The Rum Diary обещава да се окаже завръщането на Джони Деп (Johnny Depp) към алтернативното кино, в което израсна като артист през 90-те. Тогава актьорството му беше по-ярко в Dead Man и Fear & Loathing in Las Vegas, отколкото днес в "Туристът" и Public Enemies, като това си личи от километри. За пирата Джак Спароу няма какво да се говори. Той е симпатичен, защото всъщност е един от нас - хитряга , но иначе добряк, който просто иска да се сдобие с богатство, докато междувременно му се случват безброй глупости и накрая му остава моралната победа. Новият филм обаче, представлява предизвикателство за Джони Деп, защото е по-личен.
С The Rum Diary Джони Деп ще се завърне към едно по-специално за него място - света на Хънтър С. Томпсън. Американският журналист и писател Хънтър Томпсън е култова фигура в американската култура от размирния й период; фигура, която прекрачи границата на журналистиката и пое в своя собствена посока. Същият Хънтър Томпсън написа две серии материали за списание Rolling Stone под заглавие Fear & Loathing in Las Vegas през 1971 г., а година по-късно излезе и книга със същото заглавие, която доби огромна популярност, заради заложената концепция за равносметка на 60-те и контра-културата с техните собствени освободени, хаотични и непризнаващи граници методи.
Когато Fear & Loathing in Las Vegas е писана, контра-културата все по-слабо натиска политическите процеси, войната във Виетнам продължава, децата-цветя вече са дилъри, а американската мечта изглежда никога не е съществувала.
В едноименния филм Джони Деп и Бенисио дел Торо се превъплъщават в тандема Роул Дюк - д-р Гонзо в психеделичния трип на ъгъла между 60-те и 70-те години. Първообразите на героите са самият Хънтър Томпсън и неговият американо-мексикански адвокат, активист и приятел Оскар Сета Акоста, който на няколко пъти присъства като образ в творбите му.
Екранните превъплъщения на Джони Деп и Дел Торо донесоха одобрението на самия Томпсън и онази част от аудиторията, която може да чете между редовете. По същия начин трябва да се разглежда и личността на Хънтър Томпсън, чиито житейски премеждия са основно гориво в творчеството му и имайки предвид буйния му характер, е доста вероятно повечето абсурди от книгите му действително да са се случвали.
Томпсън наистина живее като на книга, а хаотичният му път му минава през хипарския квартал Хийт-Ашбъри в края на 60-те, през американските пустинни магистрали чак до Пуерто Рико.
Томпсън наистина прилича на своите герои – той е куражлия, журналист на свободна практика, който постоянно е в заеми, от които изплува с други заеми. Има експлозивен нрав, не обича да се пести и без проблеми съчетава големи количества алкохол и наркотици. Освен ярък лайфстайл, журналистът има твърда анти-Никсън позиция, която е осезаема в цялото му творчество и в този смисъл е представителна за алтернативните политически и социални схващания в Щатите от времето на Виетнамската война.
Опитът, който натрупва като журналист, в съчетание с нестандартния му начин на писане, довеждат до разработване на самобитен жанр на журналистика, познат като "гонзо", който по-късно прелива в киното чрез адаптациите.
Значението на "гонзо" не е съвсем ясно, но така или иначе, то остава като запазена марка на Томпсън с характерния си стил на изразяване, включващ основния акцент на случващото се като фон на размишления на автора. "Гонзо" е силно специфичен, защото допуска смесване на фикционални и реални факти в полза на историята, което изисква еднакво добри писателски и журналистически умения.
Полу-литературният стил плюс журналистическата гледна точка и тънката ирония са трудни за улавяне и пресъздаване в киното, но по книгите на д-р Томпсън има два пълнометражни филма. Първият е Where the Buffalo Roam (1980), в който неговият образ е пресъздаден подобаващо от Бил Мъри. Филмът е базиран на материала Fear and Loathing in the Graveyard of the Weird: The Banshee Screams for Buffalo Meat, който излиза в Rolling Stone през 1977 г. и е написан за Оскар Сета Акоста, изчезнал безследно в Мексико през 1974 г.
През 1998 г. бившият член на британската комедийна шайка Монти Пайтън - Тери Гилиъм се зае да режисира най-култовата творба на Хънтър Томпсън, Fear and Loathing in Las Vegas, в която мисията на залитащото по ръба алтър-его Раоул Дюк намери останките от американската мечта и видя къде е сложена точката на контра-културата.
За да се превъплъти в ролята, Джони Деп се нанася да живее в мазето на Томпсън в Уди Крийк, Колорадо. Преди него, мнозина актьори като Джак Никълсън, Джон Малкович и Джон Кюсак са пропускали възможността да участват в екранизацията на Fear and Loathing in Las Vegas, но той се справя повече от добре, като това вероятно се дължи на факта, че успява да влезе под кожата на ексцентрика Томпсън.
Джони Деп остава известно време в къщата на писателя, създавайки едно приятелство, което просъществува до смъртта на Томпсън през 2005 г. На 67-години Хънтър Томпсън се простреля с пушка в главата и прахът му бе разпръснат в небето с топовен изстрел в присъствието на близки роднини и приятели, сред които и Джони Деп.
Така че The Rum Dairies е третият филм по Хънтър Томпсън и със сигурност е по-специален за Джони Деп, след като приятелят му за първи път ще гледа екранизация на свое произведение от оня свят. За самия Томпсън едва ли има чак такова значение, защото където и да е, никой не може да го спре да говори, каквото мисли.
Да стреля с грамаден пистолет по гущерите в пустинята. Или да лети в тъмната нощ с 120 километра в час с изгасени фарове. Едва ли има какво да го притесни, защото д-р Томпсън е един от малкото, оставили своите идеи след себе си при положение, че цял живот са плували срещу течението.
