И тази година представянето ни на "Евровизия" даде повод за доста коментари.
След официалното завършване на конкурса и публикуването на крайното класиране се оказва, че Миро и "Ангел си ти" са събрали едва 19 точки, достатъчни единствено за 15-то място от общо 17 в подреждането. Сравнението с провала от миналата година - 16-то място от общо 18 за Краси Аврамов и Illusion е неизбежно - за втори пореден път можем да окачествим изявата ни в конкурса като "абсолютна излагация", поне от статистическа гледна точка.
Естествено, типично по български, веднага надигнахме ропот срещу Миро, срещу представянето му в Осло и дори стигнахме до крайното мнение, че въобще няма смисъл през идната година да пращаме българска песен в конкурса, за да не развалим съвсем доскоро добрите впечатления - от петото място на Елица и Стунджи с "Вода" през 2007г., до 12-то на Deep Zone и Балтазар през 2008 г.
Без да съм пръв фен на Миро и Ангелите, да отричам безбройните минуси на организацията на родната "Евровизия" през годините, допуснали доста странни като качества индивиди в конкурса, предпочитам да поддържам един друг фактор.
"Евровизия" винаги е била разделена на "малки" и "големи". Геополитическият фактор в конкурса е такъв, че тези, които осигуряват финансите, винаги са на преден план. Германия, Великобритания, Франция и Испания - те плащат основната част от сметката, а ние сме тези, които чинно рецитират "който плаща, той поръчва музиката".
Единственото, което можем да направим в този случай е да започнем да гласуваме на принципа "кой с когото си пие ракията" и да се надяваме, че "малките" ще подлеем вода на баровците с мотото "обединението прави силата". А не е ли и точно така?!
Кой за кого гласува?! Русия за Грузия, Беларус за Украйна и Русия, Кипър за Гърция, Гърция за Кипър, Молдова за Румъния, Румъния за Молдова и т.н. Източна Европа се обединява срещу Западна и обратното, следвайки чинно политическите си пристрастия, без въобще някой да си прави труда поне да изслуша песента, за която дава вота си.
В този смисъл къде е нашето "лоби"?! Получихме точки от Tурция, Великобритания, Кипър и Украйна, като вотът на англичаните си бе чиста проява на съжаление към липсата на какъвто и да е авторитет в конкурса.
Tук някой вероятно ще зададе въпроса "А Александър Рибак с какво спечели миналата година?". Да, той наистина представяше Норвегия, но е родом от Беларус и изпълни песента на английски. Дори и само поддръжката на скандинавските и прибалтийските републики е достатъчна за едно доста солидно лоби.
Завръщайки се към тазгодишното издание на конкурса, безспорни почитания към сладката Лена и нейния "Сателит", но имаше поне три песни, които бяха по-достойни за победител в надпреварата. Например Сафура от Азербайджан, която остана едва на пето място. Поради тази причина, конкурсът си тече по традиционен ред, класирането - също, а ние със съжаление ще установяваме как във всяко следващо издание ни липсват все повече изпълнители като Руслана, Елена Папаризу или дори Елена и Стунджи.
Вместо това ще гледаме все повече шоу, по-малко качествена музика и ще се надяваме някой ден "Евровизия" действително да заприлича на истинско състезание, наслада за меломаните. А що се отнася до следващото ни участие на "Евровизия", не очаквайте чудеса. Всяка жаба да си знае гьола, особено ако друг поддържа езерото.
И за да не бъда обвинен в пристрастия, ще си призная, че не харесвам въобще "Ангел си ти" на Миро. Парчето е с класи под "Губя контрол, когато", но изпълнението и хореографията му в Осло бяха на ниво. 15-то място не е реално, не само защото попаднахме в по-силния полуфинал, а и защото конкурсът се диктува от съвсем други правила.
П.П: Ако ли не, дайте да пращаме Азис и да им покажем на тия що е това "български попфолк" и има ли той почва у нас в днешно време...
Автор: Митко Попов, [email protected]
