Всички музикални класации по света си приличат по това, че се правят или спрямо продажбите или спрямо слушаемостта на песните и албумите. Освен това всички класации обръщат внимание по едно и също време на едни и същи изпълнители, което често доскучава.
Именно затова екип от редактори в интернет гейм лидера - сайта ign.com предлага на читателите класация, която съвсем не включва "обичайните заподозрени" фаворити от останалите чартове.
Основната цел на "Топ 25 рап албуми" е да отрече, заклейми, отхвърли и анатемоса всичко комерсиално и, така да се каже, "да отсее зърното от плявата" в един доста атрактивен жанр като рап музиката. За класацията не са правени никакви проучвания, а е скалъпена според личните предпочитания на екипа. Основните критерии за подреждането на албумите в този чарт са те да са достатъчно ярък пример за музиката, към която принадлежат, ясно да дават очертанията на поджанровете на рапа и да бъдат примери за подражание за станалите творци на рими. Идеята е, че ако пуснеш един албум на човек, който никога не е слушал рап, и на него му стане ясно за какво става дума, тогава CD-то е достойно да влезе в чарта на ign.com.
Ето и най-добрите 10 рап албума:
Десетото място е отредено за Geto Boys и едноименния им албум, озаглавен "Grip It! On That Other Level", който излиза през 1990 г. Триото налага Хюстън като град на рапа върху географската карта на Америка. Geto Boys са отговорни за нарушаването на всички граници на приличието в текстовете до момента, създавайки парчета като "Mind of a Lunatic", което поставя акцент върху некрофилията.
Деветото място е за носителката на награда "Грами" Queen Latifah и албум й от 1989 г. "All Hail The Queen". Изпълнителката е извоювала достойно за една дама място в едно абсолютно мъжко царство като рап музиката. Парчета като "Mama Gave Birth to the Soul Children", "Wrath of My Madness" и "Ladies First" доказват, че Latifah може да се мери с "големите момчета" и в много случаи да им дава урок по музика.
На осма позиция ing.com са поставили албума "It Takes A Nation Of Millions To Hold Us Back" от 1988 г. на нюйоркчаните от Public Enemy. Петимата се превръщата в кошмар за бялата американска музика. Текстовете са им силно политически ориентирани, критични към медиите и основно насочени към афро-американското общество. Те са първата рап група, станала въплащение на така наречения "Black CNN".
Достойни да влязат на седмо място в класацията са A Tribe Called Quest с албума им от 1991 г. "The Low End Theory". Този албум "мачка глави" като те държи нащрек през цялото време, разграничавайки се от псевдопсихеделичния звук на дебютния им албум. За "The Low End Theory" триото кани джазмена Рон Картър (Ron Carter), както и самия Бъста Раймс (Busta Rhymes).
Няма как да не присъстват и самите Run D.M.C., които наредиха албума си "Raising Hell" от далечната 1986 г. на шесто място в класацията. Самите те са "кръстници на новия училищен рап", самите те подготвиха сцената за излизане на групи като Beastie Boys, BDP, Public Enemy и рапъра LL Cool J. Именно този лабум ги поставя на върха в йерархията на рап музиката.
В средата на най-добрите десет са се настанили Boogie Down Productions и албума "Ghetto Music: The Blueprint Of Hip-Hop" от 1989 г. Името на групата идва от жаргонното название на нюйоркския квартал Бронкс - Boogie Down. Групата първоначално се състои от трима рапъри: KRS-One, D Nice, и DJ Scott La Rock. Последният е убит през 1987 г., след като излиза дебютният им албум. В "Ghetto Music" KRS-One миксира олд-скул бийтове, реге и дъб елементи, както и хардкор от Бронкс, за да направят албум, показващ голямото разнообразие на музиката.
На 2 юни 2006 г. KRS-One трябваше да посети България като част от европейското си турне, но концертът му пропадна в последният момент по здравословни причини, като рапърът отмени и концертите си в балканските ни съседки.
