За книгата
Колко пъти казвате „да“, без да му мислите много? Колко често се съгласявате само за да угодите някому? Или по навик? Чувствате ли се свръхзаети, но непродуктивни? Следвате ли чужди приоритети, оставяйки нереализиран собствения си потенциал?
Едва когато спрете да се опитвате да свършите всичко, да казвате „да“ на всеки и да се пилеете в дреболии, ще бъдете в състояние да осъществите истински важните неща. Есенциализмът не е в това да вършим повече неща за по-малко време, а да вършим правилните неща.
Есенциализмът не е стратегия за управление на времето или техника за повече продуктивност, а систематична дисциплина, която ще ни позволи да разпознаем същественото от несъщественото, важното от маловажното. Най-ценното, с което разполагаме на този свят, са времето и енергията ни. Само дисциплинираното преследване на простотата може да ни помогне да си отговорим на въпроса: в правилните дейности ли инвестираме време и усилия? Есенциализмът не е да добавим още нещо към вече препълнения си график, а да правим по-малко неща, но по-добре.
Тази книга крие ключа към разрешаването на една от най-големите загадки в живота: как да правим по-малко, но да постигаме повече? Навременно четиво за онези, които се чувстват претоварени от работа – или иначе казано, за всеки от нас. Тя промени начина, по който определям собствените си приоритети.
Адам Грант, автор на бестселъра „Помисли пак“
За автора
Грег Макюън е лектор, автор на бестселъри, както и водещ на популярен подкаст. Публикува в „Ню Йорк Таймс“, „Фаст Къмпани“, „Форчън“, „Хъф Пост“, „Политико“ и „Инк.“ Също така е сред най-популярните блогъри за „ЛинкдИн“. Давал е интервюта за „Ен Пи Ар“, „Ен Би Си“, „Фокс“ и е бил гост при Стив Харви. Грег е млад глобален лидер за Световния икономически форум. Родом от Лондон, днес той живее в Калифорния със своята съпруга Ана и четирите им деца.
Откъс
Отзиви за книгата „Есенциализъм“
Предприемачите успяват, когато казват „да“ на правилния проект в точното време по уместния начин. За да могат да правят това, те трябва да умеят да казват „не“ на всички други свои идеи. „Есенциализъм“ предлага кратки и въздействащи съвети как да определите за какво ви е грижа най-много и как да влагате енергията си по начин, който в крайна сметка ще ви отведе до най-голямото ви постижение.
Рийд Хофман, съосновател и председател на „ЛинкдИн“ и автор на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Вие като стартъп“
Тази книга крие ключа към разрешаването на една от най-големите загадки в живота. Как да правим по-малко, но да постигаме повече? Навременно четиво за онези, които се чувстват претоварени от работа – или иначе казано, за всеки. Тя промени начина, по който мисля за собствените ми приоритети. Ако повече лидери прегърнат тези принципи, животът ни и работата ни ще носят по-малко стрес и ще бъдат по-продуктивни. Затова оставете всичко, което правите в момента, и я прочетете.
Адам Грант, професор и автор на бестселъра „Дай и вземи“
Добрият проект ни отвежда отвъд сложното, маловажното и объркващото към простото, ясното и смисленото. Това важи както за живота, така и за всеки един продукт. С книгата си Грег Маккюън ни предоставя безценен пътеводител.
Тим Браун, изпълнителен директор на „IDEO“
„Усещате ли го и вие?“ Неумолимият натиск да опитате всички приятни страни на живота? Да направите всички „правилни“ неща? Истината е, че така няма да стигнете доникъде. Застрашени сте да се разпилеете между толкова много задачи, че да не можете да дадете най-доброто от себе си. Грег Маккюън вярва, че отговорът се крие в изкуството да сведем живота до неговата същност. Той не може да ви каже каква е същността на всеки живот, но може да ви помогне да намерите смисъла във вашия.
Даниъл Пинк, автор на „Да продаваш е човешко“ и „Мотивацията“
Като заклет максималист, който винаги иска да направи всичко, тази книга ме предизвика и подобри живота ми. Ако искате да работите по-добре, а не просто по-малко, и вие трябва да я прочетете.
Крис Гилбо, автор на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Стартъп за 100 долара“
Есенциалистът
Мъдростта се състои в премахване на всичко от живота ни, което не е от същностно значение.
Лин Ютан
Сам Елиът е талантлив изпълнителен директор от Силициевата долина, чиято компания е погълната от по-голяма, бюрократизирана корпорация. Скоро Сам осъзнава, че носи твърде много дини под една мишница. Той се отнася сериозно и отговорно към новата си роля и затова, без много да му мисли, приема всички изисквания и молби, отправени към него. Но в усилието си да угоди на всички и да изпълни задачите си дните му се превръщат в безкрайна поредица от срещи и конферентни разговори. Нивата на стрес скачат, а качеството на свършеното стремглаво пада. Все повече му се струва, че се специализира в дребни и маловажни дейности. Това прави работата му неудовлетворителна за самия него и фрустрираща за онези, на които толкова се старае да се хареса.
