На 27 юни 2005 г. завърши втората европейска фаза от продължаващото световно турне на Megadeth "Blackmail The Universe Tour". Седмица преди това легендарната траш група и българските фенове се срещнаха за първи път на наша територия.
Не са малко артистите, които овековечават турнетата си с пътеписи или набиращия популярност в Интернет формат блог. Megadeth са едни от тях. Впечатленията от градовете и държавите, през които преминава "Blackmail The Universe Tour", повлияни от моментни психологични състояния, са описани изключително нестандартно в секция на сайта на Megadeth от Ланс Дийн (Lance Dean). Ланс Дийн е утвърдено име от музикалната индустрия. В професионалната му биография се открояват сътрудничеството в проекти на гигантските лейбъли Interscope Records и Undermine Records, с продуцентите Toby Wright и Bill Kennedy, и групите Soulfly и Megadeth. Дийн е сериозно замесен с Megadeth, доказателства за което има и извън факта, че е част от тур-екипа на групата. Той е асистирал звукозаписната работа на бандата по не един албум, като "Capital Punishment", "World Needs A Hero" и "The System Has Failed", където участва и с вокали. В следващите редове ще прочетете сюрреалистичния блог, което Дийн е написал, провокиран от впечатленията от България, българските бит и култура и състоянието си на екпериментална инсомния (продължително безсъние). *** Изнесохме се, дрънчейки, от Солун и тръгнахме към България. Тук, на границата, човек попада на странни гледки. Хора, които си орат нивите с волове, докато разговарят по мобилни телефони. Климатикът поработи известно време, след което угасна, бавно умирайки по начина, който вече съм свикнал да очаквам от този автобус. Тоалетната така вонеше, че Чип реши да се направи на интересен: "Нас не ни следят с GPS (Global Positioning System), нас ни следят от EPA (Environmental Protection Agency US)." Беше отвратително, но вярно, като завръщащ се у дома питомен гълъб. Но пък вечерта бяхме свободни, защото успяхме да пристигнем навреме. Озвучителната система на концерта беше доста мощна и обменният курс беше добър. Джейсън и Шаги се разходиха из града, за да видят "Зараждането на свободата". Повечето от останалите решиха да поспят. Немският хип-хоп изглежда е завладял източноевропейското MTV. Луната се влачи по небето сякаш е ранено животно, мъртвешки бавно като охлюв по бръснач. Опитвам се да работя, така че да чувствам, че мозъкът ми функционира, защото без натоварване има склонността да достига опасно високи обороти. Прекалено съм изтощен да си подредя мислите или да създавам изречения, или да си фокусирам погледа, така че работата ми се състои от примигване срещу компютъра и прозявки. В общи линии, единственото полезно нещо, което мога да свърша в това си състояние, е да продължа с изследването си на лишаването от сън. Първоначално се бях отказал от това си проучване, просто защото то беше преценено като прекалено жестоко за опитните екземпляри. Жалко, това е завладяваща материя. Повечето от тях след четири дена напълно рухват. Видях един мъж, който се мяташе на каишката си, докато не припадна. Но приблизително 1 на всеки 207 души се превръща в еталон за прецизност и може да прави изчисления наум с точност до 27-мия знак след десетичната запетая. А след това, всеки път, точно на 44-тия час и 4 минути, по необясними причини стават жертва на спонтанно самозапалване. Много странна и миризлива работа. И затова, когато забелязах този ден, че всички наоколо се пекат на бавен огън, а аз съм спрял да се потя, прецених, че ми остават само четири часа, докато избухна в пламъци. Щях да се възпламеня по време на "Holy Wars" и всички щяха да решат, че съм пироман. Периодично си правех идиотска проверка, т.е. проверявах на всеки няколко минути дали все още съм идиот. Ако си останех тъп, нямаше да лумна в пламъци. Всеки път, когато поглеждах към часовника и не можех да разгадая колко е часът, направо ликувах – това означаваше поне още 4 часа живот. Навярно моята вродена простота ми беше изградила една естествена защитна стена срещу самозапалването. Кой би помислил, че глупостта е ефикасен защитен механизъм? Е, това е пленителна материя. Толкова много работа за вършене, толкова много данни за събиране. Сега не бих могъл да спя – аз съм единственият опитен екземпляр. Аз съм много по-ценен буден като предмет на изследването, отколкото заспал като някакъв баласт. Ако започна сега, разполагам с цели 6 часа за непрекъсната работа, докато стигнем до Турция. Опитен екземпляр: самият аз.Дневникът на Megadeth