На четвъртото място са калифорнииците N.W.A. ("Niggaz With Attitude") с албума им от 1989 г. "Straight Outta Compton". Групата се разпада през 1991г., но от нея излизат имена като Ice Cube и
Dr. Dre, които променят изцяло облика на рапа от Западното крайбрежие - както от музикална гледна точка, така и по отношение на текстовете. N.W.A. са и основоположниците на гангстерския рап, въпреки че има и мнения,отбелязващи Schoolly D като баща на това течение в рап музиката.
Бронзови медалисти в чарта са носителите на "Грами" De La Soul. Албумът "3 Feet High and Rising" на нюйоркското трио показва, че рапът е жив и се развива и извън Бронкс и Бруклин. Рапърите отбягват в текстовете си теми като пситолети, кучки и кинти. В парчетата им са вплетени и много електронни семпли, което ги прави уникални.
Среброто е за Beastie Boys и вторият им албум "Paul's Boutique". Трите бели момчета трябва да са допринесли доста повече от черните си събратя, за да намерят място тук, но все пак те прокарват пънк и рок влиянието в рапа. Beastie Boys правят и един от първите общи проекти межди Източното и Западното крайбрежие заедно с Майк Симсън (Mike Simpson) и Джон Кинг (John King). Този албум е един от последните бастиони на техниката "рязане и поставяне" на музикални форми, която е била определяща за рап музиката в средата и края на 80 години на 20 век.
Златото, цветята и почестите са отредени на Gang Starr, чийто албум "Step In The Arena" от 1991 г. ги поставя на първото място в тази класация. Според авторите на чарта това е един от най-показателните за рап музиката албуми, който поставя стандарт, копиран от всички диджеи. Групата се състои от MC-то Guru и DJ Premier, които определят стила си главно като хардкор хип-хоп, но в него могат да бъдат открити и джаз-рап препратки.
Списък с 25-те, на които ign.com отдава чест:
25. Dr. Octagon - Dr. Octagonocologyst (1996, Bulk Records)
24. Eminem - The Marshal Mathers LP (2000, Interscope Records)
23. [TIE] Goodie Mob - Soul Food (1995, La Face) / Outkast - Stankonia (2000, La Face)
22. Too $hort - Short Dog's In The House (1990, Jive Records)
21. The Pharcyde - Bizarre Ride II The Pharcyde (1992, Delicious Vinyl)
20. Dr. Dre - The Chronic (1992, Death Row Records)
19. Notorious B.I.G. - Ready To Die (1994, Bad Boy Records)
18. EPMD - Strictly Business (1988, Sleeping Bag Records)
17. Ice Cube - Amerikkka's Most Wanted (1990, Priority Records)
16. The Wu-Tang Clan - Enter The 36 Chambers (1993, Loud Records)
15. Jay-Z - The Black Album (2003, Def Jam Records)
14. Digital Underground - Sex Packets (1990, Tommy Boy Records)
13. Eric B. & Rakim - Paid In Full (1987, Island Records)
12 Cypress Hill - Cypress Hill (1991, Ruffhouse Records)
11. Nas - Illmatic (1994, Columbia Records)
10. Geto Boys - Geto Boys [originally released as Grip It! On That Other Level] (1990, Rap-A-Lot/Def American)
9. Queen Latifah - All Hail The Queen (1989, Tommy Boy Records)
8. Public Enemy - It Takes A Nation Of Millions To Hold Us Back (1988, Def Jam Records)
7. A Tribe Called Quest - The Low End Theory (1991, Jive Records)
6. Run-D.M.C. - Raising Hell (1986, Profile Records)
5. Boogie Down Productions - Ghetto Music: The Blueprint Of Hip-Hop (1989, Jive Records)
4. N.W.A. - Straight Outta Compton (1989, Priority Records)
3. De La Soul - 3 Feet High and Rising (1989, Tommy Boy Records)
2. Beastie Boys - Paul's Boutique (1989, Capital Records)
1. Gang Starr - Step In The Arena (1991, Chrysalis Records)
