В деня, в който Survivor: Експедиция Робинзон приключи, a Георги Костадинов спечели 250 000 лева в злато бе обявен началото на кастинга за следващия сезон.
Потърсихме подробности от кухнята на продукцията за перипетиите и трудностите, през които е минал екипа на предаването по време на снимките. Открихме отговорите на въпросите си от Емил Спахийски - сценарист и репортер на терен на предаването, оцелял почти два месеца на Карибите, бивш главен редактор на мъжкото списание FHM, носител на наградата "Черноризец Храбър" за публицистика за 2006..: Здравей, Емо - представи се на нашите читатели с няколко думи?
Емил Спахийски: Ами представям се: Емо! Извън името имам много шантава история зад гърба си, от което се гордея. Факт е, че първата ми работа е техник-винар, а втората бояджия на блокове – алпинистки глупости... Обучавали са ме като десантчик и диверсант, което не ме прави лош човек, но така или иначе се наложи да служа в армията близо 7 години. Бил съм командир на разузнавателна рота в най-шибаното поделение на света - Харманли. Иначе си мечтаех от малък да съм журналист, но нямаше как.
Като дойде демокрацията реших, че трябва да си преследвам мечтите и така или иначе журналистиката не се оказа чак толкова сложна професия. Почнах като спортен журналист, след това – криминален в „24 часа”. Занимавахме се с простотии от сорта на колко метра е отхвръкнал крака на луда жена, блъсната на Цариградско шосе или при някаква кланица, дали веднага пияниците са умрели или са се мъчили.
.:От главен редактор на FHM до сценарист на нa Survivor - какво те накара да вземеш това решение?
ЕС: Обичам да сменям водата на рибките много често. В един момент бях минал през всичко в журналистиката – политика, войни... В един момент ми беше писнало от всички негативни неща случващи се около мен и се прехвърлих на другия край на журналистиката - списанията. Направихме с едни приятели легендарното сп. "За мен", което се прочу повече с дела, отколкото с име – издатели. Само ще кажа, че в деня, в който го закриха, се получи новината, че печели снимка на годината за света от най-престижното списание „Фото”. После списанията ми станаха като хоби – вече шесто списание правя.
Снимка: Survivor
Важното е друго. Човек никога не трябва да спира да се развива, а това което винаги ме е вълнувало са сценариите и затова, когато се отвори тази прекрасна възможност да съм сценарист в „Сървайвър”, дори и не помислих повече от една секунда. Рискувах и зарязах абсолютно всичко и заминах. Винаги ще съм благодарен на Евтим Милошев, който ме покани на най-великото ми пътешествие в живота. Но, до другия „Сървайвър” има време и сега пак се върнах към списанията - консултант съм на "Мадам Фигаро", започвам един нов проект и отделно си оставам във вестник "Сега" като политически коментатор – единственият независим вестник у нас.
.: Каква е задачата на сценариста на Survivor Мисия Робинзон?
ЕС: О, това е къртовска работа – колегите ми изписаха хиляди страници текстове. Но аз не бях само сценарист, а и Field Producer, длъжност която ние наричаме репортер. Тя включва всичко, свързано около събитията, нужни за създаването на истории. Survivor e най-тежкият формат за правене в света - изключително трудно и рисково начинание. Всичко се случва на хиляди километри от родината, което допълнително усложнява работата. Атмосферните условия допринасят за тежките моменти. Освен участниците и една част от екипа сдава багажа в края на предаването.
Работехме в няколко екипа. Екипът от сценаристи, начело с главния редактор Иван Спасов прави всичко, което е свързано с идеята на формата – игри, сюжети, кастинг, истории... Избира какви клопки да се направят за участниците, за да се получи интригата.
Екипите, които работеха на терен са съставени от репортер, оператор и звукар. През деня към всяко племе има прикрепени два екипа, а през нощта остава един – дежурен. Те записват суровия материал и след това описват какво се е случило на острова през този ден. На базата на тези разкази сценаристите правят историите. Това правехме ние - създавахме историите, които се случват, но някой трябва да види.
Ураганът Дийн, затишие преди буря. Снимка: Survivor
Цялата задача на Survivor, извън съревнованията, които са интересни сами по себе си разбира се, е да се предизвикат взаимоотношения, които да създадат усещане за реалити. Този формат е като сериал от типа на Lost. За това най-важното нещо е кастингът. На него трябва да се избират героите, така че между тях да се породят взаимоотношения и реакции, които да предизвикат конфликтни ситуации, конфликтни в смисъла на взаимоотношения, а не на скандали. Затова винаги се избират типажи, които ще влязат в различни роли - лошото момче, бащата на племето и т. н.
В този Survivor продуцентите и главният редактор решиха да направят нещо много смело, което до сега не се е получавало в другите издания на Survivor-и. Племената сами избраха членовете си. Шанс беше, че имахме близначките, които да го направят и се получи нещо много добро.
.: Лесно ли беше за екипа зад кадър да оцелее?
ЕС: Беше доста тежко. Аз изкарах един месец на Острова на мъртвеца, през ден разбира се. Но първото и последното ми дежурство бяха по 48 часа. Проблемите там са много. Постоянно се сблъсквахме с насекомите, змиите, тарантулите, тежкия климат, влагата, постоянното напрежение, бурите, дъждовете, гръмотевиците, паразитите.
