Когато влизах в киното да гледам Everest (Еверест) на Балтазар Кормакур не съм предполагал, че ще ми се доплаче. Толкова драматична е историята за трагедията на Еверест от 1996 г. История, в която смели мъже се изправят срещу природна сила, която е далеч над възможностите на когото и да било. Но да не започваме от главата за краката…
За какво разказва сюжетът на филма? През 1993 г. алпинистът Роб Хол започва да организира туристически изкачвания на Еверест със своята компания Adventure Consultants. В пряка конкуренция му застава друг любител - Скот Фишър и неговата компания Mountain Madness.
Три години по-късно, двамата поемат на изключително трудна мисия, която ще остане като една от най-трагичните в историята на Еверест.
Още с началото на филма Кормакур задава тона на филма с представянето на героите. Всеки от тях е запознат с публиката и изглежда сякаш никой няма да получи своя хепиенд, така популярен в Холивуд.
Всъщност това е най-силната черта на Everest - продукцията не се стреми към изпълняване желанията на публиката, а към достоверност.
Въпреки че на пръв поглед приключенската драма побира в сюжета си едно пътуване от точка А до точка Б и отново до точка А, филмът не доскучава нито за момент. Което не се получава на всички 2+ часа дълги истории.
Макар Everest да загатва за един главен герой в началото си - Роб Хол, всъщност това е история за екипна работа, за това как хората са готови да си помагат един на друг, дори в нечовешките условия, в които се намират героите.
Говорейки за ансамбъла, който е събрал режисьорът, трябва да се отбележат талантите, за които говорим - Джейсън Кларк, Джейк Джиленхол, Джош Бролин, Робин Райт, Кийра Найтли, Джон Хоукс, Емили Уотсън. Дори Сам Уъртингтън е тук без да дразни или да стои неадекватно на фона на останалите.
Единственото, за което един фен може да съжалява, е недостатъчното развитие на героя на Джиленхол. Американецът е един от най-фантастичните и обаятелни актьори в Холивуд днес, а ролята му далеч не отговаря на тази на персонажа му Скот Фишър в истинските събития.
Това камъче обаче, не е достатъчно да спъне каруцата, както се казва. Всички са страхотни и химията помежду им е на ниво, дори по-високо, отколкото очаквате (филми с прекалено "звездни" актьорски състави имат традицията да не се представят толкова добре…).
Няма как да не отбележа, че визуално Everest e брилянтен. Употребата на 3D е напълно оправдана - нещо, което не виждаме особено често напоследък.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
Всичко на всичко, Everest не е най-добрият филм тази година и това е окей. Защото той е "просто" много добър филм. Имаме нужда и от такива от време на време.
Такъв, който ще помним и ще гледаме веднъж или два пъти в годината.Когато ни се домечтае за екстремни преживявания, а не можем да си ги позволим. Или когато изкачванията на рекордни височини ни се струват адски яки само от екрана. Защото Еверест не прощава. Дори най-силните и най-опитните - той е над-всички!