Докато все още Сам се чуди как да овладее ситуацията, компанията му предлага да сключи договор за ранно пенсиониране. Той обаче е в началото на петдесетте и все още не иска да предприеме подобна стъпка. Наред с това обмисля да стартира собствен консултантски бизнес или да продава услугите си на настоящия си работодател като консултант. Но нито един от тези варианти не му изглежда достатъчно привлекателен. Затова решава да се посъветва с бизнес ментор, който му дава изненадващ съвет: „Остани на работа, но прави само онова, което би правил като консултант, и нищо повече. И не казвай на никого.“ С други думи, той препоръчвал Сам да прави единствено нещата, които той самият счита за важни, и да игнорира всичко друго, което се изисква от него.
Той последвал съвета му! Всеки ден се стремял да елиминира несъщественото. Започнал да отказва задачи.
Първоначално бил уклончив. Преценявал исканията, отправени към него, по скромни критерии – „Мога ли наистина да изпълня това за времето и ресурсите, с които разполагам?“. Ако отговорът бил „не“, Сам отказвал. С радост открил, че макар хората първоначално да изглеждали леко недоволни, в същото време уважавали честността му.
Обнадежден от малките си победи, той се одързостил. Станал по-взискателен – сега преценявал исканията така: „Това ли е най-важното, на което трябва да посветя времето си и ресурсите си в момента?“
Ако отговорът не бил категорично положителен, той отказвал. И отново, за негово удовлетворение, видял, че макар колегите му да изглеждали разочаровани първоначално, всъщност започвали да го уважават все повече, а не все по-малко.
Събрал още повече кураж, той започнал да прилага тези критерии за подбор към всичко. Преди това винаги доброволно поемал презентации и срещи, които изскачали в последния момент, а сега намирал начини да ги отклонява. Преди винаги бил първият, който отговарял на общите електронни писма, но сега изчаквал другите да го изпреварят. Спрял да участва в конферентни разговори, за които нямал време и интерес. Отказал се от информационния седмичен бюлетин, защото всъщност нямал нужда от тази информация. Спрял да посещава и срещите в календара си, ако нямал непосредствен принос към обсъжданата тема. Сам ми обясни: „Това, че съм поканен, вече не ми изглежда като достатъчна причина да присъствам.“
Първоначално му се струвало, че действа егоистично. Но благодарение на селективния подход той си спечелил пространство, в което намирал повече свобода за истинска креативност. Вече можел да съсредоточи усилията си само върху един проект, да го планира задълбочено, да прогнозира препятствията и да търси начини да ги премахне. Вместо да се натяга, за да свърши всичко, сега можел да прави само онова, което трябва. Новата му страст да прави само необходимото – и да елиминира всичко останало – повишило качеството на работата му. Вместо да прави само стъпчица напред в безброй посоки, Сам започнал да натрупва огромна инерция, насочена към осъществяване на нещата, които били наистина ключови.
Тази стратегия той прилагал няколко месеца. Очевидно било, че не само е върнал под свой контрол времето, което прекарва в офиса, но и разполагал с повече време вкъщи. Сам сподели: „Върнах семейния си живот! Можех да се прибера рано.“ Сега вместо да робува на мобилния си телефон, просто го изключва. Посещава фитнес зала и може да си позволи да излезе на вечеря със съпругата си.
За негова огромна изненада експериментът му не довел до никакви отрицателни последици. Шефът му не го порицал. Колегите му не били разочаровани. Тъкмо обратното; тъй като вече работел само по проекти, които били важни за него и на практика много значими за компанията, всички започнали да уважават и ценят работата му повече от всякога. Сам отново усетил удовлетворение от професията си. Оценките за ефективността му започнали да се повишават. В този период получил един от най-големите бонуси за цялата си кариера!
Тук можем да видим основния принцип на есенциализма: едва когато позволите на самите себе си да спрете да опитвате да свършите всичко, да казвате „да“ на всеки, ще бъдете в състояние да допринесете най-много за осъществяването на онова, което има истинско значение.
А вие? Колко пъти казахте „да“, без да мислите много? Колко пъти сте съжалявали, че сте се захванали с някаква задача, и сте се питали: „Защо, за бога, ми беше това?“ Колко често се съгласявате, само и само да угодите някому? Или за да избегнете неприятности? Или защото това е станал отговорът ви по подразбиране?
Позволете ми да ви попитам: Струвало ли ви се е, че носите твърде много дини под една мишница? Чувствали ли сте се едновременно претрупани от задачи и подценени по отношение на истинските ви възможности? Усещали ли сте, че се специализирате само в дребни и маловажни дейности? Били ли сте свръхзаети, но непродуктивни? Все едно да нямате миг покой, но никога да не стигате доникъде?
Ако поне на един въпрос можете да отговорите утвърдително, спасението ви е единствено ако поемете по пътя на есенциалиста.
Пътят на есенциалиста
Дитер Рамс е главен дизайнер към „Браун“ в продължение на много години. Той се ръководи от идеята, че почти всичко е шум, и вярва, че много малко неща са от същностно значение. Работата му е да филтрира през пелената на шума, докато стигне до същността. Например, когато е бил двайсет и четири годишен служител в компанията, помолил да участва в изработването на грамофон. Правилото тогава било плочата да е скрита под солиден дървен капак или дори целият уред да е вграден в някаква мебел.
Книгата "Есенциализъм" от Грег Маккюън, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
