаднахме на точното място в точното време.
На Fusion Stage вече се вихреха канадците Beast - трип рок дует с няколко гост музиканти, които направо разцепиха с експлозивното пеене и рапиране на вокалистката си, допълнени от тежки китари, дейрета, сменящ се ритъм и социални послания.
Веднага след края на концерта им се класирахме за втората половина от сета на хърватската гърл-банда Lolobrigida - две вокалистки с азиатски електро поп стайлинг (цветен, с винилови плочи на гърдите и шапка като тази на Ройшийн Мърфи в клипа към Let me Know), които свирят с няколко мускулести музиканти.
Lolobrigida
Подобно на бразилската ню рейв група CSS, Lolobrigida иронизират местния турбо фолк и барби-куклите с цинични текстове, танцувални синтпоп аранжименти, момичешки речетативи и пънкарско поведение на сцената (да, съблякоха се и беше красиво!)
След края на концерта им, тълпата фенове пред Main Stage количествено достигна връхната си точка за Exit 2010.
Концертът, който я преля? Missy Elliott, разбира се!
Missy Elliott
Гранд дамата в съвременния рап обаче мина между капките с къс, но съдържателен концерт, половината от който представляваше DJ сет.
Началото, краят, както и трите смени на костюми (и пълно снаряжение бижута) бяха отделени за скречове и някои от вечните хип-хоп хитове, но и значително по-малкото време на Миси на сцената предизвика абсолютна еуфория в публиката.
Хип-хоп дамата няколко пъти хвърля кецове с автографи към феновете, влезе навътре в публиката и изпя почти всичките си големи хитове.
След края, от уморената тълпа малцина дочакаха Ms Dynamite, която направи няколкочасов ентусиазиран концерт, въпреки че целият й багаж бе изгубен някъде по летищата.
Ние пък с бойна крачка се запътихме към сета на David Guetta, който пръсна Dance Arena-та от хора, но не и от изненади. Съвсем очаквано французинът се представи предимно със своя хитова продукция и без да се старае да произведе на момента нещо друго, освен очакваното.
David Guetta
Последната вечер започнахме рано и по светло - със задължителния, както сме се убеждавали вече многократно, концерт на словенците от Elvis Jackson.
Той започна с кавър на Sublime и продължи с типичната за групата зашеметяваща мешавица от стилове, жанрове и ритми - понякога в рамките на една-единствена песен.
Не знам дали е добра или по-скоро лоша новина, но въпреки че стигнаха до най-голямата сцена, те не се раздадоха и наполовина, колкото на далеч по-малките си концерти у нас - на Spirit of Burgas и в София, където направо изкъртиха публиката с освободеното си поведение и мощна музика.
Безспорно откритието на вечерта за мен бяха хърватите от Antenat - внушителна реге шайка, която смесва дъб, ска, фънк и фолклор в музиката си. Свиренето им - изключително музикантско и дълбоко във фюжъна - бе приятен полъх след редицата разочарования, които случайно уловихме на Fusion Stage по-рано.
След края на концерта им се запътихме с бърза крачка към втората част на сета на Pendulum, които вече бяха поизпотили тълпата с мощeн бас, бърз ритъм, режещи скречове и шумни метъл китари. Както винаги, нямаха слабо място, заради което и нямаше свободно пространство по цялото продължение на поляната пред основната сцена.
След тях, а както се разбра по-късно - след края на Световното - най-накрая дочакахме големите хедлайнери на последната вечер - Faith No More.
Faith No More
Ще си спестя излишните хвалебствия, които вече са изсипани покрай концертa на Spirit of Burgas на прясно събралата се отново банда.
Ще спомена само изпълнението на Evidence на испански в чест на новия световен шампион, екстремния стейдждайвинг и катеренето по крановете на Майк, пеенето на сръбски народни песни, танцуването на хоро с местни девойчета и скандирането на "ракия" и "шльокавица".
След края не си и помисляхме да мръднем от местата си, защото на сцената със светлинно и звуково шоу започна сетът на The Chemical Brothers.
The Chemical Brothers
Странно беше, че изключително малка част от фестивалната публика заряза извоюваните с много бутане места въпреки тоталната промяна на стила.
Танцувален, хитов, едновременно класически и новаторски - със сета си групата доказа как си е осигурила място сред легендите в електронната музика. Чухме всичките им хитове начело с култовите Hey Girl, Hey Boy, Block Rockin´ Beats, Galvanize и Star Guitar.
След тях напред до сутринта продължиха британците от Foreign Beggars, но ние смело потеглихме назад към истинския си живот.
Това беше Exit 2010. Догодина - пак.
