Като част от Asian Dub Foundation басистът Dr Das стана посланик на мултикултурната вселена на експерименталната музика по света. Преди да гостува у нас с новия си проект Dr Das Dubnoiz Quintet за концерта Up-Rising на 25 февруари в столичния клуб Mixtape 5, Dr Das даде интервю за Avtora.com
Avtora.com: Ти си един от основателите на Asian Dub Foundation, каква беше първоначалната концепция на групата?
Dr Das: В началото бяхме само аз, MC Deeder Zaman (aka Master D) и Pandit G. Запознахме се покрай разни уъркшопове за музикални технологии, с каквито се занимавах в Community Music в Лондон.
Тогава ни хареса звука на създаваната от нас музика и факта, че по онова време имахме да кажем специфични неща като например, за надигащия се расизъм и фашизъм, заради което решихме да сформираме местен саундсистем.
.: Кои банди са по-успешни – тези, които никога не променят състава си и спират да свирят, когато някой напусне, или пък тези, които продължават, въпреки промените?
Dr Das: Не мисля, че има правила, които да определят това. Успехът се състои в това доколко си постигнал нещата, които си искал да постигнеш, и нищо повече. Артистите трябва да са откровени със себе си. Но понякога не са, заради страх от това да загубят популярност, фенска база или от потенциални финансови загуби.
.: От години си музикален преподавател. Какви са наблюденията ти, има ли разлика в младите хора преди и сега? Кога, според теб, младите бяха по-вдъхновени и надъхани - през 90-те или в момента?
Dr Das: Всъщност не съм преподавал музикална технология толкова дълго. Отношението ми към музикалния бизнес се промени, така че аз наистина не бих посъветвал хората да се впуснат в него, но винаги ги окуражавам да се изразяват посредством музиката.
.: Промени ли се публиката? Виждаш ли още познати лица или има много нови млади хора, които слушат музиката ти?
Dr Das: Предполагам, че публиката ми като цяло е по-възрастна и не непременно свързана с Asian Dub Foundation или дори с дъб.
А и тъй като съм басист и продуцент на банди и музиканти, развиващи се в различни области на културата като театър или изобразително изкуство, много хора именно от тези сфери идват, за да видят какво правя.
.: Знаеш ли какво се случва на Bengali ъндърграунд сцената? Има ли нови артисти, които трябва да чуем? Какви са популярните стилове там в момента? Колко хора ходят по такива концерти?
Dr Das: Не съм сигурен, че знам за коя точно Bengali сцена говорите. Ако говорите за Лондон, тогава нямам никаква представа. Ако говорите за Бангладеш или Калкута, то в такъв случай там нещата наистина се развиват по отношение на електронната музика и клубните сцени. Всъщност, в Индия е така като цяло.
.: Развива ли се или залязва дъб сцената? Какво е новото в този стил - артисти, подстилове, вариации?
Dr Das: Спрях да се идентифицирам с дъб сцената преди много време. Тя стана по-диджейска и по-рапърски ориентирана, което не ми е интересно, особено след като забелязах, че повечето MC-та всъщност не се опитват да кажат нещо ново и оригинално. MC Deeder Zaman е голямо изключение, особено в новия си материал.
Моят дъб беше свързан с експериментиране, с опити да се намери нов звук. Въпреки че други дъб артисти проявиха интерес, не стана така с промоутърите, така че останах аутсайдер на тази сцена, както и на всяка друга.
.: В коя част на света мислиш, че dub културата и музиката е най-добре развита и правилно разбрана? Защото много хора считат dub като синоним за релакс, растафарианство, марихуана...
Dr Das: Не мисля, че има понятие като "правилно разбиране на дъб музиката". Много хора по света са правили реге интерпретации на собствената си музика и са ги наричали дъб, вероятно защото това е най-яката дума на света, но кой съм аз, че да ги поправям?
Освен това, мисля, че има разлика между реге и дъб. В регето акцентът е върху текстовете, докато дъб музиката е по-скоро съсредоточена върху фрагментирането на структурата на песните и експериментирането.
За мен, дъб музиката не е стил, а подход към създаването и продуцирането на музика, така че да можеш да вмъкнеш тези идеи във всяка музика и всеки ритъм, всеки времеви, инструментален и културен произход.
.: Какво можеш да ни разкажеш за Indigenous Resistance?
Dr Das: Това е лейбъл и активистка организация, позната като IR, която представя най-същественото от философиите и борбите на хората по света чрез създаване и дистрибутиране на музика.
В тази музика се съдържат посланията на Indigenous артисти, активисти, поети и писатели, чиито думи са в комбинация със звука, създаден от музиканти и продуценти, безплатно предоставили времето и траковете си.
Аз дълго време бях продуцент на IR и като такъв съм миксирал и преработвал тракове, а в същото време съм изпращал моя музика, която да бъде миксирана. Музиката ни е предоставена на Indigenous общностите по света безплатно, ориентирана е към младите хора, но е достъпна и за по-широка аудитория.
.: Бил си у нас два пъти - през 2001 г. като част от Asian Dub Foundation и през 2006 г. с Visionary Underground. Какви са спомените ти от България, музикантите, публиката, хората?
Dr Das: Концертът на ADF в България е един от най-добрите, които съм правил. Другият концерт също беше много добър, но беше различен - тогава имаше клубна тръпка. Така че спомените ми от България са свързани със забавление, енергия и хора, на които им се танцува.
.: Какво ново има около теб? Какво ще ни кажеш за Dr Das Dubnoiz Quintet? Какво да очаква публиката на 25 февурари в София?
Dr Das: Планирам да издам сам всичките си солови материали, както и колекция от ремикси. Мисля да преработя и преиздам и моя първи самостоятелен албум Emergency Basslines от 2006 година.
The Dubnoiz Quintet представя посоката, по която тръгнах, след като напуснах ADF. Идеята беше да върна музиката обратно към баса и барабаните, като добавя експериментален звук. Оттук тръгна и терминът dubnoiz. В него бас линията често е единствената мелодия.
Този експеримент започна, когато Щатите нападнаха Ирак през 2002 година. Използвах арабски дръм луупове, за да илюстрирам гнева си по отношение на случващото се, използвайки само чист звук.
Quintet, разбира се, означава, че сме пет души на сцената, но също така, че съм включил джаз елементи към общото звучене. Това е, защото съм огромен фен на мрачния електрически фънк, който правеше Майлс Дейвис през 70-те години. Винаги съм искал да комбинирам това усещане с дъб характеристиката.
Публиката в София могат да очакват много тежък груув с откачени шумове, постоянно влизащи и излизащи от микса.
.: С какво друго се занимаваш, освен с музика?
Dr Das: Обичам фотографията. Не само да снимам, но и да разглеждам творбите на други хора. Занимавах се с черно-бяла фотография доста преди да започна да се фокусирам върху музиката.
С настъпването на дигиталната фотография интересът ми се върна. Така че ще прекарам следващите 10 години, развивайки се, с акцент върху уличната, документалната, а също така и природната фотография. Също искам да се посветя на писането и проучванията.
