Съществува една популярна поговорка, която гласи: "В живота има три неизбежни неща - смъртта, данъците и...", като последното винаги е избор на този, който е решил да я каже. Когато животът ти е пряко свързан с музиката, това трето неизбежно нещо е слушането на първия албум на Ramones.
Когато излиза през 1976 година, дебютът на групата е посрещнат със смесени чувства от критиката. Тогава все още никой не е предполагал за влиянието, което тези 14 песни ще окажат върху толкова много поколения не само музиканти, но и артисти и писатели.
Когато се събират две години преди издаването на албума, Джефри Хайман, Джон Къмингс, Дъглас Колвин и Томас Ерделай приемат да носят фамилията Рамоун. Идеята е на Джефри, който я заема от ранен псевдоним на Пол Макартни от The Beatles. Освен това младежите приемат и други псевдоними - съответно Джоу, Джони, Дий Дий и Томи.
Първите им стъпки на сцената са на място, което набира все повече популярност в Ню Йорк - клуб CBGB, собственост на Хили Кристал. Първоначалната идея е била заведението да бъде арена за кънтри, блуграс и блус музика (CBGB е съкратено от Country, Bluegrass & Blues), но вместо това става родилно отделение за пънк рока.
По същото време в средата на 70-те изгряват звездите и на други групи като Blondie, Television и The Talking Heads. Няма спор, че със сексапилна блондинка за певица като Деби Хари именно Blondie достигат до най-голям комерсиален успех в следващите години.
Влиянието, което постигат Ramones обаче, има ефекта на бомба със закъснител. Групата успява да събере около 6400 долара за записите на албума. Въпреки че получават доста негативни отзиви в началото, Ramones постепенно достигат до ушите и на хора извън Ню Йорк - чак до Великобритания. Там други млади групи като The Sex Pistols и The Clash получават своето вдъхновение свише и подготвят почвата за анархията на Албиона.
Албумът започва с една от най-лесноразпознаваемите песни в историята на музиката - Hey-ho, Let's go!, пее Джоуи в Blitzkrieg Bop. Самият текст изглежда крайно неясен и объркан, сякаш думите са нагодени просто за да бъдат римувани. Години по-късно Blitzkrieg Bop се превръща в химн, който може да чуете по реклами, по спортни събития, във филми, във видеоигри, в стотици кавър версии... Въобще - песен за вечността.
Останалите 13 в албума обаче не са по-ниско от Blitzkrieg Bop. Джоуи звучи крайно романтично в I Wanna Be Your Boyfriend и Today Your Love, Tomorrow the World. Друга класика Now I Wanna Sniff Some Glue акцентира върху проблемите с наркотиците, които в крайна сметка ще вземат живота на басиста Дий Дий.
Това се случва през 2002 г., малко след като Джоуи Рамоун умира от лимфома, преди да е навършил 50 години. Две години след Дий Дий рак покосява и китариста Джони. Последният от оригиналните членове - Томи, който напуска групата през 1978 г., се събира с тях на едно по-добро място през юли 2014 година, като и той не успява да пребори най-коварната болест.
През 2003 година писателят Стивън Кинг споделя, че неговата най-любима група всъщност е Ramones, въпреки че той предпочита да слуша диско и денс музика. Боно от U2 признава след смъртта на Джоуи, че ако не са били Ramones, неговата група нямаше да съществува.
Списъкът е безкраен, защото музиката на нюйоркската банда е причина за развитието на много музикални стилове - от траш метъла на Metallica, през грънджа на Nirvana, та чак до поп бой банди като Backstreet Boys и One Direction. Останали неразбрани от критиката през 1976 година, Ramones никога не постигат и комерсиален успех.
Признанията идват по-късно, след като постепенно става ясно, че техният дебют е есенцията на бунтарското и антиконформисткото в музиката. Марката Ramones става все по-популярна с годините - всеки знае текста на Blitzkrieg Bop, а тениските с тяхното лого с орела обсебват всички молове от Ел Ей та чак до София.
Едва 38 години по-късно дебютният албум на групата достига границата от 500 000 продадени копия в САЩ. До този момент само една компилация с хитове на групата постига златен статус - смущаващо малко число на фона на реалния ореол на групата, сравним с тези на The Beatles, The Rolling Stones, Pink Floyd, The Clash, Led Zeppelin, Black Sabbath, The Doors, Queen...
Тъжна е съдбата на Джоуи, Джони, Дий Дий и Томи, но пък може би Ramones вече са получили честта да бъдат първата легендарна рок група, която свири в своя оригинален състав на небето. Там, където Хили Кристъл (починал през 2007) е отворил наново CBGB и купонът е като през 1976 година.
