Чувства се част от най-младото поколение на българското игрално кино. Въпреки това е наоколо отдавна - с над 10 късометражни (сред които и анимации), един документален и един игрален филм и толкова много награди, че изобщо няма да почваме да ги изброяваме.
И след като през 2009 година триумфира на няколко фестивала с късометражния "Посредникът", тази се очертава като още по-ползотворна.
На 17 март бе премиерата на филма му "Сега и завинаги", а на скрита прожекция от София Филм Фест 2010 фестивалните директори успяха да видят незавършения му пълнометражен игрален дебют - "Подслон" (семейна история, в която тийнейджър е подхванат от пънк-вълната, което изобщо не се харесва на родителите му).
Разпитахме го за всичко това и се оказа, че вече има и още...
Елена Пенева: Как мина премиерата снощи?
Драго Шолев: Залата беше пълна. Хората се забавляваха. Смяха се. Накрая пляскаха. И аз от радост се напих.
.: Имаше ли изненадващи коментари?
Драго Шолев: Tази сутрин се обадих на фотографа, който трябваше да документира събитието. Каза ми, че толкова много се развълнувал, че забравил за апарата... Сега нямаме снимки.
.: Очакваше ли такъв голям интерес?
Драго Шолев: Да, очаквах го. 300 места са малко. Въпросът е после как да реализираме филма.
.: В България няма традиция да се правят музикални документални филми...
Драго Шолев: Да, затова наричам "Сега и завинаги" първото българско рокументари.
За да има такава традиция, трябва да има музикална вълна от хора, създаващи оригинална музика, която да стане емблема на нещо. Тогава се появява някой и разказва за това нещо - как се е появилo, защо звучи или изглежда така, защо тези артисти и музиканти са важни.
Тук докато музиката имитира външни неща, няма да има и филми...
.: Има и интересни явления – ню уейв вълната от края на 80-те си заслужава историите...
Драго Шолев: Да, Нова Генерация е фактор, стои... Сигурно си права.
.: Казваш, че си част от поколението, което е израснало с музиката на Контрол, Хиподил и Ревю. Коя от трите групи е най-близо до теб?
Драго Шолев: И трите ми харесват от гледна точка на изминалото време. Имал съм техни касетки и съм се крил от родителите си, за да ги слушам. И трите представляват три различни лица на едно и също нещо – на неслучилата се българска революция, свобода, пънк.
.: Във филма има архивни кадри – каква е функцията им?
Драго Шолев: Не са много – колкото съм намерил и колкото съм сметнал, че са подходящи за контекста на това, което разказва филмът.
"Сега и завинаги" не е толкова за самите групи и тяхната история, а за времето. Искам да покажа как минава и влияе времето – какво е било преди, какво е сега, как се променят тези хора.
.: На концерта имаше адски много млади хора – това не е ли учудващо?
Драго Шолев: Да, за всички беше учудващо и много яко. Но имаше и хора, които са изживели с бандите всичко.
.: Какво показва филмът?
Драго Шолев: Той търси отговор на няколко важни въпроса: защо тези групи имат толкова много фенове, какво откриват в тяхната музика хората, въпреки че от много време някои от тях не съществуват.
Защо хората ги помнят и харесват. Какво означава това да продадеш нещо оригинално, какво е да бъдеш артист, който прави нещо значимо за много хора много дълго време. Така се стига и до въпроса защо сега няма толкова оригинални неща.
За мен е интересно, че те тогава не са имали информация за това каква музика се прави навън – супер трудно им е било да си намират записи. Сега светът е напълно отворен, всички имат достъп до всичко.
Освен това тогава са им забранявали да правят определени неща – имало е цензура. Сега няма забранени неща, но младите рапърчета редят някакви думички, които са меко казано неинтересни...
.: Може би това е ключът – трябва да има пречещи обстоятелства...
Драго Шолев: Не бих могъл да дам отговор, но поставям въпроса. Може всеки сам да реши каква е причината като гледа филма...
.: Има ли нещо, което не влезе във филма?
Драго Шолев: Не. Всичко, което съм искал да направя, съм го показал. Нищо не съм крил.
.: Вълнуваш ли се от филма?
Драго Шолев: Да. Постоянно. Честно, докато го монтирах съм го гледал хиляди пъти и всеки път се кефя. Всяка група означава нещо за мен. Наистина.