Ако трябва да бъдем честни, змиите не са чак толкова опасни. Най-голямата опасност, която ме сполетя е, че буквално щеше да ме убие един кокосов орех. Много силно пострадах и от едни карибски паразити, на които много им се радваха тук в инфекциозна болница. Бяха от тези, които минават през кожата, проникват в тялото и се настаняват в корема и ако не ги убиеш навреме, те убиват, като ти изяждат черния дроб... примерно.
"Всичко, което човек може да види и да си представи като романтично." Снимка: Survivor
В това отношение най-много пострада оператора Владо Сирийски, който го ухапа нещо по пръста, снесе ларва вътре, която се разви като червей и тръгна нагоре по тялото. Абсолютно като в „Видове”....
.: Имаше ли "жертви" сред участниците?
ЕС: Най-големият проблем бяха откритите рани. Поради влагата всичко много трудно зараства. Георги Костадинов беше на път да отпадне от играта. Бяха му се подули лимфните възли по цялото тяло - включително по слабините и крака.
.: Разпъването на кръст е едно от най-клишираните и в същото време едно от най-обичаните мъчения от ерата на Христос до днес, откъде черпехте идеите си за изпитанията, на които подлагахте участниците?
ЕС: Има два типа разпятие, ние използвахме този, който е стилизиран в църквата, както викат мутрите - гимнастикът. Това е адски тежко мъчение, особено ако има карибско слънце и влага - човек много трудно издържа. Интересното беше, че снимахме съвместно с израелската продукция. Едни и същи игри и декори са използват от нас и от тях, като те снимат сутринта а ние следобед или обратното. Та те се отказаха, (не)знайно защо точно от тази игра с разпятието. Спомени от преди 2000 години.
Снимка: Survivor
.: Докато течеше играта с кръстовете имаше едно кимване от страна на Георги Костадинов към Бъч, което бе пропуснато от "разказвача" на предаването. Имаше ли уговорка между тях двамата?
ЕС: Да Жоро и Бъч действаха в комбина. През цялото време Бъч си мислеше, че е победил играта, че контролира дори екипите и може да прави каквото си поиска. За това, когато Дренски се върна от Острова на мъртвеца в основната игра Бъч, заедно с Георги Костадинов направо се побъркаха от яд. Всичките им планове отиваха по дяволите. Те се втурнаха още на първият полуфинал да изгонят Дренски и успяха, но за сметка на това подариха без да се усетят победата на Светла.
На втория полуфинал Бъч каза на водещият Владо Карамозов: "Ееех Владо, майката ми еб**те! Аз си мислех, че контролирам всичко но с този остров на мъртвеца ли е, на какво е направо ми разказахте играта!".
.: Как измисляте игрите?
ЕС: По принцип всички продукции на Survivor използват обща база с данни за игрите. В нея се записват всички идеи и реализирани проекти. Когато се заснима нова продукция може да се черпят идеи от нея. Според участниците в дадена игра и по желание на продуцентите и сценаристите могат да се правят промени.
.: Кой беше най-гадният момент на острова за теб и за екипа?
ЕС: Може би последният полуфинал, защото тогава мина урагана Дийн. Израелската продукция закъсня със снимките, за нас остана много малко време и точно тогава ни удари урагана. Постоянно бях мокър. А същата лодка, която доведе Жоро Дренски се взриви десет минути след като заснехме слизането му. Хората от екипа висяха един час във водата, докато ги спасят. Слава богу нямаше жертви. След като пък ни остави на мястото, където се проведе полуфинала, втората лодка също потъна. Това беше един от най-тежките моменти.
Снимка: Survivor
.: А кой беше най-приятният от престоя ви там?
ЕС: Празнувахме рожденият ден на една приятелка на най-красивият остров в света - познат като Bacardi Island. Твърдят, че на него Джордж Клуни снима рекламата на Martini, но не е така. Просто е изключително място – красиво, екзотично, райско. Изглежда точно като в рекламния спот - бял пясък, дълбока зелена вода, с много красиви неща - морски звезди, делфини. Всичко което човек може да види и да помисли, че е романтично.
.: След като си минал през всички препятствия и трудности би ли се завърнал на острова за следващ сезон?
ЕС: Без да се замисля!
.: Кой беше личният ти фаворит от участниците?
ЕС: Избягвам да фаворизирам, защото всеки един от участниците заслужаваше да спечели. И Финдо и Агонцев - той ми е любимецът. На Дренски трябва паметник да му сложат на Острова на мъртвеца, заради нещата които понесе като тежест и като условия – никой не можеше да си ги представи. Останалите, които идваха там се отчайваха от условията и за това губеха.
Снимка: Survivor
.: Някой съжаляваше ли, че се е отказал от играта?
ЕС: Финдо съжаляваше след това, че не остана на Острова на мъртвеца, защото имаше много големи шансове да отстрани Жоро Дренски, а след това спокойно можеше да се добере до финала.
.: На финала на Survivor бе обявено началото на кастинга за третия сезон. Какво можем да очакваме от него?
ЕС: Имаме много повече време за подготовка и ще мислим над детайлите, за да направим Survivor съвършеното предаване. Очаквам, че зрителите и участниците ще останат много изненадани. 
"Изключително място – красиво, екзотично, райско". Снимка: Survivor
.: Какви са бъдещите ти планове. Как ще комбинираш вестниците, списанията и Survivor?
ЕС: Със сигурност оставам във вестник "Сега", като политически коментатор, защото това е нещо, което ми носи голямо удоволствие. Дай Боже през пролетта ще започнем ново списание. Отдавна имам мечтата да направя филмов сценарий и ще работя в тази посока.
За Avtora.com интервюто взе Георги Панайотов
