Eminem е нещо като Джими Хендрикс в хип-хопа, най-малкото заради начина, по който се появи от нищото, в стил, където расовите предразсъдъци са фактор, като доказа себе си по най-ефектния начин – просто спечели всичко възможно.
Eminem не само показа, че белите могат да скачат, ами направо, че могат да скачат за рекорди и то в орбитата на големите рапиращи усти на щатския хип-хоп, които обикновено отстрелват в такт и рима нежеланите гости и туристите от своята територия.
Предишният опит за пробив на бяло момче в американския хип-хоп (без да броим феноменалната нюйоркска формация Beastie Boys) беше комичният напън на Vanilla Ice, който успя да влезе в рап жаргона като хип-хоп фигурант, който в момента пласира колела.
Така че в началото пред Eminem имаше едновременно тежка и лесна задача. Лесната бе свързана с това, че не е трудно да надминеш опитите на Vanilla Ice. Трудната бе, че трябва да имаш уста като револвер, за да излезеш от калта на 8-мата миля в Детройт, където мизерията не прави разлика между бели и черни.
В множество рап батъли Маршал Медърс (Marshall Mathers) претърпява метаморфозата си в перхидроленото си, остроумно, порядъчно налудничаво алтер его – Slim Shady, който се клатушка на ръба на мизерията, в постоянен скандал с пияната си майка и бременната си приятелка Ким.
Историята на голяма част от американците, които остават под американската мечта, се превръща в безспирен извор на рими, които са забелязани от легендарния изпълнител и продуцент Dr. Dre.
Лека-полека римата на живота, проблемите, решенията, сцената, алкохолът, наркотиците, детето му, дори опитът за самоубийство, улиците, агресивното въображение - всичко е засмукано от индустрията, защото Eminem се разкрива напълно в лириките си.
Slim Shady се превръща в герой от комикс, момчето с рапа, който не знае къде да спре и точно това е извратената му цел. Eminem е циничен, сатиричен, клинично лиричен.
След големия пробив с The Slim Shady LP (1999) и последвалия го – The Marshall Mathers LP (2000), Eminem се превръща в ходеща сензация и дори намира сили да се ожени за майката на детето си – Ким.
През останалото време момчето от Детройт записва дяволски рими по всяко време на денонощието на сметката на многолюдната банда D12, а дуетът му с колегата Royce da 5'9", засекретен като Bad Meets Evil, добавя плюсове към биографията му и една страшна песен за "Страшен филм 1" (Scary Movie 1). Сътрудничеството продължава и днес.
В следващите 10 години, вече известен и позабогатял, Eminem прави успешен след успешен албум, трупа дивиденти в хип-хоп братството, като не остава жив рапър, с когото да не e направил песен, и предизвиква вълна от недоволство срещу себе си, заради хапливите си нападки срещу половината свят.
През 2001 г. Eminem изигра мизерната част от живота си във филма 8 Mile и се превърна в първия рапър, спечелил "Оскар" за песен, след като изреди в рими битието си в парчето Loose Yourself от саундтрака към филма.
След това, без да изпуска темпото в Mosh от албума Encore (2004), не пропусна да напсува Джордж Буш заради американската външна/ вътрешна политика и дори бе обвинен в заплаха към президента, заради парчето We As Americans.
С времето облаците над белия рапър се трупат, по медиите се появяват слухове за автомобилна катастрофа и визити в рехабилитационна клиника за наркотици.
Още през 2000 г. е арестуван, защото размахва пистолет на улицата, на следващия ден напада някакъв тип, който целува жена му, и пак е зад решетките.
По-късно продължава серията в съда, след като френски композитор постига извънсъдебно споразумение за правата на песента Kill You; чрез адвокатите си се среща и с чичо и леля си, както и с майка си, а накрая го сполетява и една година пробация плюс общественополезен труд за притежание на оръжие.
С времето лекарствата с предписание отнемат от времето за творчество, жена му Ким се връща на сцената, за да слезе отново и пак да се завърне, като всичко това минава през ръцете на скъпоплатени адвокати, а за капак – неговият човек Proof е застрелян нелепо пред някакъв клуб през 2006 г.
В крайна сметка презареждането на Eminem от преработени негативни емоции не изневерява и този път той се завръща, набирайки сила с албумите Relapse (2009) и Recovery (2010), без проблеми за колаборация с представители на следващата вълна в R'n'B и хип-хоп музиката, чист пред себе си и пред закона.