.: Как си представяш групите от ново поколение, които могат да заемат същата позиция за сегашните млади хора?
Драго Шолев: Не знам. Искам да видя хора, които вярват в това, което правят. Всеки трябва да намери своя бунт, своята революция. Ако няма срещу какво да се бунтуват, да ходят да копат на село. Ако един творец е недоволен, трябва да направи нещо.
.: Трябва ли изкуството задължително да влияе на действителността?
Драго Шолев: За изкуството не можеш да кажеш "трябва". Нищо не трябва. Ако си иксрен в това, което правиш, ще има хора, които да усетят тази искреност. Имитацията си личи.
.: Музиката е голяма част от твоите филми – какво те вдъхновява в момента?
Драго Шолев: Сега слушам дарк ембиънт. И стари и по-тежички неща. Не харесвам продуцентските продукти, които в момента са модерни.
.: Новият ти филм "Подслон" продължава темата от последния "Посредникът". Защо се връщаш отново на отношенията между родители и деца?
Драго Шолев: Според мен е супер важно, ако искаш да бъдеш искрен в това, което правиш, да говориш за неща, които познаваш. Аз не бих могъл да разкажа история за човек, извършил убийство, защото не съм се докосвал до такъв и нямам идея за какво става дума.
В същото време това, за което говориш, според мен трябва да е нещо значимо. Затова темата за отношенията между родители и деца се появява при мен. Аз не съм родител, но съм бил дете през по-голямата част от живота си и имам опит – не само личен, а и от моите приятели.
Когато направих "Посредникът", който разказва за дете на разведени родители, всички ме питаха дали и моето семейство е такова. Не, не е. Но за да бъде една история автентична, не е нужно да бъде документална.
.: Как постигаш естествения диалог между персонажите във филмите си? Българското кино е пословично с липсата на убедително общуване на екрана...
Драго Шолев: Трудно. Но всички е трудно – и да построиш къща.
.: Затова ли избра по новия си филм да работиш с румънския сценарист Разван Радулеску ("Смъртта на господин Лазареску", "4 месеца, 3 седмици и 2 дни")? Как му описа историята, когато му предложи да се включи?
Драго Шолев: Да. Казах му темата, след което написахме сценария заедно. "Подслон" разказва за детето, което е зависимо от родителите си и заради това те са основният му авторитет. В един момент пораствайки обаче, то почва да се среща с други хора и придобива други авторитети, които поставят този на родителите под съмнение. Така външният и вътрешният свят започват да се конфронтират силно.
.: Пънкът от време на време се появява във филмите ти. Защо избра в новия именно анархията да разбърка подредения семеен живот?
Драго Шолев: Имам много лични изживявания, свързани с пънка, той не е метафора. Имам жизнен опит, който помага на тази ситуация много добре.
Филмът е много прибран, прост. Целта ми не е била да смая хората с визуални решения или мащаб. Сниман е на 3 локации.
Целта ми беше през цялото време да се концентрирам върху взаимоотношенията между хората и речта като техен израз.
.: Как тогава с румънски сценарист сте постигнали автентичен говор?
Драго Шолев: Раборихме заедно и процесът беше супер интересен. Защото освен нас в екипа имаше и холандка и правихме сценария на 4 езика – български, румънски, холандски и английски.
Разбрах, че има много разлики в изразността на различните хора. Примерно румънците много говорят и илюстрират това, което казват. Също така е нормално да се обърнеш към човека, с когото говориш по име, а при нас това е много по-рядко срещано. Въпреки че с Разван сме израснали на 50 км един от друг (той в Букурещ, аз в Русе), изрази като "да ми се качиш на главата" просто нямаше как да ги преведем.
.: Мислил ли си да напуснеш България?
Драго Шолев: Постоянно го мисля. Но се чудя какво ще правя там – примерно Фатих Аким въпреки че е роден в Германия прави филми за Турция. Аз познавам българите. Не искам да отида някъде и да правя филми за българите.
.: Следващият проект?
Драго Шолев: Имам идея да направя късометражен филм. Мисля, че логиката да правим все по-дълги филми не е правилна. С опита си, колкото и скромен да е той, мисля, че мога да направя един късометражен филм и през това време да дам възможност на други режисьори да кандидатстват за субсидия и да се подготвя за следващия си пълнометражен филм.
