Въпреки че последният ден от седмицата никога не е бил подходящ за организирането на големи събития, се оказа, че може да бъде разпродаден цял концерт. И наистина зала "Христо Ботев" беше пълна още за подгряващата група - шведите от Avatar, които излязоха точно в 19:45.
Млади, свежи, със страхотен шведски саунд и много добре изглеждащи, мелодичните дет метъли ни поднесоха порция интересна и нова музика и определено успяха да ни подгреят. При първите звуци, произведени от инструментите им, всички помислиха, че за безброен път ще слушаме предимно кънтенето на металната зала, а не музика, но учудващо още на второто парче звука се избистри, а с времето стана дори добър.
След половинчасовото изпълнение на шведите зачакахме първите големи звезди на вечерта - Stratovarius. С невероятна точност, в 20:30, Hunting High and Low разцепи тишината и публиката се отдаде изцяло на финландската емоция. Останахме приятно изненадани от завръщането на барабаниста Йорг Микаел, който успешно е преборил най-коварната болест и като едни истински фенове го приветствахме подобаващо.
Сетлистът на Котипелто и компания бе изпълнен с много инструментали, тъй като още в началото той сподели, че е болен и гласът му не е във върхова форма, но ще даде най-доброто от себе си. Тези вокални проблеми можеха да бъдат усетени само в така типичните за него височини, но едва ли има присъстващ на концерта, който би го обвинил, че където можеше просто ги пропусна.
За сметка на това имахме удоволствието да видим сола на всеки един от групата, като по лично мое мнение това на Лаури Порра (бас) беше наистина впечатляващо. С изпълнението на Black Diamond, финландците се сбогуваха с нас, като ни оставиха ухилени до уши и вече напълно доволни от развитието на вечерта.
Малко след 22:00 завесата падна и пред препълнената зала се разкри декор в духа на последния албум на Хелоуин - 7 Sinners. Звуците на Are you metal (пилотното парче за албума) взривиха публиката, която се понесе в нещо между танц и истерия. А когато Анди Дерис (вокали) сподели, че концертът в София го кара да се чувства у дома си, почти изпаднахме в екстаз. През цялото време настроението удряше горната граница, но своеобразният емоционален пик дойде с акустичното изпълнение на Forever and One – култова балада от албума The time of the oath, която бе изпята от публиката с цяло гърло и сърце.
Явно тези емоции дойдоха в повече на старата ни зала, тъй като малко след това можехме да наблюдаваме капки и струйки вода падащи от тавана директно върху главите на феновете. Не, че това може да помрачи настроението или изобщо да направи кой знае какво впечатление на един истински метъл, но си струва да се отбележи. "Христо Ботев винаги ни изненадва", както чух някъде около себе си.
Последва сбор между Keeper of the seven keys, The king for a 1000 years и Halloween, както и I want out, по чието време Анди Дерис "пофлиртува" с публиката, карайки я да се смее с глас. Краят на вечерта беше отбелязан с огромна надуваема и светеща тиква, която се появи в края на трибуните и качването на няколко "Dr. Stein" на сцената, които са били избрани сред всички маскирали се (Helloween търсят двойник на dr.Stein по време на цялото си турне, все още не се знае каква е наградата – бел.ред.).
Така щастливи, усмихнати и тананикащи си напуснахме разпадащата се зала и знаехме, че няма по-добро прекарване на неделя вечер.
