Жанр: Стратегия
Издател: Paradox Interactive
Ицзисквания: P 1.9 GHz, 412 RAM
Брой CD : 1
Платформа: PC
Мултиплеър: да
Hardcore, hardcore – always hardcore!
Paradox Interactive спечелиха име на "the best" в създаването на тъй наречените хард стратегии. За тези, които не са се омагьосали (като мен) със заглавия като "Hearts of Iron", ще поясня – този жанр не е за хора със слаби нерви. Една класическа "turn based strategy" ви дава от всичко по малко (Sid Meier’s Civilization) или пък огромно разнообразие в ограниченията на един свят с вечните си правила ("Heroes of Might&Magic"). "Europa Universalis III" до такава степен ще ви налее с илюзията, че всичко е тук и сега и във вашите ръце на владетел, че неусетно ще загубите представа къде и кога сте. Абе какво ви обяснявам, маестро – екшън!
За имперския жезъл във войнишката раница...
Всичко има начало – в случая началото е лето 1453, падането на Константинопол под османска власт. Краят е 1789 година – избухването на френската революция. Имаме един огромен и все още неоткрит свят (близо 2000 отделни територии), бушуваща от войни Европа (250 фракции) и далечни земи, които само си чакат колонизацията (няма да чакат дълго). В този исторически кошмар се очаква да поемете юздите на държавата (Руското царство, Османската империя, Френското кралство – днес са на промоция). В този сюблимен момент пред вас ще започне да се разкрива красотата на ЕU3 както и на "хард" жанра.
"Don’t panic!"
Лесно е да се каже, но аз изпаднах в потрес от възможностите и размерите на играта. Не става на въпрос само за разстояния от хиляди километри – веднъж застанали на шефското място, разбирате колко сложно е да управляваш една държава. Даже за една малка сладка погранична войничка, (Френското кралство срещу миниатюрното Милано през 1500 година например) ще трябва да си понапънете умствения багаж.
Няма да намерите плеяда от юнити, всичко се върши от пехотата, конницата и артилерията (и флота, разбира се). Това не пречи обаче да ви се стъжни, щом веднъж асемблирате армия и атакувате. Първо – една война, просто за идеята, без определена причина (чуждо нашествие например), ще предизвика народното недоволство ("Да бе, няма да му умирам аз на краля за кефа!"). Къде ще ударите има огромно значение, дали врагът се е окопал на поляна или в планински масив. Ами нали трябва да ядат тия хора, трябват муниции, продоволствия – имате ли добри снабдителни линии? Дали някой съсед няма да си хареса момента да си крадне от вашите земи? И това е само войната.
Светът не стои на едно място, държавата се развива – икономика, пари, технически открития, бунтове, интриги... Трябва да мислите с няколко хода напред в имперския калабалък. Малко отклонение – EU3 не е походова, всичко се случва в "реално" време с условието, че имате възможност да ускорявате, забавяте и спирате когато е необходимо... Та, както казах – освен злобдневие ще трябва да решавате проблеми от огромно стратегическо естество. Как да разширите властта си? Дали да сключите династичен брак? Дали да "натиснете" непосредствените си съседи и да станете "първи на село" (тоест регионална сила на континента) или да обърнете взор към Новия свят...
"Земя на хоризонта! А, не, грешка - това било кубето на лоцмана!"
Ех, цяла статия бих могъл да напиша само за тия пусти географски открития. Коварните диваци в джунглите на Южна Америка, морските сражения с другите европейски сили, надпреварата в Азия... Е, да колонизираш може да е трудоемко и неблагодарно занимание. Огромни усилия струва превозът на заселници от единия бряг на Атлантика до другия, от Лисабон до Куба например. Факторът "лоши индианци, бунтове, пирати..." може доста да вгорчи живота на европейския монарх. Да направиш рентабилна една колония до такава степен, че да си изплати мъките и да има нещо в повече, си е зор. Лесно няма, а като тръгнахме да си говорим за фактори...
"Покажи ми приятелите си, за да ти кажа кой си"
Е, ние приятели в политиката си нямаме, така че най-близкото до дружка е нашият "съветник" (или министър ако искате). Както в Съветския съюз никой с никого не се есъветвал, тук няма да получите "помощ от приятел". Вашите министри - изявени представители на епохата си – дето ви мъчеха с тях по история в даскало, ви дават бонуси – военни, индустриални, дипломатически.
Истината е, че е лесно човек да се удави в морето от информация, с която залива играта. Тенденцията "А, у, какво стана, защо стана, леле забравих..." мен лично ме гонеше през цялото време. Но не е ли така и с истинския владетел? Изкуството да управляваш е именно в това - да отсееш важното, голямото, да рискуваш да сгафиш... Е, и в бруталния смисъл на думата "империя" – да си пръв и с повече в правилното време. За една игра с по-скоро стилизирана графика и доста "статистически" геймплей "Europa Universalis III", предлага незабравими часове на наслада, славно минало и бляскаво бъдеще.
Официален сайт: www.eropauniversalis3.com
